Неизлъчено интервю за храненето от 11.10.2014

Атанас Скатов, 36 години, от Сливен.

С какво се занимаваш?
Ходя по планините.

Откога се занимаваш с това нещо?
От три години.

Как ти дойде идеята да се занимаваш с това като основно занимание, а не като занимание за свободното време?
Идеята дойде когато преминах маршрута Ком-Емине през 2010-та година, повторих през 2011-та година. Хареса ми да съм в планината и реших да посветя времето си и начина си на живот като общувам с планината.

Какво ти дава това общуване с планината?
Всичко ми дава, от което имам нужда.

Откога си вегетарианец, кога си станал веган?
От януари 2007 година не консумирам месо, от декември 2009 година не консумирам риба и от януари 2012 година не консумирам животинска продукция.

Каква е била причината, първоначалният подтик?
Бях започнал да се занимавам с йога и установих, че след като съм правил асани и съм консумирал месо, това не ми се отразява добре на храносмилателната система. Живеех със сестра ми, която вече не консумираше месо от една година, може би и това помогна, и спрях и аз да консумирам месо. Видях, че е изключително полезно.

Тоест, причините да имаш такъв вид хранене са изцяло здравословни и начинът, по който ти се чувстваш?
Да, на мен ми хареса и се чувствах много по-добре като не консумирам месо.

Как се свързва това с тези високи натоварвания, които имаш по планините? Откъде идват тези сили за да правиш тези постижения?
Всеки човек е индивидуален. Има различни кръвни групи. Специалистите казват, че трябва да консумираш различни неща в зависимост от кръвната група. Аз мога да кажа за моя опит, че без месо и без животинска продукция се чувствам добре и имам сили да спортувам, да правя дори високи натоварвания като височинен алпинист.

Някаква литература чел ли си за това какво да прибавиш към диетата си, за да си набавиш необходимите за организма ти хранителни вещества, или всичко го правиш на база емпиричен опит?
Най-добре е да експериментираш, всеки човек трябва сам да експериментира. Можеш да четеш примерите на другите – какво са правили, как се е отразило, но това не означава, че и на теб така ще се отрази. Всеки организъм е различен, всеки трябва сам да достигне до извода какво е хубаво за неговото тяло. И тук не става въпрос само за тяло, а за психика, за духа. Да не консумираш месо не е само свързано с тялото.

Имал ли си проблеми в общуването си с хората във връзка с това, че не ядеш месо?
На Еверест на базовия лагер, като веган повечето хора смятаха, че най-много десетина дена ще изкарам, до две седмици и ще се прибера.

За Еверест каква храна си си занесъл, каква храна ти осигуриха, как е преминала експедицията за теб откъм хранене?
Експедицията беше организирана с храна за нормални хора, включва всичко. Аз си закупих от Катманду ядки, понеже към експедицията не предлагат ядки, сушени плодове, боб, нахут, леща. За съжаление, всичката тази храна когато пристигнах на базов лагер ми съобщиха, че я няма. Затова по време на експедицията се храних предимно с картофи, ориз, спагети и зеленчуци, като специално заради мен готвачите не готвиха месо, яйца и сирене заедно с другата храна.

Интересуваш ли се от Астрология, зодии, съобразяваш ли се с тях по време на изкачвания?
По принцип, понякога си чета хороскопа за моята зодия, нямам задълбочени знания по астрология, аз съм агроном и мога да кажа, че в древността, както и в момента, който има тези знания ги използва за сеитбата на различните плодове и зеленчуци, на зърнено-житните култури. Следи се в коя фаза е луната за да бъде благоприятна реколтата. Естествено, че ние сме свързани със звездите и с луната, има закономерности. Аз лично засега не съм използвал такива закономерности при изкачване на върховете.

Какво ти е отношението към съвременния начин на хранене, най-вече в големите градове?
Аз не само съм агроном, но и съм защитил докторат по биологично производство. За съжаление, качеството на храната е много ниско. Всички знаем, че в момента храната се произвежда по-скоро изкуствено. За съжаление, на този етап нямам как сам да си произвеждам, мислил съм си, имам и къде, но нямам време засега. Хубаво е човек да има контакт със земята и ако има желание е хубаво човек да си има градинка и да си произведе нещо сам. В момента на пазара в цялата страна 80-90% от плодовете и зеленчуците са внос – никой не знае откъде влизат, откъде са минали, през колко прекупвача. Анализът в България е много слаб, специално говоря за проверка на пестициди, тежки метали, вредни субстанции. Оставени сме ние сами да решаваме откъде да купуваме. Вече има и много био магазини, навлезе в България и тази вълна, като по-голямата част от продукцията е пакетирана. От друга страна, когато е от много далеч, всичкият този транспорт освен, че я оскъпява, това е свързано и със замърсяване на околната среда. Аз за тези неща мога да ви говоря и три дена – повече от 15 години се занимавам с растителна защита – точно с препаратите, пръскането, с транспорта на плодове и зеленчуци. Това е един огромен бизнес. Това са над 7 милиарда и половина хора и те трябва да се хранят. От друга страна, не всеки е в състояние да си произвежда храна. Това могат да го направят само единични случаи, живеем в такъв свят. Аз, колкото и да ги знам тези неща, съм най-обикновен човек – отивам на пазара и си купувам плодовете и зеленчуците, които ми харесат. Като ми хареса някой плод се връщам и пак си купувам от него, ако е останало.

Когато пътуваш в чужбина, проучваш ли местата, където ще отидеш предварително? Проучваш ли или на място импровизираш с ресторанти, заведения?
Чак да проучвам, не. Аз винаги си нося – предимно ядки, бадеми, орехи, вегански барчета, но се е случвало и да нямам. Примерно на експедиции ми се е случвало два-три пъти може би да нямам. И се е случвало, когато няма абсолютно нищо за ядене, едно-две яйца да изям поради липса на каквато и да е друга храна. Но това беше през 2013-та година. През 2012-та година не съм консумирал абсолютно никаква животинска храна, дори и грам животинска продукция. Аз не съм вманиачен в тази тема, ям това, което ми се яде. И съм го казвал. Но за месо и риба съм твърдо решил, че няма да консумирам повече.

Какво е мнението ти за млякото?
Както вече казах, най-важно е на човек какво му се яде – неговото развитие не само физическо, но и духовно. За мен до 2012 година млечните продукти бяха основната ми храна – сирене, мляко, кашкавал. Но когато ги спрях, до ден днешен не ми липсват млечните продукти. Млякото, което пием от животни, е изкуствена лактация. Животните се заплождат за да имат малки, след това малките се отбиват и ние продължаваме да доим животните. Това не е за нас. Естествена лактация е само когато сме бебета и сучем от майката. Има изследвания, че млечните продукти преминават за над 40 часа през храносмилателната система, а ние сме с дълга храносмилателна система. Хубаво е за 24 часа от вход до изход всичко да е преминало. Важно е човек как се чувства и в какво вярва, това е най-важното – какво чувстваш. Аз нямам нищо против хората, които ядат месо, риба, всичко – така са сметнали, такова им е развитието – физическо, психическо, духовно.

Как си набавяш незаменими аминокиселини, витамини и белтъци?
Аз, като веган от три години, не съм имал липса на белтъци. Правил съм си изследвания на всеки шест месеца. В растителната храна има белтък и аминокиселини в по-малки количества. Но има и растения с повече белтъчини, както са бобовите, спирулина, хорела. Тези спирулини и хорели са с по 60%, 70%, до 80% белтъчини. Също има и конопен протеин – в конопа има всички незаменими аминокиселини, които са в месото.

В духовен аспект какво ти дава това хранене, какви твои начини имаш за укрепване на психическото ти здраве?
Когато ходя в планината се чувствам най-добре. Каквото и да има, там всичко минава.

Какво ще пожелаеш на всички хора в България, които са вегани и вегетарианци?
Да вярват в себе си, това е най-важното, да вярваш в своите възможности, в това, което искаш. Когато имаш някакъв проект, мечта, желание – трябва да вярваш силно в това, че то ще се сбъдне и да полагаш труд. Пожелавам на веганите и вегетарианците да са здрави и всеки да експериментира със своето собствено тяло, защото когато четеш, ти четеш експеримента на някой друг, а твоя експеримент няма кой да го направи, освен ти самият.

До изкачването на връх Еверест кой ти беше най-трудният момент за последните три години?
Най-трудно ми е било на връх Ленин. Там бях сам 2013-та година, без никакъв опит, практика и умения във висока планина. Сам заминах за Киргистан, беше силно физически и психически натоварването. И тогава, на 6900 метра, аз се отказах на тази първа моя солова експедиция, макар че съм изключително доволен. За мен не е и никога не е било важно на всяка цена да се кача на върха. Само ако се чувствам добре и ми е приятно, на първо място трябва да имаш удоволствие. Моята практика досега от това нещо е с удоволствие да го правя, не насила. Не, че не можех да се кача на връх Ленин, можех да се кача на върха, но се отказах след като почувствах, че вече не ми е приятно и искам да слезна надолу. С това доказах, че съм и разумен и мога да се върна назад без да се изкача на върха.

Какви са съветите ти към твоя син и към хората, които се чудят дали това е добър режим за хранене за децата?
Аз лично смятам, че децата трябва сами да решат. Моят син се храни с абсолютно всичко. Аз не мога да му кажа няма да ядеш месо или риба. Не мога на едно дете да му забранявам да се храни с каквото му се яде – не само на моето, но и на всяко друго дете. Да, аз съм се убедил за себе си, че на мен ми е по-добре да не се храня с месо, но аз бях на 26 години, когато съм спрял месото. Той сам ще си определи и не само за хранене, а и за начин на живот. Аз познавам деца, които са расли до 10-13 годишни в семейства на вегетарианци или вегани и в момента, в който излезнат от това семейство, започват да ядат месо, защото те не са яли месо цял живот, но са си месари по рождение. И това мен ме навежда на мисълта, че човек трябва сам да определи. Това е въпрос на личен избор, а всеки има право на избор. Когато обичаш природата, обичаш животните, според мен не можеш да ги ядеш. Но това си е абсолютно мое мнение – не искам да го натрапвам или препоръчвам.