Брой 2, 2015 г.

Той просто избухна като динамит. Само за три години направи това, което никой не само в България, но и в света не е направил. Не, няма грешка. Аз ще се постарая да хроникирам това, което този млад мъж /36 години/ със завладяваща усмивка, с отлична физическа подготовка и с голям ентусиазъм следва неотклонно само напред и нагоре.

Роден е в подножието на Сините камъни, където извършва основно и средно образование. После тръгва по пътя на баща си, но много скоро го надминава. През 2001 г. завършва като отличник и първенец на випуска си факултета по растителна защита при Аграрния университет в Пловдив. Много бързо става най-младият доктор на науките на Хумболтовия университет в Берлин. Работи като научен сътрудник в България и Германия, университетски преподавател в София. За кратко време вкусва „сладостта” и на частния бизнес. И когато семейството и най-близките му приятели очакват научна и преподавателска кариера, Наско, ей така като на шега, преминава целия маршрут по билото на Стара планина от Ком до Емине. Нещото става, дремещият в него динамит избухва. Още два пъти преминава този най-дълъг преход у нас /около 700 км/. Следват две години много активен спортен живот – туризъм, алпинизъм, катерене, колоездене, плуване, йога, бягане, ски, народни танци, моторни спортове. Всичко друго е забравено.

В началото на месец април 2014 г. по телефона ми позвъни приятел „Доц. Бешев, чухте ли новината? Някой си Атанас Скатов от Сливен тръгвал за Еверест. Какво ще кажеш за тази му дързост. Такова име ми бе непознато. Дали това няма- ше да бъде новият Петър Унджиев /б.а. – обявил се за алпинист, който на 6200 м загина по склоновете на най-трудния и втори по височина връх на планетата К-2 /8611м/. Запазих спокойствие и само за два дни направих необходимата справка.

Дали е случайност, или не? Дали е знак на съдбата, или една голяма закономерност? Не знам, но първенецът на випуск 2001 на Аграрния университет, най-младият доктор на науките на Хумболтовия университет точно на най-светлия ни празник – 24 май, в 6.00 часа местно, непалско време, стъпва на Покрива на света. Новината бързо идва в България. Мнозина се чудят. Повдигат рамене. Грешка или просто в редовете на алпинизма е дошъл един феномен, който на всичко отгоре е веган.

Брой 7, 2017 г.

През пролетния (предмусонен) сезон на 2017 г. в Хималаите д-р Атанас Скатов осъществи изкачване на два осемхилядни гиганта – Еверест (8848 м) и Лхоце (8516 м). В това нямаше да има чак толкова голяма сензация, ако Наско не бе веган и ако двата върха не бяха изкачени в рамките само на 5 дни и 11 часа. Нещо, което е правено само от няколко екстремни алпинисти и нито от един българин.

На 16 май след трудно изкачване в 5 часа сутринта Атанас Скатов, един норвежец и един индиец стават първите трима алпинисти, които стъпват на върха след 2013 г. След тях още 10 алпинисти и 7 шерпи са на 8516 метра. Минали са точно 13,410 дни, откакто тук, на тази височина, за първи път се развява българският трикольор. В този ден Наско прави това за втори път. Браво! Първата цел на Наско е осъществена. На върха той остава 25 минути, необходими му за снимки и малко щастие. След това започва още по-трудното и опасно слизане, което му дава основание да каже, че върхът се е оказал по-труден, отколкото е очаквал. Остава втората част от плана му.

Напрежението нараства, силите му намаляват, но за щастие не го напускат. И ето ново разочарование: кислородната му бутилка аварира. Мундщукът изпуска тъй необходимия допълнителен кислород. Наско се мъчи да го побългари с подръчни средства. Прави опит да запуши пробива, но голяма част от кислорода му излиза. Превключва мундщука на 0.5-а степен, която алпинистите използват само когато нощуват в палатките си. Добре, че разстоянието до така заветната цел 8848 метра е вече по-близо. Вятърът се засилва, температурата се понижава до –35 градуса. Започва битка с измръзналите крака и ръце. Битката тук е трудна, бавна и несигурна. Наско се движи вече 10 часа. Умората натежава в краката. И ето го върха. Часът е 3 в полунощ, а денят 22 май на 2017 година! Само 5 дни и 11 часа, след като е бил на Лхоце, Наско стъпва за втори път на Покрива на света. Отново браво за Наско!

Брой 8, 2017 г.

Към настоящия момент общо 118 души са събрали „голямата серия” на тази колекция и българинът Атанас Скатов става 119-ият поред и първи веган, което е безспорен успех не само за Наско, но и за България. Атанас Скатов, станал 119-и в тази престижна класация, изкачил седемте върха, както следва: Килиманджаро (10 януари 2013 г.), Елбрус (6 юли 2013 г.), Аконкагуа (4 януари 2014 г.), Еверест (24 май 2014 г.), Пунчак Джая, или Карстенс Пирамид, както още е известен този индонезийски връх (19 ноември 2014 г.), Винсън (22 декември 2014 г.) и Денали (Маккинли ) – 20 юни 2017 г.

Брой 6, 2018 г.

От Непал най-после дойде и приятна новина. Алпинистът от Сливен Атанас Скатов, който е веган, е осъществил успешно изкачване на шестия по височина връх – Чо Ойю (8201 м).

Е, нали все пак се намира в Хималаите, имало е ветрове, студове, но в поносима доза. Най-голям проблем като че ли му създава финалният щурм – от последния лагер до върха, което му отнема 14 часа изкачване и 7 часа слизане, или цели 21 часа движение. И ето че на 13 май Наско за седми път стъпва на връх, извисил снага над 8-те хиляди метра.

С успеха на Наско Чо Ойю, който със своите 8201 метра стои на границата между „високите” и „ниските” осемхилядници, се нареди на второ място, след Еверест, по броя на българските изкачвания – 8 за Чо Ойю срещу 12 за Еверест.

Брой 8, 2019 г.

Много кратка почивка си разреши това лято сливенският алпинист Атанас Скатов. Нали помните, че само преди по-малко от месец, на 15 май, той стъпи на третия по височина връх на планетата – Кангчендзьонга (8586 м), с което обогати колекцията си от хи- малайските гиганти с още един връх и от шест ги направи на седем.

Маршрутът към Хидън пик все още не е фиксиран изцяло, снежната покривка е обилна, наклонът е доста стръмен и технически труден, а и тези ветрове, които често са ураганни. С общи усилия обаче алпинистите се справят успешно и рано сутринта на 12 юли Наско ще съобщи: „12 юли, 6:34:42 часа българско време. На върха съм!” и ще добави, че общо 9 души: 3-ма шерпи, 3-ма турци и по 1 китаец, пакистанец и българин достигат върха. Атанас Скатов прави още една успешна крачка към голямата си цел. Осемхилядните му върхове вече стават осем.

Ден по-късно, уморени, но доволни от изпълнената задача, алпинистите са в така очаквания базов лагер, където следва заслужена почивка и тя трябва да се оползотвори, защото за нашия алпинист експедицията не е завършила. Чака го другият Гашербрум, който е само с 33 метра по-нисък от току-що превзетия бастион.

Починал само два дни, заедно с още няколко алпинисти от Полша, Индия и Непал нашият алпинист отново тръгва нагоре, този път към втория Гашербрум. Тъй като базовият лагер и за двата върха е един и същи, не е необходимо време за прехвърляне към подножието на следващия връх. На 15 юли, движейки се в добро темпо, алпинистите пристигат в 18:02 ч. на лагер 1 (5950 м), който е общ и за двата върха. На 16 юли към 15 часа са на лагер 2 (6400 м), а на 17 юли в 11.07 часа те са на лагер 3 (7100 м). След кратка почивка започва и финалната атака на върха. Съхранили аклиматизацията си от предишния връх, в добро темпо, на 18 юли в 04.09 часа българско време атаката е успешна. Изминали са само 6 дни от изкачването на Хидън пик и ето, че Атанас Скатов записва в актива си още един – 9-и различен осемхилядник, а с повторението му на Еверест – десети.

Източник: Архив – Вестник Ехо