Кангчендзьонга 2019

16 май 2019:
Здравейте, скъпи приятели!
На 14 май в 18 часа непалско време тръгнах към връх Кангчендзьонга, 8586м, третия по височина на планетата, от последен лагер, около 7460 метра височина. Върви се дълго от последен лагер и е много стръмен теренът. Подробно ще опиша скоро цялата атака в дневника си. На изгрев бях под върха, след кулоара, където започва скално катерене на върховата пирамида и отнема много време, защото първите изкачили върха слизаха надолу и беше невъзможно разминаването на изключително стръмни и опасни пасажи. Нямах часовник, но предполагам около 7 часа бях на върха, изпратих по СПОТ-а съобщение, че съм на върха. Върхът представлява сравнително заравнено място около 50 квадрата, където прекарах повече от половин час, въпреки силния вятър. Имаше възможно най-добрата видимост, прекрасно слънце, като се виждаха много добре върховете Макалу и Еверест, както и много други върхове. От силния вятър получих измръзване на ръцете, но вчера веднага след върха си слязох директно на базов лагер, 5500 метра и всичко е наред, само малко ме болят пръстите, но е нормално след такъв връх с вятър. Това бе със сигурност най-трудната ми експедиция досега и най-тежка атака на връх. Труден връх, не че има лесен над 8000 метра. За огромно съжаление 3-ма колеги останаха завинаги под върха. Двамата индийци загинаха след върха от изтощение, не бяха изобщо подготвени за този връх. Третият загинал е Родриго от Чили, силен алпинист.

Искам да благодаря най-сърдечно на моите спонсори, защото без тях тази експедиция нямаше да бъде реалност.
Генерални спонсори на експедиция Кангчендзьонга 2019 са Walmark и Pipe system! Ще видите техните знамена на върха. Моля за Вашите аплодисменти!
Благодаря сърдечно за финансовата подкрепа на моя роден град Сливен, както и на любимия ми град Варна- Европейски град на спорта 2019 г.
Благодаря на моя комуникационен партньор вече 6 години NBS Maritime. Всичката тази информация достига до Вас и целия свят благодарение на сателитната техника от Thuraya!
Финансова и морална подкрепа за експедицията получихме от д-р Ралев от Ралев Дентал, който също вече 6 години помага на каузата!
Благодаря сърдечно на клиника „Д-р Емилова“ за финансовата подкрепа!
Благодаря сърдечно на моя приятел от READING PLANET за подкрепата!
За материалната подкрепа на екипировка La Sportiva благодарим на техния представител за България фирма Спорт Бокс!
Благодаря на моя мениджър Мария Илиева, която отново изкара почти 2 месеца безсънни нощи, беше винаги на разположение за всичко и предаваше информацията за Вас!
Благодаря на моя приятел Дидо, който качва всичката тази информация в сайта и е на разположение 24/7.
Благодаря и на всички, които оценяват проекта и се чувстват съпричастни с каузата да се намали консумацията на животинска храна, за да се намали вредния отпечатък от животновъдството върху природата на нашата планета.

Утре или вдругиден тръгвам към Катманду и се надявам след седмица да се завърна в България и да се видим с повечето от Вас.
Силно съм щастлив, че преди 2 дни е излязла от печат 5-тата ми книга, в която описвам експедициите ми през 2017 година. На 27 май е насрочена премиерата на книгата в София. Всички са сърдечно поканени! На 29 май в Пловдив, а в началото на юни ще съм в град Варна.

15 май 2019:
– 04:43 българско време – на върха съм, след 15-часова атака. Малко по-късно и фирмата-организатор “Peak Promotion” потвърдиха, че според телефонно обаждане от базов лагер, всички алпинисти в експедицията, общо 23-ма (21-ма чуждестранни и 2-ма местни от Непал, между които и две жени) плюс шерпите, са достигнали върха.

– 12:48 българско време – пристигнах в лагер 4.
– 18:26 българско време – пристигнах в лагер 1 на 6200 м.
– 21:26 българско време – пристигнах в базов лагер на 5500 м.

Изключително труден връх! Изтощен съм много, вървях много дълго. Не си чувствам краката. Всички останаха да спят на лагер 4, а аз реших да тръгна сам и тoку-що пристигам в базов лагер. Носех и целия си багаж сам. Тук ме посрещнаха като Бог.
За съжаление, разбрах, че двама индийци от Калкута са починали под върха от изтощение, а трети е изчезнал. Очакват го да се появи отнякъде. Дано! Така е, защото тръгват на експедиции без да са тренирали и тръгват към върховете неподготвени. Много амбиция и хъс, но без подготовка не става! Жалко за тези хора!
Утре сутринта ще изпратя снимки от върха със знамената на всички спонсори.
Поздрави от мен на всички приятели, съмишленици, поддръжници и всички, които повярваха в мен и моята кауза в България. Заедно продължаваме напред и нагоре!
А сега си лягам в палатката и ще спя непробудно. Лека нощ! До утре!

14 май 2019:
Изкачване до лагер 4. При неточности в надморската височина в съобщенията, моля използвайте Map -> Terrain и нагласете мащаба така, че да се виждат топографските линии за надморска височина.

11 май 2019:
Групата от 34 алпинисти, включително Атанас Скатов, са на лагер 2. Изчаква се отслабване на вятъра за продължаване нагоре.

08 май 2019:
Цяла седмица духа силен вятър на височина над 6000 метра и всички сме в базов лагер и изчакваме вятъра да намалее, за да тръгнем към върха. Времето е слънчево, топло, но духа вятър и не може да се качим над лагер 2. Всеки ден получаваме прогнози за времето и решаваме какво да правим. Засега не се очертава прозорец и продължаваме да чакаме. През това време перем, тренираме до 6000 метра, други гледат филми, а някои като мен си водят и дневник. Снегът на базов лагер се разтопи и всички чакат с нетърпение да тръгнем.
Търпение трябва. Поздрави на всички и благодаря сърдечно за подкрепата!

04 май 2019:
Атанас Скатов на живо по сателитния телефон в БТВ. Чуйте го тук.

03 май 2019:
Пуджа церемония!
Днес след закуска се проведе и нашата Пуджа, за няколко човека, които дойдохме по-късно.
Ламата водеше церемонията, а ние стояхме зад него на едни столчета. Встрани от ступата бяхме поставили наша екипировка, а пред ламата се поставят храна, напитки, брашно, ориз и фигурки от тесто. Палят се иглолистни клонки на специално място. Всички се помолихме за здраве, да се качим на върха и да се завърнем по родните места.
Времето от 2 дни насам е лошо и днес беше студено и заваля сняг. След Пуджата само аз реших да се разходя до 6000 метра височина, въпреки лошото време. Трябва да се движа. Около 4 часа се катерих и спусках в сняг и мъгла. Добра разходка стана. Утре го дават още по-лошо време и ще се стои само в лагера.
Благодаря сърдечно на NBS Maritime, благодарение на които получавате тази информация и всички снимки!
Благодаря и на всички съпричастни спонсори и дарители!
Заедно напред и нагоре към един по-добър свят!

Ден 28, (30 април):
Днес слязох обратно в Базов лагер след като прекарах 2 нощувки в лагер 2 на 6200 метра.
На 28 април заедно с Франк решихме да се качим в лагер 2 за аклиматизация. Прогнозата бе след 01.05 да се разваля времето. На 28 април успяхме първо да достигнем лагер 1, който също е 6200 метра като лагер 2. От него се слиза надолу и се преминава през доста опасно място, където непрекъснато падат огромни скални маси и трябва много да се внимава. От базов лагер до лагер 1 за първа аклиматизция го взехме за 5 часа и още един час до лагер 2, който се намира на един голям ледник и точно под върховете от масива на Кангчендзьонга, а встрани е заобиколен от други внушителни масиви. Много красиво място! Иначе не само каменопадите, но си има и други опасни места за преминаване като цепнатини, отвесни пасажи, ледопади. Поне няма опасност от лавини по маршрута до лагер 2. Още след първата нощ имахме главоболие и на 29 април се качихме едва 200 метра над лагер 2 в посока върха за лека разходка. Днес, на 30 април мен още ме болеше главата в лагер 2 сутринта и реших да си сляза на базов лагер, а Франк взе решение да се качи до лагер 3 и да се върне за трета нощувка в лагер 2, а утре също да слезе на базов и с това да приключи аклиматизацията си преди атаката на върха. Повечето индийци спаха само на лагер 2 две нощи и с това им приключи аклиматизацията и ще чакат атаката на върха. Аз все още се надявам да се кача за втора ротация като нощувам в лагер 3 на около 7100 метра, както и да достигна последния лагер на 7500 метра. Божа работа, повече планове не правя. Много се изтощих от тези болести. Отпаднал съм като цяло и не в моята форма.
Дано скоро има прозорец и направя втора аклиматизация над 7000 метра преди финалния марш, който също не се знае кога може да стане. Всеки ден до обяд времето е слънчево, а след обяд вали сняг. В лагер 2 беше сравнително топло за 6200 метра. През нощта в палатката температурата е около минус 12 градуса, направо да се изпотиш в спалния чувал.
Благодаря на всички за подкрепата! Ако планината реши да ме допусне до върха си, ще съм много щастлив.
Благодаря на всички спонсори!

Ден 25 (27 април):
Днес всички индийци от нашия отбор се качиха в лагер 2 за 2 нощувки. Само аз и Франк останахме на базов лагер, защото дойдохме седмица по-късно и нямаме достатъчно аклиматизация. Вчера се разходихме до ледника в посока Церам, а днес се отдадохме на пране, оправяне на палатките, инвентара за височинните лагери. Ако се чувстваме добре в понеделник тръгваме към лагер 2 на 6400 метра.Благодаря на всички, които написаха рецепти против кашлица. Три от тях вече ги изпълнявам и се чувствам по-добре. Базовият лагер е 5450 метра и
въздухът е много сух. Повечето кашлят силно и са болни. Вчера моите приятели Кольо и Влади, които ме придружиха до базов лагер са се завърнали успешно в България и другата седмица може да ги гледате по БТВ на 4 май, където ще разкажат за своите впечатления за трекинга до Базов лагер и обратно. За мен това бе най-вълнуващият, най-дълъг и труден трекинг до базов лагер до сега. Вече съм започнал следващата книга и вътре описвам всеки ден какво се случва. Днес се очаква да бъде фиксиран и последният лагер 4 на 7450 метра. Всички много бързат да си ходят и се надяват до 10 май да се качим на върха. Но само планината ще реши дали ще се качим, кога и дали ще си ходим живи и здрави. При мен с тези болести се усложни ситуацията и аклиматизацията ми се забави. Но само да съм здрав, и аз ще се аклиматизирам и ще дам всичко от себе си да достигна върха. Не очаквах, че е толкова топло на Кангчендзьонга, сутрин на базов лагер е едва минус 5-6 градуса в палатката, което си е направо жега за тази височина. Хайде, ако не се чуем утре, желая весел празник и бъдете достойни, смирени и винаги добри!
Дано утре има интернет и да се поздравим!
Благодаря на всички спонсори и частни дарители! Без Вас тази експедиция нямаше да бъде факт.
Благодаря и на всички, които подкрепят каузата и се чувстват съпричастни!
Заедно напред и нагоре към върховете за един по-добър свят!

Ден 22, (24 април):
Първата нощ на базов лагер след завръщането ми премина много добре и сутринта реших да се разходя 100-200 метра денивелация в посока лагер 1. След закуска си стегнах раницата и тръгнах по отъпканата в снега пътека. Първо има малко скали и камъни, докато не се достигне мястото за слагане на котките и от тук е само нагоре по сняг и лед. Хубав слънчев ден, прекрасни гледки. Усеща се сериозно височината. Пред мен вървяха няколко човека от индийската група, а преди тях бяха тръгнали мембърите на Севън Съмитц, които ще нощуват 2 нощи в лагер 2 на 6400 метра и с това приключват аклиматизацията си. По едно време срещнах най-възрастния мембър на Севън Съмитц, на 67 години, който иска да изкачи върха без кислород (Той е изкачил всички 14×8000 преди много години и то без кислород, но само на Кангчендзьонга е ползвал кислород и явно това не му дава мира и е дошъл да се пробва сега без). Обаче ми сподели, че си тръгва от експедицията и не се чувства добре. Има опънат парапет по трасето, но не се закачам за него, стъпките в снега са прекрасни и няма нужда от допълнителна осигуровка. Само на много стръмни места или когато ми се джумари се закачам. Станаха 100 метра денивелация, 150, 200… Викам си хайде още малко, още малко… добре се чувствам, като изключа кашлицата. Много кашлям, ще си изкашлям белия дроб. Дано се оправя от кашлицата. Ако някой знае добър метод да се отърва от тази кашлица, моля да пише във Фейсбук комантарите и Мария ще ми предаде. Продължих нагоре като изпреварих индийската група и достигнах около 5940 метра или около 450 метра положителна денивелация. Обаче стана студено, върховете се скриха в мъгла и поех по обратния път към базов лагер. Общо 4 часа се забавлявах на уникалните гледки. Ако всичко е наред през следващите дни ще се кача за нощувки в горните лагери. Експедицията определено е много трудна и няма нищо общо с Еверест и другите осемхилядници. То не че има лесен осемхилядник, но този си е…
Само да знаете, че изпращането на няколко снимки и текст ми отнема 3-4 часа. Много е бавно и една снимка се изпраща няколко пъти докато стане.
Благодаря за подкрепата!

Ден 21, 23 април:
Скъпи приятели, след като на 17 април достигнах базов лагер на 5500м в един снежен ден и преход около 9 часа, се разболях сериозно. Още на 18 април имах силно неразположение, болки в мускулите, носът ми течеше силно, болки в гърлото и ме втрисаше. През втората ми нощувка на базов лагер 18/19 април симптомите се засилиха и разбрах че съм получил синузит и възпаление на УНГ. След консултация с индийския лекар Сумит, който е част от индийския екип на Базов лагер и моя лекар по УНГ д-р Котов, започнах прием на антибиотик. На 19 април имаше много полети с хеликоптер на фирмата Севън Съмитц, качваха всички свои участници и багаж с хеликоптер от Церам на базов лагер, взех решение да сляза в Церам на 3870 метра за да се възстановя. В Церам изкарах 4 нощувки и днес на 23 април се върнах отново на Базов лагер. Въпреки че не съм все още напълно възстановен и пия антибиотици, трябва да се аклиматизирам за високия връх.
Днес времето е прекрасно на базов лагер, получихме генератор и вече може да си зареждам лаптопа и да ви изпращам снимки и текст. Искам да благодаря най-сърдечно на всички, които подкрепят мисията ми и са съпричастни с каузата да запазим природата на нашата планета.
Благодаря сърдечно на:
Валмарк България
Пайп систем
Община Варна
Община Сливен
NBS Maritime
Клиника Др. Емилова
Др. Ралев Дентал
La Sportiva и Sport Box
READING PLANET

Ден 16, 18 април:
Днеска ги изпратих двамата трекери, тръгнаха за Катманду. Цял ден се мъчим с генераторите – тамън тръгнат и спрат. Генераторите са чисто нови, но явно горивото не е чисто. Разчитам на двамата трекери да занесат много снимки и видеа. На базов лагер ще остана няколко дни за да свикне тялото с височината. Стоиш докато усетиш, че можеш да тръгнеш нагоре.

Ден 15, 17 април:
Успяхме да стигнем базов лагер!!! Много труден преход! 9 часа по ледника и след това качване на 5500 м. Над 1100 м.+ и 400м.- денивелация. Цял ден вали сняг, цял ден вървим по морени и камъни, и от снега се хлъзга, и ние много бавно се движим. Затова и много от участниците идват до базов лагер с хеликоптер, но пък тези, които идват пеша се климатизират по-добре. За съжаление, генераторите не работят, не мога да заредя лаптопа. Има много сняг на базов лагер. Утре двамата трекери Влади и Кольо си тръгват, но експедицията продължава с пълна пара. Поздрави на всички от базов лагер Кангчендзьонга и специални благодарности на Валмарк, Пайп систем, Община Сливен, Община Варна, NBS Maritime, Ралев Дентал, клиника д-р Емилова и спортен магазин Sport Box.

Ден 14, 16 април:
Пристигнахме в последния лагер преди базов лагер на около 4900 м. Доста трудно беше, защото цял ден вървим върху ледник, той е едни огромни морени, като от едната страна може да падне някой голям камък върху нас. Времето е много хубаво, слънчево, от сутринта виждаме за пръв път целия масив на Кангчендзьонга. Те са 4 върха над 8000 м, които се виждат от тази страна, само един от петте не се вижда. Видяхме и основния връх. Малко ни болят главите, но това е нормално за тази височина. За съжаление, моят партньор германецът Франк, с който бяхме заедно на Еверест и Лхотце 2017, цяла нощ много го болеше главата и днес сутринта слезе надолу от Рамче към Церам и ще остане на Церам за няколко дена. Вчера с него спахме в една палатка. Утре преходът ще е дълъг, 7-8 часа, бавно се върви вече на тази височина. Дано Франк да се оправи и да се видим на базов лагер.

Ден 13, 15 април:
След 3 часа преход стигнахме лагер Рамче. От 3900 м. до 4200 м. ходихме в дъжд, кал и сняг, а от 4200 до 4500 м. само в сняг. Времето е студено. Заради мъгла, хеликоптерът с тези, които не ходят пеша трекинга, не може да излети вече два дни.

Ден 12, 14 април:
Днеска и вчера почиваме в Церам, като и двата дена са качихме на аклиматизация до 4500 м. Утре живот и здраве тръгваме за следващия лагер Рамче на около 4500 м. Вчера и днеска следобед много вали – сняг, дъжд, времето е студено. Дано утре се оправи за да вървим леко нататък.

Ден 10, 12 април:
Добре съм, пристигнахме в Церам на 3800 м. Тука ще останем за аклиматизация 3 нощувки. Утре ще се кача за малко нагоре за раздвижване. Днеска беше невероятно красиво, цял ден вървим в една гора с рододендрони и всички дървета са в един мъх. Върви се покрай една голяма река. Снимки ще изпратя на 17-ти април когато по план достигаме базов лагер. Преди това няма как да заредя батерията на лаптопа.

Ден 9, 11 април:
Днес беше много дълъг преход с много голяма денивелация 1800м.+ 800м- с невероятна природа – в уникална джунгла вървяхме, в гори от рододендрони (червени, цъфтящи), но аз съм леко болен и се надявам да се оправя по-бързо. Цял ден ходене, 13 км, 9 часа. Сега сме в Торанден, 2980 м. Утре отиваме в Церам, почти 4000 м. и там имаме 3 нощувки, 2 пълни дена за аклиматизация. Снимки ще изпратя като се кача на базов лагер, защото в Торанден има само малки соларни панелчета, на които се зареждат единствено малки лампички за вечерно осветление.

Ден 8, 10 април:
Днес е ден за почивка в Шерпа вилич на 2200 метра височина. Вчера на вечеря имаше специална торта за Влади. Днес времето е хубаво, първо прахме, после йога, скачане на въже и цял след обяд писане в дневника, прехвърляне на снимки и видеа и обработване на снимки за изпращане по интернет. Не ми остана време за почивка, но утре докато вървя ще гледам да си почивам. Всички се чувстват добре, радваме се на хубаво време и прекрасни гледки. Утре тръгваме към следващия лагер.
Благодаря на всички за подкрепата!

Ден 7, 09 април:
Страшна буря имаше през нощта. Добре, че сутринта спря да вали. След закуска тръгнахме нагоре от селото през една бамбукова гора. Качихме 300 метра денивелация и на превала заваля дъжд. Спускахме и изкачвахме възвишенията, като се движихме голяма част от времето сред гора. Загубихме много денивелация до мястото за обяд. След обяда аз обърках пътя на едно разклонение и около 45 минути се движих нагоре по един стръмен скат, докато не се усетих че съм сам по пътя и се върнах отново на правилния за нас път. Обаче докато оправя пътя и заваля отново дъжд докато достигна мястото за нощувка днес- Шерпа вилич на 2200 метра надморска височина. Приятно място с хубави гледки и зелена трева. Утре по план имаме почивка на това място и втора нощувка. За съжаление мястото е твърде ниско за аклиматизация, но такъв е планът. Вървяхме около 11 км днес с положителна денивелация 1100 метра и отрицателна 750 метра. Днес Влади има рожден ден и ще го изненадаме с торта довечера. Благодаря на всички за подкрепата и най-вече на моите спонсори от Валмарк, Пайп систем, Община Сливен, Община Варна, NBS Maritime, La Sportiva, Ралев Дентал, клиника д-р Емилова и READING PLANET!
Заедно напред и нагоре към върховете!

Ден 6, 08 април:
Днес премина първият ден на трекинга от Хапо Кола на 1100 метра до Кеван на 1800 метра. Разтоянието е едва 11 км, но положителна денивелация от 920 метра и отрицателна 300 метра. Изключително красиво място. Времето е прекрасно, слънчево. Пресичат се два големи склона като се слиза до реката и се преминава през въжени мостове. По пътя има няколко махали, където човек може да се подкрепи и закупи вода или чай. В Кеван се произвеждат картофи, царевица, листни зеленчуци и други зеленцучи. Много красиво място с невероятни гледки.

Ден 5, 07 април:
Беше много тежък ден , 14 часа пътувахме с един много стар автобус до Хапо Кола на 1200 метра височина. Поради много лош път се наложи да носим багажа и прехвърляне в джипове. От тука тръгваме утре на трекинга. За сега всичко е наред, но се разглобихме 14 часа в този автобус по черни пътища.

Ден 4, 06 април:
Самолет от Катманду до Бадрапур. Успяхме след 5 часа в един „модерен“ автобус на 40 години да достигнем до Fikkal. Комфортът приключи в Катманду и започна експедицията. Обичам Хималаите!

Ден 3, 05 април:
Брифинг, разходка и подготовка за трекинга до Базов лагер.

Ден 2, 04 април:
Пристигане в Катманду, столицата на Непал.

Ден 1, 03 април 2019:
Заминаване от Сливен за Катманду през Доха.