Гашербрум 2019

19 юли:
11:09 българско време – Пристигнах в Базов лагер.

18 юли:
04:09 българско време – Na vurha sum! – това съобщение изпрати Атанас Скатов от СПОТ устройството.
18:02 българско време – Пристигнах в Лагер 1 – общ за двата върха Гашербрум 1 и Гашербрум 2.

17 юли:
11:07 българско време – Пристигнах в Лагер 3 на Гашербрум 2.

16 юли:
15:09 българско време – Пристигнах в Лагер 2 на Гашербрум 2.

14 юли:
След като на 5, 6 и 7-ми юли прекарах 3 нощи в лагер 2 на Г2 на височина 6450 метра, както и на 7-ми достигнах 6850 метра под лагер 3, на 8-ми юли сутринта се върнах в базов лагер за почивка от минимум 4 дни. Толкова се препоръчва за почивка след ротация над 6500 метра. Обаче по пътя към базов лагер срещнах над 10 човека решили да опитат атака на връх Г1 на 11 юли. Няколко дни преди това корейците бяха изкачили върха и вече е достъпен. Имах огромно желание и аз на 11 юли да съм на върха, но съм много изморен защото 3 дни не бях спал в лагер 2 на Г2, а и имах стомашни проблеми и то сериозни.

В базов лагер ме посрещнаха моите приятели Шерпите и ми казаха, че тази нощ тръгват директно с техния клиент и още един шерпа за лагер 2 на Г1 и така и те на 11 юли да са на върха. Те са 4 човека и трябва да носят 2 палатки, защото техните са за по двама човека. А ако дойда и аз, всичките можем да спим в моята палатка, която закупих от Микаел. Тя е за 4 човека, но може да спят вътре и 5-ма, има място.

Цял следобед на 8-ми юли ме измъчва мисълта да тръгна и аз към Г1. Обаче съм супер силно изморен, неспал, болен. Как да тръгна в това състояние? Обаче желанието да съм на върха се оказа по-силно от това да почивам на базов лагер. В 2 часа сутринта на 9-ти юли тръгнах от базов лагер директно към лагер 2 на Г1, след едва 15 часа престой на базов. Все пак, за по-сигурно си взех от нашия лагер една бутилка с кислород с маска и регулатор. Знам къде отивам и какво може да се случи, а целта сега не е само Г1, а веднага след него и Г2 в рамките на 3-4 дена след Г1 без слизане в базов лагер.

Мъчех се следобед да заспя, но от преумора или от вълнение да изкача Г1, не успях. Стегнах си раницата за двата върха и заедно с шерпите и китаеца тръгнахме.

На 9-ти юли сутринта бяхме в лагер 1, който е общ за двата Гашербрума. Тук разделих багажа за двата върха, събрах си палатката, взех чувала и пикела и тръгнахме към лагер 2 на Г1. Около обяд бяхме в лагер 2 на Г1, около 6500м. Нощувка и на 10-ти през японския кулоар достигнахме лагер 3 на Г1, около 7100 метра. Подробно ще опиша дните в дневника си. Целта бе в 18 часа да се тръгне от лагер 3 към върха. Обаче духаше силен вятър и прогнозата за 11-ти се промени, така че се взе решение да се остане 24 часа в лагер 3 и на 11-ти юли вечерта да се тръгне към върха.

На 11-ти тръгнахме в 18 часа към върха, като духаше вятър и в нестабилно време. Цяла нощ продължи преходът към върха в много труден терен, без опънати парапети, а се връзвахме на френска свръзка. Тръгнахме 14 човека, но в полунощ двама се отказаха. Около 2 часа на 12-ти юли достигнахме 7780 метра под върха, но в тъмното не се виждаше къде е върха и накъде да продължим. От корейците преди 5 дни нямаше никаква следа. Два часа се наложи да останем на тази височина до изгрева и изберем маршрут към върха. Мястото е открито и духаше много силен вятър. Поради силно измръзване реших да започна да дишам кислород с 60 литра на час. В 4 часа отново тръгнахме, като от тука до върха използвахме две въжета от 200 метра, които се опъваха поетапно и се местеха за следващо ниво. До 7:45 часа времето беше хубаво, ясно и се виждаха прекрасно трите осемхилядника в дясно от нас- Г2, Броуд пик и К2. В 8:00 часа достигнахме върха. Вече имаше мъгла и слаба видимост. Духаше все още силен вятър. Около 30 минути снимки и видео на върха и обратно към лагер 3. След върха излезе силна буря и много затрудни и без това опасното слизане. На слизане всеки слиза сам за себе си, обърнат с корем към склона и забивайки пикела и котките във фирна, слиза много бавно надолу. Изключително трудоемко упражнение след 14 часа изкачване, а сега спускане в силен вятър и снеговалеж. Много бавно слезнахме до 7780 метра и сега на светлото видях трупа на човек, 5 метра над нас. До 18 часа продължи спускането до лагер 3. По принцип планът беше днес да се спи в лагер 1 и евентуално на 13-ти юли тръгване към лагер 2 на Г2. Преумора е малко да се каже за тези 24 часа при атаката и спускането до последен лагер.

На 13-ти слезнахме в лагер 1, малка почивка и вечерта тръгнахме към базов лагер през ледника Гашербрум. За 5 дни се беше изключително силно изменил към по-лошо. Стотици нови цепнатини, а старите едвам се прескачаха. На едно място паднах в една, но съм вързан на свръзката. В 23 часа на 13 юли се добрах до базов лагер изморен, но щастлив!

Подробно ще бъдат описани тези дни и публикувани както досега в книга с богат снимков материал.

Скоро тръгвам за Г2, а Вие бъдете здрави и вярвайте в неограничените човешки възможности!

13 юли:
12:59 българско време – Пристигнах в Лагер 1.
21:10 българско време – Пристигнах в Базов лагер.

12 юли:
06:34 българско време – Na vurha sum! – това съобщение изпрати Атанас Скатов от СПОТ устройството.
15:43 българско време – Пристигнах в Лагер 3. Нямаше опънат парапет от лагер 3 нагоре и сме се катерили вързани на свръзка (с въже за осигуряване) по трима-четирима човека. Този връх е доста стръмен и имаше обилно количество сняг във високата му част. Газили сме до колене в снега. Тъй като нямаше опънат парапет през нощта в тъмното на няколко пъти губихме посоката. Наложи се да спрем и да изчакаме 2 часа да изгрее слънцето за да се ориентираме за правилната посока. Имаше доста силен вятър. Сутринта, когато изгря слънцето, се откриха много красиви гледки и се видя ясно върхът, както и околните върхове- К2, Гашербрум 2. Продължихме нагоре. Малко преди върха падна мъгла, а малко след него се изви страшна буря. Времето на тези върхове се променя за минути. Слизахме всички надолу по стръмния склон. Имаше места, по които съм се пързалял по корем със забит пикел пред мен , за да се спирам. Много дълго качване беше това, непредвидимо и с много променливо време. На слизане отново видях трупове на загинали алпинисти там кой знае откога. Слизането беше изморително като се има впредвид и фактът, че не съм спал вече 7 дни както трябва.
Поздравявам всичките си приятели, последователи и СПОНСОРИ за подкрепата. Заедно напред и нагоре към един по-добър свят и по-чиста планета!

10 юли:
Аудио запис от сателитния телефон. Чуйте го тук.

5 юли:
С бърза група достигнахме за 4 часа до лагер 1, починахме малко и решихме да се качим в лагер 2. Парапетът не беше фиксиран до лагер 2 и затова стигнахме лагера чак в 16 часа. Лагер 2 е на 6450 м. Има страшно много сняг, този сняг следобяда се размеква и много трудно се преминава, но успяхме и днес директно стигнахме от базов лагер на лагер 2. Прогнозите за времето са различни – някои казват, че утре се разваля времето, други, че ще е хубаво. Дай Боже, утре да е хубаво времето да се качим до лагер 3 на Гашербрум 2 на около 7000 м. Лагер 3 на Гашербрум 1 е вече фиксиран. Ние носим въже, но това да се фиксира парапет не е за всеки – от фиксирането му зависи животът на хората. Двама Шерпи правят фиксирането на парапета на Гашербрум 2.

1 юли:
Първата аклиматизация мина успешно. Прекарах 2 нощи в лагер 1 на 5950 метра и днес се върнах на базов лагер. С 20 кг раница от базов до лагер 1 за 8 часа през нощта. Това е палатката ми в лагер 1, топя сняг за вода. Зад мен е Банана рич и връх Гашербрум 2. Лагер 1 е общ и за двата върха.
Благодаря на фирма Пик 3000 за предоставения челник на Petzl модел Actik. Изключително подходящ за експедиция, хибриден модел, има батерия за зареждане докато си на базов лагер, както и има възможност за поставяне на обикновени батерии.
Благодаря на магазин Алпи за предоставените мембранен панталон и мембранно яке на фирма Millet от серията Expert на фона на връх Гашербрум 2 преди лагер 1, 5950м.
Панталонът и якето са с Gore Tex мембрана, много подходяща за височини до 7000 метра.

28 юни:
Не можах да спя много спокойно. Днес не беше така слънчево както вчера и от сутринта прехвърчаше сняг. На закуска бяхме останали половината мембъри и тази нощ тръгваме и ние. Отначало смятахме да тръгнем в 3 часа сутринта, но след това решихме че е опасно след 11 часа да сме преди лагер 1 и ще тръгнем в 1 часа през нощта. Това аз го предложих, защото знам какво е върху този ледник като е топло времето.
След закуска последно приготвих раницата и я занесох в общата палатка.
На обяд имаше вкусна храна, но все още няма пресни плодове и зеленчук. След обяд дойде и моят приятел, французинът Филип. Веднага по поканих в нашата палатка да си почине и пие чай. Веднага ми каза Сатанас, така ми викаше 2016-та, защото имало едно френско анимационно филмче с герой Сатанас. Не му се сърдя, много добър приятел ми е. Около час си говорихме и го изпратих до неговия лагер. Заваля сняг и стана студено. Почивах си в палатката и обмислях да не забравя нещо за тази нощ към лагер 1. Всичко приготвих за среднощния щурм. Дано успея поне за 12 часа да достигна лагер 1. Смятам да остана 2 нощувки и да се върна да почивам. На вечеря пуснаха генератора и аз изпратих още няколко снимки от днес, както и дописах всичко в дневника си до момента. Отивам да си лягам, че след 4 часа тръгвам към лагер 1. Стискайте ми палци! Обичам Ви и много ми липсвате!

27 юни:
От сутринта пече едно слънце, синьо небе, без грам вятър. Уникален ден, американците и корейците добре направиха че тръгнаха днес. Дано и ние имаме късмет с времето.
Дано имаме късмет с деня за върховете.
И следобед слънцето печеше все едно си юли месец на Слънчев бряг. В палатката не може да се стои. Плануваме другиден да тръгнем към лагер 1. Върнах се в палатката си и донапълних раницата с още багаж за лагер 1. Около 20 кг ще нося. В 16 часа реших да се разходя до ъгъла на ледника в посока Конкордия. Все още стои снега на много места и се гази, дори пропаднах на едно място. Исках да открия плочата на един полски алпинист, но не успях. Ледника се движи и може да е паднала надолу. За около 45 минути стигнах до ъгъла. А това слънце пече, все едно е 12 на обяд. Съблякох се гол за 5 минути и си направих слънчева баня. Върнах се около 17.30 на базов лагер и върха на Г1 беше прекрасно огрян и моята палатка. Извадих няколко знамена на спонсорите ми и направих снимки.
На вечеря си взехме довиждане с чехите, те тръгват тази нощ към лагер 1. Американците днес са вървяли 9 часа, което означава че аз другиден може да вървя 10-12 часа с тази раница. След вечеря пуснаха генератора и успях да изпратя 4 снимки със знамената на спонсорите ми. Останах да пиша до 21 часа в палатката докато има генератор. Все още няма отоплител и е много студено.

26 юни:
Първата нощ на базов лагер, който е около 5050 метра, мина много добре.
Преди закуска си приготвих моята храна да си занеса в палатката за хранене- ядки, сушени плодове и конопено семе. Толкова е стресиращо по този трекинг, че не можех да свърша това. Сега на спокойствие си оправих багажа и извадих храната. На закуска си поръчах една голяма купа, изсипах моя микс и добавих овесени ядки. Залях с гореща вода и след това добавих мед. Това закусвам на 90% през годината и никога не ми омръзва. След закуска веднага се заех да изпратя снимки към България, че от Пайо (Paiyu Camp) не съм пращал, защото нямаше генератор да зареждам лаптопа. Първо избрах снимките от последната седмица, за всеки ден по 2 снимки и ги намалих до 100 КВ, да ги изпратя. Хванах обхват и започнах да пробвам да изпращам. Всеки път ми показва, че е изпратена снимката на 95-97% и след това ми дава грешка при изпращането и да пробвам отново. Това изпращане продължи повече от 2 часа и не можах да изпратя нито една снимка. Поне докато чакам да се изпращат снимки, писах липсващите дни в дневника си. Телефонът загря от работа и сигурно е отчело трафик, но не можах да изпратя нито една снимка. След като свърши батерията на лаптопа, реших да се разходя навън. Духаше вятър, но е слънчево. Тръгнах към военния лагер да видя как се е променил за това време.

25 юни:
Пристигнах на базов лагер!
Трябваше вчера да пристигнем, но един ден останахме на предишния лагер. Сега палатки опъваме, оправяме, вътре нареждаме. Цял ден в голям сняг вървяхме, но на базов лагер няма толкова много сняг. Аз съм самичък, няма Шерпи, няма кислороди, ще направя каквото мога да се кача. На снимката соча към К2.
Цяла нощ не спря да вали сняг и да духа силен вятър. Чак около 4.30 утихна вятъра и спря да вали сняг. Бях сигурен, че няма да тръгваме днес никъде в това време, имаше поне 20 см нов сняг. В 5 часа някой ни клати палатката и събаря снега от нея, като ни кани на закуска. Малко сме се оспали. На закуска ни съобщават, че тръгваме. Виждаше се малко синьо небе и имаше шанс да се оправи времето.
Не бързах да тръгвам и изчаках другите да тръгнат преди мен, защото правих снимки. В 6.30 часа и аз поех по ледника в партината пред мен. Носачите ще тръгнат след мен, че са само с едни гумени цървули. Тръгнах, но се откриха хубави гледки към К2 и не може да не снимам с камерата и фотоапарата. Колкото повече вървя, толкова по-добре се открива К2 и пак спирам да снимам. Те и другите това правели, защото след малко ги настигнах. Въпреки че има голям сняг по ледника, цепнатините бяха оголени. Имам надежда че между базов и лагер 1 на Гашербрум ще бъдат запълнени цепнатините и ще се преминава по-безопасно. Тук обаче се бяха оголели, въпреки снега. А денят стана повече от прекрасен. Едно синьо небе,слънце и няма вятър. Уникален ден.
Цял ден се движих сам и се забавлявах върху ледника. Дълъг път е, по принцип всички спят в един лагер след военния, но днес директно. Предполагам около 25 км са. Изморих се, особено като трябваше да прекосим ледника и да завием наляво към базов лагер по другия ледник. Там се гази само в мек сняг и пропадаш. Тук вече се развали и времето и задуха силен вятър. Времето над 5000 метра особено се променя за броени минути. Стигнах най-накрая камъните на нашия ледник. Облякох си новата мембрана на Мие, пих малко вода и продължих. От тук пътя го знам наизуст, около 50 минути. Преди 3 години няколко пъти идвах до тук на разходка. Няколко носача имаше преди мен. Върви се по пътеката, като от време на време е снежна и се гази в снега. Пътеката е нагоре-надолу, криволичи ту отдясно, ту отляво на ледника, както и по средата. В далечината вдясно се виждат белите иглута на армейския лагер. Той е един от най-големите по пътя ни. Около 10 иглута с капацитет 30 човека целогодишно. Вятърът е силен, добре че е в гърба ни. Виждаха се и палатки на базов лагер. Рано сме в сезона и се надявах да са ни избрали хубаво място за лагер. Подминах военния лагер и след около 10 минути видях корейското знаме на едно възвишение с 5-6 палатки. Корейците бяха дошли още на 15 юни. Имаше слухове че стояли 10 дена на Конкордия, но се оказаха само 3 дни.

24 юни:
Трекингът на алпинистите е бил между лагерите от Горо II до Конкордия /4600м/. Конкордия е едно от най-паметните места в света – тук се сливат ледниците Годуин Остин и Балторо и този „кръстопът“ открива най-главозамайващите гледки в Планината!!! Около него има 50 върха над 6000м. Наблизо са и ледниците Абруци и Савоя. По план днес групата трябваше да пристигне в базов лагер, но поради обилен снеговалеж не са могли да достигнат до него и изчакват. Има над 1,5 м. навалял сняг, което никога не е било през месец юни на това място. Освен големия сняг, проблем е и липсата на носачи, които да пренесат цялото оборудване към базов лагер за експедициите. Поради рекордния брой алпинисти в Каракурум този сезон (около 320 на Броуд Пик и К2), както и около 80-100 за Гашербрум 1 и 2 логистиката е доста усложнена. Не е ясно дали утре групата ще успее да продължи към базов лагер. Планиран е преход от 9 часа, ако условията позволяват. Наско засега почива в палатката, пише дневника си и се надява по-бързо да продължат напред.
Поздравява всички приятели и благодари за подкрепата.
Цяла нощ не спря да вали сняг, натрупа нови 10-15 см. Днес закуската е от 8 часа и за първи път ще се наспя от няколко дни насам. На Конкордия се чувствам като в лагер 1 или поне над 6000 метра, толкова много сняг, а е около 4600 метра височина. След закуска се върнах в палатката си да си почивам. Много исках да си пиша в дневника и да ви изпратя снимки, но нямало бензин за генератора, батерията на лаптопа ми е празна. Сателитния телефон мога да го зареждам и от соларния си панел, но лаптопа не става. Така че днес ще се мързелува. Навън вали сняг, духа вятър и е много неприятно. Направих няколко снимки, но и гледките не са много хубави в това лошо време.
След обяда Микаел ми предложи да се разхождаме, но в този сняг не исках да се мокря, защото след това цялата палатка става в сняг. На вечеря първо ни казаха, че утре в 4 е закуската, но после го промениха на 5 часа, за да може около 6 да тръгнем.

23 юни:
Пак ранно ставане в 5 часа. Веднъж да стигнем базов лагер и да се наспя. От сутринта заваля сняг. След закуска оправих багажа и го предадох на носачите. Около 7 часа тръгнахме по натоварената магистрала на Балторо. Носачи в двете посоки, както и трекери. Първият час се вървеше все още върху камъни и скали, но след това започна снегът. Много сняг наистина е паднал и продължава да вали.
Снегът на места ставаше над метър и след 2 часа усетих краката си леко влажни, но все още топли. Като вървиш няма проблем, важно е да не спираш. Днес отново се движим нагоре, надолу, по равно. Монотонно ходене. Разминахме се с много носачи и трекери, които се връщат. На два пъти правих почивка да пия вода и да си почина. Днес се чувствах изморен, вече 5 дни не мога да се наспя и само препускаме. Освен че вали сняг, има и мъгла в далечината и не се вижда нищо. Толкова е красив днешният ден, а ние нищо не виждаме, вървим като коне с капаци и само си гледаме в краката, да не се подхлъзнеш в снега. Много обичам да вървя, но има и дни, в които не ми се върви и то в такъв сняг. Езерата тук всички бяха замръзнали, какво нещо само, преди 3 години нямаше 1 см сняг, а сега повече от метър. Какво нещо е природата. Ние се мъчим да я унищожим, но съм сигурен, че накрая човекът ще загуби.
Около 16 часа дойдоха носачите и донесоха палатките и багажа ни. Започнахме да си опъваме палатките в снега и да ги фиксираме. Голям сняг на тази Конкордия, преди 3 години нямаше и 2 см сняг, а сега е над метър.
По принцип, утре трябва да стигнем до базов лагер, но понеже мулетата стигат само до тука, няма кой да пренесе багажа до базов лагер и утре носачите ще пренесат половината багаж и ще се върнат тук, а в други ден и ние ще тръгнем от тук директно за базов лагер. Така че утре се очертава почивен ден на Конкордия.

22 юни:
Днес преходът е бил до 4550м надморска височина и се е достигнало до лагер Горо 2. От вчера групата прекосява ледника Балторо и се спи на палатки върху леда. Теренът е смесица между камъни и лед. Гледките, според Наско, са може би най-красивите на света!!! Утре се продължава към лагер Конкордия, където маршрутът се разделя. Едната посока е за базов лагер под върховете Броуд Пик и К4 (около 2 часа път), а другата е за базовия лагер на върховете Гашербрум 1 и 2 (още 2 дни път). Очаква се ,ако всичко е наред ,на 24.06 установяване в базов лагер на около 5100м. надморска височина.
Прекрасно време и много сняг. Толкова много сняг, колкото не е падало никога в този район на света. С храната всичко е наред. Изгладени са всякакви недоразумения и вече са приятели с готвача. Хубавата новина е, че пристигат още двама вегани на базов лагер след няколко дни и Наско вече няма да е сам в палатката за хранене и в разговорите за ценностите си в живота му. Според организатора на фирмата ще бъде доставено достатъчно количество бобови храни, нахут, ядки и сушени плодове и за тримата членове на експедицията.
След закуската оправихме багажа и в 7.15 поехме по през ледника. След нашия лагер има военен лагер на около 200 метра.
След лагера се слиза долу на ледника и се върви все по него, като от крайно дясно, трябва да се придвижим вляво. Още от сутринта се вижда връх Броуд пик вляво. Няма как да го объркаш, прилича ми на кътен зъб. И днес трябва на много места да внимаваш по ледника да не се изгубиш. То не че кой знае какво ще стане, тя посоката е ясна, но става опасно на някои места. То дори и по очертания път да вървиш, постоянно прескачаш рекички, скачаш от високо, катериш се. Забавно е много. Сутринта времето беше слънчево и топло, но после излезе вятър и стана много студено.
Движехме се към лагер Горо 2, който е на 4550 метра височина. На едно място обърках пътя и тръгнах след един носач и пак като вчера се оказа, че носачът не знае пътя. След около 30 минути успях да се включа в пътеката. Около 12 часа пристигнах в лагера.
След обяда се захванах да опиша липсващите дни до момента в дневника си. Имам да дописвам и Кангчендзьонга, но ще го направя на базов лагер, като ми е спокойно.
Вечерта стана много студено върху този ледник, а утре как ще вървим в този сняг – не знам. Намираме се на около 4-5 часа пеша от Конкордия, където се разделя пътят за К2 и Броуд пик наляво, а за Гашербрумите и Гондогорола надясно. Днес срещнахме много туристи, които се връщат от Конкордия и казаха, че имало много сняг и трудно се вървяло, особено след 11 часа, като се размекне снегът. Планът е утре да станем в 5 часа, в 6 закуска и веднага да тръгнем по ледника.

21 юни:
Изминати 30 км. И достигната височина 4050м. За съжаление, отново проблеми с храната. Готвачът заявил, че няма да готви специално за Наско. Много обиден той каза: “Представяш ли си , за другите готви огромни количества месо и яйца. Ставаше дума просто за една чиния леща…” Много е несправедливо.
От начало е лесен пътят, по една пътека докато се стигне ледника. В началото на ледника се раздвоява пътят – на ляво за Транго тауър, а на дясно за Конкордия. От тук много трябва да се внимава, защото лесно се губи пътят по ледника, както и има други пътеки.
По някое време след обяд също заваля дъжд и почти до лагер Урдукас преваляваше. Около 16 часа достигнахме и лагера, който е на едно възвишение до скалите. Преди лагера е страшна кал и има дори сняг. Не мога да повярвам, че тук, където 2016-та бяха зелени поляни и цветя, сега е сняг. Казаха, че от 100 години не е имало 1 метър сняг на Конкордия в края на юни. Да, няма никаква промяна в климата, само гледайте в близките години какви климатични катаклизми се очакват.
В лагера имаше няколко фирми на различни нива. Казва се Урдукас, 4050 метра и е на няколко нива, като ние се настанихме на най-долното, което е един етаж под основния път, който преминава през лагера. На същото място спах и 2016 година. Опънахме си палатките, но първо ги оставихме да изсъхнат, че сутринта ги сгънахме мокри. След като изсъхната мушамите, които поставяме под полатките, ги фиксирахме. Забравих да ви кажа, че днес през повечето време беше мъгла над определена височина и не се виждаха върховете, както и Транго не видяхме. А сега на това място гледката е уникална, няма такава гледка, само заради нея си заслужава да се дойде до тука. След 18 часа започна да се вдига мъглата и облаците, и да се показват върховете срещу нас. Все още смятам, че това е най-красивото място на тази планета. Преди да се стъмни се показа и Транго тауър. Страшна игла, как се катери не искам да знам, но чух че вече имало и комерсилани експедиции за изкачването и.

20 юни:
Гледките ставаха все по-неустоими. Едни остри върхове отвсякъде, едни стени. А пред мен се извисиха и един масив от няколко остри върха, все едно гледаш катедрала. Творецът тук се е раздал напълно и е творил от сърце. Уникални масиви и зад тях се виждат ледници.

19 юни:
Гледките са прекрасни . Остри върхове като игли те заобикалят отвсякъде, пълноводни реки, чисто небе , изгреви и залези , които запомняш завинаги. И заедно с това, бях забравил за мизерията, прахоляка и мръсотията в този край на света.

18 юни:

17 юни:
Днес тръгнахме сутринта от Скарду и изминахме 150 км за 8 часа по екстремни пътища до последното населено място Асколе на 3000 м. надморска височина. Тук сега сме на къмпинг, опънахме палатките и утре сутринта започва трекинга. 6-7 дена се ходи до базов лагер. Тази година има големи снегове, каквито никога не е имало досега и някои колеги не могат да стигнат до базов лагер, защото не могат да преминат снега. По време на трекинга няма да има генератор, в момента също няма ток. Засега всичко е наред, 8 човека сме и чакаме още двама да дойдат, хубава група. Пътувахме с джип, друго там не може да мине. Преминават се реки и пропасти, има стръмни места, където падат камъни. Поздрави на всички!

15 юни:
Пристигане в Скарду.

13 юни:
Заминаване от Сливен за Исламабад през Истанбул.