Еверест и Лхотце 2017

Днес 22.05 около 05.00 местно време алпинистът-​веган Атанас Скатов се изкачи за втори път на вр. Еверест по южния му ръб. Първото му изкачване беше на 24.05.2014 от северната страна на Хималаите (Тибет) по северния ръб. Той успя да постигне този успех само 5 дни и 11 часа след като се изкачи на вр. Лхотце и без да слиза до базов лагер.Връх Еверест, 8848м, на 22 май 2017г в 5.00 часа непалско време.

Намерението на алпиниста беше да изкачи двата близки един до друг върха в рамките на 20 часа, но силният вятър осуети неговите намерения.

След вр. Лхотце той слезе до втори височинен лагер ( 6500м.) и в изчакване на добро време, прекара там 3 нощувки. На 19.05 около 150 човека ( алпиниста и шерпи ) са се отправили към върха от лагер 2. Скатов изчака един ден повече и според най-​добрата прогноза на времето и на 20.05 също се пое към вр. Еверест. След 1 нощувкиа в Лагер 3 на 7100м на 20 май, на 21 май Скатов тръгна в 8.00 часа от Лагер 3 към Лагер 4 на южното седло, където достигна в 16.30 часа и прекара 3 часа в лагер 4 на 8000 метра. В 19:30 часа непалско време на 21 май започна атаката си към върха. След 10-​часов преход нагоре по южния ръб на склона с първите лъчи на слънцето Атанас Скатов се завърна след три години за втори път на най-​високия връх на планетата– Еверест, 8848м.

Атанас Скатов стана първият българин изкачил Еверест по северния и по южния ръб. Също така подобри рекорда за най-​бързо изкачване на два осем хилядника от български алпинисти и той вече е 5 дни и 11 часа.

За първи път българин изкачи Еверест и Лхотце в един сезон.

Рекорден е броят на желаещите да стъпят на вр. Еверест и тази година (около 400 алпинисти и още толкова шерпи). Успяваемостта тази година на Еверест е едва 20%, а миналата 2016 година е била над 65%.

Богинята-​майка на Вселената взе вече няколко жертви. Само вчера те бяха 4.

В опит да се изкачат на върха са починали на различна височина един американец, австралиец (на 7500 м. от северната страна) и словенец (в лагер 4). От вчера липсва и един индиец след изкачването му на върха по-​рано на 21.05.

Проектът на д-​р Атанас Скатов за изкачване на 14-​те осемхилядника на планетата без консумация на храна от животински произход продължава.

Първият веган на връх Лхотце ( 8516м. ) е българин!

Днес, 16.05.2017, около 20.30 ч. българско време, 17:20 непалско време, алпинистът –веган д-​р Атанас Скатов стъпи на вр. Лхотце ( 8516м.), четвъртият по височина връх в света. С това си постижение той е първият веган в света изкачил този връх и втория българин след Христо Проданов, който го е качил в далечната 1981г.

Връх Лхотце, 8516м, на 16 май, 17:30 часа непалско време.

Оттогава български крак не е стъпвал там, въпреки няколкото опита на родни алпинисти.

С д-​р Скатов са били една норвежка и един индиец. Те са първите трима успешно изкачили върха за този сезон, а и за последните 4 години, през които не е имало успешно изкачване поради различни причини на вр. Лхотце.

От фирмата организатор потвърдиха информацията във вечерните часове днес.

В момента групата се намира в лагер 4 с намерение да изкачи и вр. Еверест.

Това е голям успех за българина, за когото това е 5-​ти пореден изкачен осемхилядник.

Д-​р Скатов изкачи вр. Еверест 2014г. от китайска страна, както и върховете Манаслу( 2015) и Аннапурна и Макалу( 2016).

Изкачванията са част от проекта му за изкачване на 14-​те осемхилядника на планетата без консумация на животинска храна.

ДНЕВНИК на Атанас Скатов за експедиция Еверест и Лхотце 2017

Ден 27 (2 май 2017):

Здравейте, скъпи приятели!

Днес ми е ден за почивка, но реших да ви пратя снимки и с две изречения да ви кажа как стоят нещата за момента. Вчера слезнах от лагер 2 на 6500м, където изкарах две нощувки и една в лагер 1 на 6000м.

Ето малко снимки от последните 5 дена. Още не съм се възстановил на пълно, но експедицията продължава. На 30 април имаше много лош инцидент, за който всички съжаляваме много.

С всеки ден идват все повече и повече мераклии за Еверест и Лхотце и това ще е основния проблем при атаката, ако до тогава всичко върви нормално.

Вчера и днес изпратих и няколко видеа и скоро ще ги видите.

Много жалко че няма човек на Базов лагер да ми помага с видеата и снимките. Дано следващия път България успее да изпрати и помощник за комуникациите.

Благодаря Ви за подкрепата и до скоро!

Камерата с 360 заснемане е монтирана на каската ми.

Тук е така!

А може да бъде и така.……

Тук има избор– по-​къса стълба, която се клати и по-​дълга, която по-​малко се клати :)

Поздрав за Банско!

В дъното е връх Лхотце, а в ляво е връх Еверест.

Лагер 2, 6500м под връх Еверест

По тясната пътека на свободата!

Когато всяка крачка е борба, а над теб са тонове ледена маса.….

По няколко стълби съединени, над 12 – 15 метра височина

След Кумбо мога да започна работа в цирка :)

Лагер 1, 6050м В дъното е връх Лхотце

Стълби с наклон.

Стената на връх Лхотце и върха

Всеки ден падат ледени маси.

Запази винаги баланса в себе си!

Ден 19 (24 април):

Днес е Пуджата

За първа нощ да се наспя добре с отпушен нос. Явно антибиотика взе да действа. Сутринта беше малко облачно, но след закуската се оправи точно за Пуджата. На закуска разбрах че през нощта двама шерпи от друга фирма докато се вървели към лагер 1 е пропаднал голям леден блок и единия си е счупил крака, а другия ръката и са ги евакуирали. По това време и Валди се е набирал по ледника нагоре и като е станал инцидента се е върнал на Базов лагер.

След закуска си приготвих котките, пикела, седалката и каската. Големите обувки не ми се носеха и тях. Както се очакваше,толкова голяма Пуджа до сега не е мало в Хималаите. Ние сме около 120 клиенти на фирма, около 70 шерпи, 10 – 12 готвача и над 50помощен персонал. Над 250 човека Пуджа за нашата фирма. Като отидох ламата вече четеше от свитъците, а около олтара имаше стотици екипировки на участници и шерпи, газирано за пиене, ядене, сладки. Помолих се и аз на Боговете да са благосклонни към нас и да се завърнем живи и здрави по родните си места, а ако прецени планината да ни допусне до върховете си, ще сме много благодарни. Снимах с камерата, с телефона. Отначало беше хладно, но после стана топло. Толкова много хора на Пуджа не бях виждал до сега. На Манаслу 2015 бяхме само двама мембъра, двама шерпи, един готвач и един помощник. И на Ананпурна не бяхме кой знае колко много, около 40 – 50 човека. Помня как ламата на Манаслу предния ден 7 – 8 часа си игра да прави фигурки от брашно и олио и колко старателно ги украсяваше. Тук въпреки че бяхме доста хора, фигурките не бяха много сполучливи, а ламата дори нямаше и червени одежди. Важно да спазим обичая и традицията. Ханс от Австрия вчера спа в Лагер 2 преди пуджата и днес слезна на Базов лагер. Дано ен му с е случи нищо лошо на експедицията. Около час трае цялата церемония. Накрая всички вземаме цампа (брашно) и я хвърляме върху главите си и с ръце се мажем един друг по бузите. Следва раздаване на бира и кола и храна. Един минава с бутилка уиски и дава по една капачка да се пие за успех и здраве. Изпих си една капачка, въпреки антибиотика. Бирата си я прибрах за след върха, марка-​Кумбо Кьолш, представете си. Също така накрая оставяме парички на ламата и той ни дава молетвено шалче и червен конец на врата. След това се върнах в палатка си, да прехвърля видеата и да пратя едно към България. В следващите дни не знам как ще се чувствам, къде ще съм. Ако не се оправя, може да се наложи слизане надолу. Преди храната успях да изпратя видеото.

След обяда заваля отново сняг и реших последно да напиша нещо за 19-​ти ден от експедицията, сортирах и намалих снимки и с това да приключа качването в сайта ми на снимки и текст. Обещавам старателно да водя дневник и подробно да опиша тази експедиция. Който има желание, ще научи как е протекла с подробности.

Ще пращам видеа към България, които могат да се гледат във Фейсбук, както и на моя сайт на Hot/​NewиHome. Също така SPOTа ми е активен и на HOT/​Newможе да следите в реално време къде се намирам в планината и как се движа.

Ами това е за сега, на вън вали сняг, вечерта ще кача и това в сайта и дано оздравея по бързо, че тук на 5300 метра трудно се оздравява. Все пак тук съдържанието на усвоим кислород е 50% спрямо това в Сливен, а повечето време през денонощието съм на минус градуси. Както и да е, каквото и писано, това ще стане. Имах огромна мечта да съм тук за Еверест и Лхотце и съм тук. Другото е Божа работа, каквото зависи от мен ще го направя!

До скоро приятели и се радвам на подкрепата Ви.

Ако Ви харесват видеата и снимките ги споделяйте, защото живеем в свят в който ако хората харесват нещо, то тогава и спонсорите са доволни и дейността продължава. Ако ли не, дейността прекратява. Така че Вие преценявате.

До скоро и заедно напред и нагоре!

Най-​голямата Пужда, която е виждала Хималая.

Ден 18 (23 април):

Скъпи приятели,

Цяла нощ не можех да заспя от запушения нос и болките като преглъщам. Сериозно ще се окаже. Иранеца, който ни зарази всички е най-​зле. От него тръгна всичко и ни зарази вече повече от 8 човека. Както и да е, трябва да се оправяме всички и да се качим.

Нямам сили да вървя из лагера, не знам дали от вируса или и от антибиотика. На закуска нямах и апетит да ям. След това се прибрах в палатката си и се опитвах да се лекувам. Моя близка приятелка, ме посъветва да започвам и аспирин да пия повече и парацетамол. Така или иначе няма да навредят, дано поне помогнат. Лежа в палатката и слушам музика. Тази година забравих да си взема филми да гледам или книга да чета. То не че има време за това. Добре че се разболях, малко да си почина.

След закуска двамата пакистанци и Лари тръгнаха към базов лагер на Помори да се разходят и си взеха пакети с храна за обяд. От сутринта вали сняг и не е много приятно, но трябва да се раздвижва човек. С едни големи тежки раници тръгнаха, все едно за 3дена. Може да тренират, знам ли ги. Младия пакистанец вчера ми поиска интернет за малко и какво да го правя, дадох му да изпрател съобщение до БиБиСи Урду в Пакистан. Имал договор с тях, да им праща съобщения как върви експедицията, като получавал по 200 долара на съобщение. Когато бил добър интернета, успявал и 1 – 2 снимки да изпрати. Попита ме колко ми плащат на мен, че всеки ден пиша текстове, обработвам снимки, изпращам и най-​вече пращам видеа. Сигурно си мислеше, че щом на него му плащат 200 долара за едно съобщение, на мен ми дават значително повече. Отговорих му, че не получавам и стотинка, а го правя за приятелите ми в България и близките ми, както и за всеки на който му е интересно. Много странно ме изгледа и си помисли че го лъжа. Аз нямам проблем да пиша, това го правя на всяка експедиция след Еверест 2014, от когато нося с мен лаптоп и описвам всеки ден подробно какво се е случило. Обаче за да качиш текста в сайта ми и да обработиш снимките, и тях да качиш, отнема над 2 – 3 часа на ден. Отделно 1 – 2 видеа да изпратя трябват 3 – 5 часа. Но често се случва, всичко си качил и точно преди да го запишеш се разпада връзката и два часа отиват на празно. Не е лесно от 5300м да пращаш информация. А от друга страна няма постоянно ток на Базов лагер, а само вечер, а вечер в платката за хранене е минус 5 – 6 градуса. Жалко, че не успях да събера 5 000 долара да остане човек на Базов и да помага за това. Надявам след 2 – 3 дена да съм добре и тръгвам да се климатизирам и тогава няма да имам възможност повече да качвам текстове и снимки. Ще гледам видеа да има, защото дават много реална представа от обстановката. То и като тръгна веднъж на горе започва истинската експедиция. До сега е само подготовката. Така че много съжалявам, но няма как да продължа да изпращам подробна информация и снимки. Но не се притеснявайте, на който му е интересно, обещавам още тази година да излезе книга с богат снимков материал за тази експедиция. Всеки ще може да се докосне до тази двойна експедиция. Надявам се да публикувам и дневниците си от Папуа Нова Гвинея и Антарктида, които първенци изкачих един след друг в края на 2014 година, само в рамките на месец и след това обиколих сам цяла Патагония из планините. Едно невероятно преживяване, което пожелавам на всеки търсач на силни усещания. През 2015 година съм описал подробно в дневник цялата експедиция на Манаслу, как е протекла с допълнителни информации. А миналата 2016година имам два дълги и интересни дневника– първият за тройната ми експедиция Аннапурна, Дхаулагири и Макалу за 80 дни през пролетта и втория за Пакистан, където изкарах още 50 дни над 5000 метра през лятото. Освен тези дневници съм описал и соловата ми експедиция на Аконкагуа ²⁰¹³⁄₂₀₁₄ и последвалото 20 дни турне из Аржентина, Бразилия и Уругвай. Сигурен съм, че много ще ви харесат всички тези книги, защото са написани единствено и само с реални факти и случки и са богати на снимков материал. Никога не прочувам връх преди да тръгна, искам да се насладя какво ще открия аз. От тези експедиции не ми остава време да ги издам тези дневнци. За сега съм издал само първата ми книга „Богинята Майка на Вселената“ в края на 2015 за изкачването ми на Еверест 2014 от север през Тибет, Китай. Такова голямо удоволствие е за мен да описвам всички тези експедиции и обиколки по света. Знам че не е за всеки и затова на който му е интересно ще се докосне до моите дневници.

Хайде да се връщаме на Базов лагер на 23 април 2017г.

На обяд в нашата палатка се появи един германец Франк от Бавария. Доста странен тип, но то тук всички са странни, кой нормален човек ходи над 8000 метра. Говорихме си малко на немски, разказа ми какво е изкачил, с какво се занимава.

След обяд се върнах в палатката и си включих сателитния модем на Турая да си пиша с близките ми хора. Хубаво е човек да има интернет достъп на експедиция, макар че аз за първи път имам такава екстра. Миналата година на Аннапурна ползвах едва 250МБ да изпращам снимки и видео.

Цял следобед валя сняг и пак натрупа малко. Вечерта срещнах Феран от Испания, с който се запознахме на Макалу 2016 и той пръв стъпи на 23 май на върха. Всички други след него. На него също му е последен връх Еверест сега и завършва 14-​те осем хилядника както иранеца. То и в Испания има няколко хора, които са изкачили 14-​те осем хилядника. Само аз познавам лично двама, а може би са много повече. Абе има някаква тръпка да ги изкачиш и 14-​те, макар че аз го правя по съвсем различна причина, която е много трудно разбираема все още за хората.

Днес на закуска срещу мен стои норвежката и ми разказва колко много обичала животните, как строяла след земетресението училища из Непал, колко било хубаво че съм веган и такива неща, но всяка сутрин си яде омлета с кашкавал и наденички, на обяд пилешко или говеждо, а за вечеря месо от як. Как обичала природата, обожавала животните, осиновявала ги дори…..Обаче не и пречи да ги яде и казах директно. Отговори ми, че то няма друго какво да се яде. Ами да няма, те растенията не са за ядене. Както и да е, първите дни имаше повече нахут и соя, но тези дни няма силна храна. Добре че си нося един веган протеин и забърквам коктейли с него. Нося си конопено семе, бадеми, орехи и други ядки за закуска с мюслито. Абе ще издържа, само да се излекувам. Не е трудна планина, а и вече се познаваме от другата и страна, макар че тук терена е коренно различен.

На вечеря за първи път не изпратих нито видео, нито снимки, нито текст. Реших да си почина и аз и само да заредя техниката. В тази новата палатка за хранене, няма втора врата и сме директно на вън. Такъв кучешки студ вътре до като се храним. Още в 20часа си бях в палатката за първи път. Хайде пак аспирин, парацетамол, антибиотик. Пръскам си в носа разни илачи, от вън го мажа с други. Трябва да се оправя. Утре е Пуджата и другите тръгват на 25 май към Лагер 1.

Вечерта Валди се разправяше с Пемба че иска в 2 часа да тръгва към Лагер 2, а Пемба го молеше да остане за Пуджата и тогава да тръгне. Абе то и аз исках на 20 април да съм в лагер 1, но се разболях и не знам кога ще тръгна изобщо на горе.

Ден17, 22април:

Цяла нощ не спах добре, носът ми постоянно бе запушен или течеше, мускулите ме боляха, гърлото също. Убедих се, че и аз съм се заразил от иранеца Меди. Още като дойдохме преди седмица на Базов лагер, той не се чувстваше добре и багажа му го нямаше цели 2 седмици. Явно беше настинал да стои без топли дрехи в студа. След него се зарази Валди от Полша и Ричард от Англия. И тримата пият антибиотик от 3 – 4 дена, но Меди става с всеки ден все по-​зле, докато Валди и Ричи са доста по-​добре. Първите 5дена стоях един до друг с Меди на масата за хранене и се надявах че имунитета ми е силен и няма да ме зарази. Обаче явно и аз хванах този вирус. То не е само и вируса, моите дрехи за базов лагер също ги чаках седмица и всяка вечер при минус 8 градуса съм стоял в общата палатка до 22 часа да изпращам видеа. Всичко допринесе да се разболея и аз. То бактерии и вируси си има навсякъде, важно е колко е силна твоята имунна система. На 20-​ти април като слезнах от 5700м в Базов лагер усетих за първи път леко неразположение на носа и не можах да спя добре през нощта. Вчера леко се засилиха симптомите и изпих ударни дози витамини и добавки, но получих само разстройство и тази нощ вече си се разболях както си трябва. Болки в гърлото, запушен нос, болки в ставите и мускулите. Едвам станах за закуска. Времето бе хубаво и спокойно. След закуска се консултирах с моя приятел д-​р Котов от Сливен, много добър специалист УНГ и той ме посъветва да не си правя експерименти и да видя дали ще се оправя 1– 2 дена, а да започвам с Амоксицилина, който нося по 1000мг на 8 часа. Почнах да пия антибиотика, дано се окаже добър за мен, защото Меди пие вече 5 дена някакъв антибиотик и става все по-​зле. От 14 експедиции за последните 4 години, за първи път се разболявам, но много ми дойде всичко. Цяла седмица мръзнах в палатката без дрехи, чакам с часове на студа да се качат видеата. Едно 30 секундно клипче е около 100 МБ (4К качество) и се качва за около 3 часа в нета. Две клипчета са 6 часа чакане в студа. За това исках да има някой тук, да се занимава с това. По принцип когато има такова изпращане на данни от експедиция са минимум 3-​ма човека– единия се катери, втория го снима и дава на третия данните да ги изпраща по интернет. Аз за капак и дневник водя и обработвам снимки. Никога не се плаша от работа, повече ме е страх да не скучая и да си губя времето, но последните 15 дена нямах време и 5 минути да си почина и на тази височина, колкото и да бях със силен имунитет, явно вируса ме събори. Както и да е, експедицията продължава, до 2 дни ще се разбере дали този антибиотик действа или не. Ричи ми даде един непалски антибиотик, също действа на УНГ плюс стомашно действие. Той от него се оправи за 3 дни. Толкова е силен този антибиотик, че се пие само 3 дена по едно хапче на ден. Даде ми 5 хапчета, но все още не искам да ги пия. Пък и антибиотик произведен в Непал, малко странно звучи, но от друга страна може да има по-​добро действие, ако е за местни вируси и бактерии.

Преди обяд дойдоха в лагера двама белгийци, мъж и жена, който ще катерят Лхотце. Шерпите им заравниха терен точно до моята палатка. Трудно се заравнява терена върху ледника, има огромни камъни, здрав лед и трябва да се заздравят скатовете около палатката, за да не пропадне. Много жилави изглеждат и двамата, като ултра маратонци. На обяд реших да не ям повече в тази палатката, където половината са болни и се преместих в палатката на групата за Еверест. Вчера вечерта се запознах с участниците, които не познавам и се чувствам по-​добре, не само защото са здрави, но и са по-​нормални и земни. В групата за Лхотце има някои типове, които малко са се помислили за велики. А тук планината решава за всичко. Затова и аз съм спокоен, ако планината реши назад, няма проблем, така е било писано. Няма какво да се пренасилват нещата.

Преди хранене в новата ми палатка, китайката се оказа медицинска сестра и носи професионални уреди за мерене на кислород в кръвта, пулса, кръвно налягане и записва на едни листи резултатите от тяхната палатка. Помоли ме да ме изследва и мен и разбира се се съгласих. Нали няма да ми взема кръв. Иначе испанския лекар цял ден ме преследва да съм му дал кръв за генетичния анализ. Обясних му че съм много болен и не ми се дава кръв, но той настояваше, че това няма да се отрази на експеримента че съм болен. То това ми е ясно, като съм болен не ми се е изменил генома, но аз знам добре към коя раса принадлежа и няма да откривам топлата вода. Китайката си записа старателно че имам кръвно ¹²⁰⁄₈₄ на лявата ръка и ¹¹⁶⁄₈₂ на дясната. За първи път виждах да се мери кръвно и на двете ръце. Или идва от Китай това или в България и в другите страни не им се занимава с двете ръце. После ми измери и пулса и кислорода в кръвта– ⁸¹⁄₉₂. Много се зарадва и ми каза, че съм имал най-​добрите данни в цялата им палатка. Не знам колко са добри за седем нощувки вече на 5300м, но определено съм доста болен. А да ви кажа, то в групата за Еверест, нямаше нито един изкачил нещо повече от Аконкагуа. Но да не бъда лош, то и аз преди Еверест 2014, най-​високо се бях качвал на Аконкагуа, 6962м, но бях ходили солово на Ленин, все пак. Китайката също като мен и норвежката с много странно име (съкратено ДиБи) си е взела пермити (разрешителни) и за Еверест и за Лхотце. На групата за Еверест готви моя приятел Сукра от Аннапурна миналата година. Той е по-​чист готвач и спазва повече хигиена от готвача за Лхотце, с който се запознах миналата година на Дхаулагири и още тогава не ми направи хубаво впечатление. Така че с голямо удоволствие се прехвърлих в палатката за Еверест. Там нямаше „велики“ катерачи като един канадец, който говореше само високомерно и се надуваше. На обяд си взехме довиждане с момчето от Мароко, което придружаваше своята сънародничка в мисията и за Еверест. Две седмици беше прекарал с нея и заснел много богат материал за да направи филм. Следва във Франция за кинематография и това му е проекта за магистърската работа. Дадох му моя уеб сайт да гледа филма ми, защото ми сподели, че избрал да прави документален филм за алпинизъм, защото смята че тези филми мотивирали най-​много хората. Нищо не му казах за моя филм, просто да го изгледа. Вече избягвам да казвам че съм веган и защо се катеря. Разбрах, че който трябва да разбере и да стигне информацията до него, ще стане рано или късно. Просто веганството не е разбираемо за всеки, ако той не почувства и разбере защо го правя. А дали някой ден ще стане и той, е съвсем друго. Първо трябва в главата човек да узрее, после да провери дали тялото му и психиката му могат да издържат и най-​накрая дали се чувства добре. Процесът е много дълъг и сериозен. Нещо се отплеснах от базов лагер, извинявай те, но скоро трябва да опиша и подробно моя опит с веганството. Ама искам да мине поне 6-​та година. И така взехме си довиждане с мароканеца и аз се прибрах в палатката си. Както вчера по това време си заваля сняг и се гмурнах в дебелия си чувал (първия ми чувал от 2013г) и започнах да описвам днешния ден. Вчера също писах, но не съм го качил на сайта, затова пък днес и двата дни ще кача. Почти не съм правил снимки днес, реших само да снимам с камерата как се заравнява терен за палатка върху ледника, но един шерп като хвърли един камък, само дето не ме удари и се прибрах. То на базовия лагер рядко се случва нещо интересно, кой знае какво. От 6 сутрин летят хеликоптери през 5 минути.

Обаче си мисля, дано подейства антибиотика и се вдигна, че на 25-​ти е пуджата и на 26 трябва да се изнасяме към лагер 1 и после лагер 2. Австрийката Мартина ми каза, че отивала утре да спи в лагер 2 с Ханс преди пуджата и щели да се върнат на 24-​ти. Абе аз също си го мислих, но трябва да се уважават местните религии, традиции и обичаи. Няма да забравя как през 2015 година на Манаслу тръгнахме с моя шерпа преди пуджата да спим в Лагер 1. Пристигнахме, опънахме палатката, хапнахме и след обяда на мен ми текна кръв от носа. А тогавашния готвач Сурендра ме помоли няколко пъти само да се качим в Лагер 1, да оставим багажа и да се върнем на базов, да не спим пуджата горе. И тогава възприех тази кръв за знак да си слизаме на долу и след пуджата след 2 дни да се качим да спим. И така направихме. О, тази експедиция бе изключително трудна и вълнуваща, направих 3 атаки към върха, не по моя вина. Цялата експедиция съм описал подробно в дневник и някой ден може да види бял свят.

Вчера се разбрах с БНТ днес около 18 часа мое време да ми се обадят и да разкажа как са нещата тук. Ще пробваме и скайп връзка, ако има интернет добър. Абе то на който му е интересно, сигурно следи какво се случва, но повечето хора не знаят че пиша всеки ден, снимки, видеа и къде е това. По-​добре от БНТ да дадат сайта на зрителите, на които им е интересно да следят развоя на експедицията. Да видим до кога ще имам възможност да описвам и споделям. Няма да излъчват директно, а на запис в спортно предаване, но не разбрах кой ден.

Така, дните минават, кой болен, кой здрав, някои участници вече си тръгнаха от експедицията, защото не им понася височината тук. Предполагам още доста ще си тръгнат преди атаката. Разбрах че други вече са стигнали до лагер 4 и началото на май ще атакуват. Такъв е живота, шарен и интересен. И най-​важното– без ценен.

Благодаря на всички, които ме подкрепят в това начинание, не е лесно, но трябва да дам всичко от себе си. Приятен уикенд, сега разбрах че било събота.

До обед слънце, след обед сняг.

Изгледът от моя апартамент под звездното небе.

Ден 16 (21 април):

Тази нощ не спах добре, носът ми запушваше и късно заспах. През нощта започна да духа и силен вятър. На сутринта още духаше и добре че днес ми е ден за почивка. Смятах да пера днес, че много пране се събра, но нямах никакво желание за това, както и се чувствах изморен. Нещо не се чувствах много добре, вече 4 човека бяха на антибиотици и може да съм хванал нещо от тях. След закуската се разходих малко из лагера. Вчера бяха дошли 25 индиеца от тяхната армия да изкачат Еверест. Днес им раздадоха тройните обувки, дрехи, седалки, котки, ръкавици. Учеха ги как се слагат котките и как се върви с тях по леда. Сложиха им и каски на главите. Повечето нямаха никаква идея от височинен алпинизъм, но в Индия е много престижно да си изкачил Еверест и много индийци и китайци идват за това. Екипировката им е нова и маркова. Имат и специална голяма палатка, вдигната на платформа, където има голям плазмен телевизор да гледат филми. Срещу тях са китайците, също над 30 – 40 човека.

Вчера в Базов лагер дойдоха и трима испански млади доктори, които имат проект да вземат кръвни проби от шерпи и членове на експедицията, за да проверели дали има генетични разлики между нас и шерпите. Вземат кръв, имат портативен ехограф и гледат сърцето, както и обема на белия дроб. Днес някои шерпи се подложиха на тези изследвания, а утре който иска и от нас мембърите, както сме известни на кеспедициите. По принцип съм твърдо ЗА науката и да има изследвания, но утре смятам да пропусна това. Днес единия доктор 5 пъти дупчи вената на един шерпа и не искам това да ми се случи и на мен. Все пак сме на 5300м височина и всяка такава манипулация има риск. Също така съм сигурен че има разлика в генома на шерпите и нашата бяла раса. Това е проучвано много пъти преди години, бях гледал един документален филм за шерпите и жителите на Тибет. Между другото шерпите идват точно от Тибет преди около 150 години, затова езика им е много близък и се разбират чудесно.

Преди обяд вместо да пера, реших да правя упражнения в палатката ми. Беше топло и слънчево време. Точно привършвах с упражненията и изведнъж се скри слънцето и стана много студено. След храната се върнах в палатката за да се стопля в чувала си и тогава заваля и сняг. Цял следобед валя сняг и натрупа малко. На всеки 15 – 20 минути изтърсвах палатката, да не се натрупа много върху нея. Около 17 часа излезнах навън и видях че е натрупало малко. Взех камерата да снимам и да Ви изпратя видео да видите какво е. Общо взето скучен днес, но трябва и почивка. Дори нямах намерение да пиша в дневника, но след вечеря реших да нахвърлям на бързо днешния ден докато прехвърлям едно видео.

Още не са казали кога ще е пуджата, но много закъсняхме според мен. Ако началото на май се случи лошо време и не можем да ходим във височините лагери, няма да може да се климатизираме. Каквото стане, все пак на експедиция нищо не може да се предвиди. Но можеше днес да съм в лагер 2 на 6400 метра и да приключа с половината климатизация.

На вечеря пак обичайните заподозрени в нашата палатка за Лхотце. Срещу мен стои сръбския доктор Драган, до него чилиеца, двамата индийци, единия иранец и накрая е Ричи от Англия. От другата страна на масата до мен е Валди или Мади, до него баш майстора на спорта Азим, който вече има 13 от 14-​те осем хилядника и само Лхотце му липсва. Всички ги е качвал от първия път. Не е катерач като мен, но има сърце за тази работа. Вчера ми сподели, че завърши ли си сега проекта, повече няма да ходи по експедиции, иска да се ожени и да си гледа децата и бизнеса. Между другото в Иран го ценят много и в родния му град са му направили паметник приживе и общината на всеки връх му дава по 10 000 долара премия, парцели и други неща. Отделно държавата му дава силно финансиране. От миналата година слушам за него по експедициите и сега се запознахме. Съвсем нормален човек си изглежда, те тримата иранци си общуват заедно, от един град са.

По време на вечеря има ток и използвам да пращам видеа. Закачих един по-​голям файл и като се навечерях отидох до другата наша палатка, която е за участници за Еверест. Половината ги познавах, но имаше и нови попълнения като румънеца, една китайка, една рускиня, живееща в Сибир и прилича повече на китайка от баш китайката. Веднага се заговорихме на руски и на другите им стана много странно че си говорим. Жената е около 55 години. Не е ходила на високо, но и мечта Еверест. В дъното стояха двама леко мургави жена и момче, говорещи си техния език. Запознахме се, от Мароко са. Двамата пакистанци са там, Лари от САЩ и норвежката. Приказвахме си с норвежката и Лари. Аз трябваше да убия около час да се прехвърли файла. Много е студено вечер вътре в тези палатки. Фирмата обещава отоплители, но до сега само на Макалу имаше един. Другите фирми винаги отоплят палатките. Ако ги отопляха, можеше да няма толкова болни сега. Рускинята ми разказва как в нейния град зимата е минус 45, а по селата до минус 60 стига. Казах и, че за нея Еверест ще е като лятна зимна разходка в парка, едва ли ще паднат под 40градусите на върха. До 21.30 часа се прехвърли файла и си легнах.

Нещо не се чувствах много добре, носа ми взе да се запушва, легнах но не мога да заспя.

Сутринта имаше мъгла.

С всеки ден лагера расте усилено. Мисля, че сме вече над 1500 човека, общо с помощен персонал. А колко разрешителни има продадени, никой не знае. Определено ще е рекорд за Еверест тази година.

Членовете на индийската армия. Учат се да слагат котки и седалки.

Индийските военни с плазма на Базов лагер. Кога ще ги стигнем индийците?

Испанският доктор взема кръв от шерпа, да му провери генома.

В нашата кухня.

Генералният Спонсор на Еко експедиция Еверест и Лхотце 2017!

Цял следобед не спря да вали сняг.

Специална вечеря за мен– тофу, нахут, домати, брокули, пипер, патладжан. Няма такъв вкус!

Ден 15 (20 април):

Изминаха две седмици от както тръгнах от Сливен. Вчера вечерта се разбрах с Дънди утре да се качим до Лагер 1 или докъдето стигнем. Заради Пуджата никой от нашия лагер не тръгва да спи в горните лагери. Все още пристигат участници всеки ден.

Събудих се още в 5.30 часа готов за подвизи. Тази нощ в палатката беше най-​топло от както съм в нея 5-​та нощ. Само минус 5градуса. Бяхме се разбрали с Дънди в 7 закуска и в 7.30 часа тръгваме нагоре. На вън си беше още хладно и трябваше да се облека по-​дебело. Нагоре щяхме да се сгорещим. Точно в 7.40 поехме през ледника. Понеже багажа ми още го няма, нямах каска да закрепя камерата и я монтирах на един прът за снимане от място. Надявах се да се получат добри кадри. Тръгнахме през ледника по познатата ми пътека от преди 3 дена. На едно място спряхме и си сложихме седалките, котките и инвентара. Имаше групи, които вече слизаха от Лагер 1. Най-​добре е да се движи човек о всички ледници между 2 и 7 часа сутринта, когато всичко е замръзнало и има по-​малка опасност от инциденти, като пропадане в цепнатини, падане на лавини и пропадания. Сложихме инвентара, аз малко се съблякох и поехме нагоре. Въпреки че беше рано, леда с ебеше разтопил на повечето места. Бил съм вече на много ледници из Хималаите и по цял свят, но този ледник е много особен и се въртим по възможно най-​малкото съпротивление, което изобщо не е малко. А сме само на 30 минути от Базов лагер. Нагоре, надолу, катерим, спускаме. Гледам Дънди се задухва нещо, хем е с по-​малка раница от моята. Май не е тренирал достатъчно. Аз обаче дърпам напред и не го жаля много, много. Връчих му другата камера и да снима зад мен, както ми препоръчаха моите приятели от VRCity, хубаво е с двете камери едновременно. На някои места си трябва катерене, но на всякъде има опънат парапет и ако е много сложно, се закачаш със самохвата и преминаваш. Бавно се качва денивелация тука, защото много се обикаля. На няколко места има поставени стълби върху цепнатини. Изглежда страшно, но всеки преминава. Някой стъпват на предни и задни зъби между пръчките на стълбата, аз обаче ми е по лесно като стъпя по средата на пръчките и бързо преминавам. Хубаво е и да хванеш двата парапета (въжета) и да ги опънеш към себе си или в обратна посока, така че да се получи тяга и да имаш малко опора. Доста хора слизаха от горе, явно са спали в Лагер 1 или Лагер 2. Моя план беше днес да спим в Лагер 1 и утре в Лагер 2. Така се получи, че преди 3 години също на 15април пристигнах в Базов лагер на Еверест в Тибет и на 20 април тръгнах за Междинен лагер, а на 21 април спах в Преден Базов лагер. Тук в Непал Лагер 1 отговаря на Междинен лагер, а Лагер 2 на Преден Базов лагер. Височините са същите. Както и да е. Това няма как да се получи вече, защото Дънди само през 10 минути ме кара да слизаме на долу, че не сме правили Пуджа, а за спане дума и лаф да не става. Отговарям му, още малко, още малко. И така голямо забавление днес по ледника, само където трябваше и да работя с двете камери, фотоапарата и двата телефона. Дори с една ръка държа телефона,с който контролирам камерата, с другия телефон снимам, с фотоапарата също. Добре че спирам от време на време да видя къде съм все пак JИли както казваме: Спри кашик да си почине танка. Пак да ви кажа, много интересен ледник, като всяка година маршрута по него е различен в зависимост къде и какви лавини са паднали. Ледника е жив, диша, чува, мисли, чувства. На два пъти се чу силен шум и видяхме в далечината кака пада лавина. И друг силен тътен чухме, но видяхме къде падна ледената маса. Абе да ви кажа честно, изобщо не е безобидно да се разхождаш по този ледник, не зависимо че има парапет. Над теб са надвиснали на места едни огромни ледени маси, повечето напукани и всеки момент може да тръгнат надолу. Ама щом сме тук, трябва да дадем всичко от себе си, за да постигнем желаната цел. Достигнахме до 5680м почти приличащо на превал, но не знам след него какво е. Тук пихме сок, разделихме си едно барче, малко си починахме и тръгнахме надолу. На горе общо 3 часа вървяхме, но постоянно спирах за снимки. На слизане имаше много хора, които като нас само се качват до някъде за аклиматизация и се връщат назад. След 11 часа всичко започна да се разтапя и взе да става още по-​опасно. Но кое ме притесни мен лично най-​много? Срещнах поне 30 участника надолу, които вече слизаха и бяха близо до Базов лагер, но тези хора нямаха и представа за ходене с котки и боравене с инвентар. Всеки си имаше личен водач и той го осигуряваше и му помагаше. Едвам се движеха и задръстваха пътеката. Добре че има възможност на места да ги изпреваря на долу. Само като си представя, че тези хора след месец ще са към върха с това темпо и ми призлява, но това е живота. Няма изисквания за изкачване на Еверест, освен да имаш нужната сума на съответната фирма, добър водач, достатъчно кислород и хубаво време. Факт е, че всеки човек в добра физическа форма може да се качи, стига да е и психически стабилен и да има силна воля за дълго ходене. Преди 3 години като се качих на Еверест от Тибет бяхме само 15 човека в дена на атаката, в това число и шерпите. И там си имаше трудности, но не съм чакал на опашка и 1 секунда. Тук обаче ще се чака и то много, така си мисля, а и съм чувал. Ама има време до атаката де, тя ще е най-​рано около 15 – 20 май. До тогава много неща ще се случат и най-​важно трябва да се аклиматизирам добре. На слизане срещнах от моята палатка сръбския доктор Драган. Той вече за 4-​ти поред път ще пробва да се качи на Лхотце. Първите 3 пъти не се е качил не по негова вина. Вчера ми каза, че ако той не е успял, повече няма да се върне тука. Човека все пак е на 60 години и наистина се бори, всеки ден прави нещо физическо. Като се сетя за Бил преди 3 години на Еверест, беше на 72 години тогава и се качи 1 ден след мен. Трябва силна воля, здрава психика и хубаво време.

В 12.30 си бяхме на Базов лагер. Първо питах за багажа ми, защото вече 6-​ти ден го няма и почвам да се притеснявам. Обаче пак отрицателен отговор. На всички други участници днес им е дошъл, само моя не. Вее бях сигурен, че е някъде из лагера. След разходката първо взех душ с мокрите кърпички, в палатка бе над 30 градуса. След това на обяд. Бяха дошли още двама иранци за Лхотце и станаха трима. Говореха си на странен език докарваш на турски. Запитах ги какъв език говорят и ми отговориха на турски, но не онзи турски в Турция, а турския от Азърбайджан. В техния град в Иран се говорил този език и те били потомци на азърбайджанци. Интересни неща науча човек като обикаля из света. Попитах ги, разбира се, дали искат да се присъединят към Азърбайджан, но категорично ми отговориха, че в Иран им е много добре и не искат. След обяда веднага се захванах да прехвърлям филмите и снимките от днес. Изключително останах разочарован, че на едната камера не съм забелязал,е била на режим да снима на бърз каданс и много е бързо всичко. Дано има възможност да се забави това и да се използват. Също така от пръта много клати и не е добре. Абе и хубави клипове има, няколко ще пратя днес вечерта към България да им се насладите. Иначе снимките са станали уникални и то с телефон и сапунерка.

Веднага след обяда се захванах сериозно да си търся бидона с екипировката. Обикалях къде ли не, питам, разпитвам. Казаха ми, че останали само 4 багажа в Лобуче и утре ще дойдат. Говорих и с мениджъра на лагера, той също уж взе да търси. След един час идва моя Дънди при мен с един смачкан бидон, останала една лепенка NBS Mar­itime. Толкова смачкан бе, добре че вътре няма нищо чупливо освен една очила за ски и една кутия с медикаменти. Хем се радвам, хем се чудя дали вътре всичко е наред. Веднага го отворих и извадих нещата. Всичко беше наред, отдъхнах си и това е добър знак!

Май много се разписах. Едно време домашни не съм писал в училище, но сега си наваксвам всеки ден с този дневник, както и съм описал всички мои експедиции до момента подробно. Така е в живота, рано или късно, всичко се връща J

Много студено стана в тази палатка, замръзнаха ми пръстите и смятам да приключвам за днес с писанията си.

Сега ще подбера малко снимки, намалявам им резолюцията и ще кача всичко в сайта. Виждам че от VR Cityхубави клипове качват във Фвйсбук. Благодарение на тях гледате 360 градусови филмчета. Надявам се накрая и хубав филм да стане.

Хайде, бъдете здрави и сбъдвайте мечтите си! На пролет е правилното време, мястото зависи от Вас!

Красив и суров ледник

Базов лагер от птиче поглед. Над 1 км по дължина.

Мостът на късмета. Тук минаваш на късмет, всеки момент може да се срине всичко.

Държа се здраво за стълбата.

Чувствата и емоциите са много силни, когато не виждаш дъното под стълбата, а тя с всяка стъпка се клати.

Ден 14 (19 април):

Благодаря на всички, които ме подкрепят!

По прогноза днес трябваше да вали сняг, но сутринта беше хубаво времето, нямаше вятър. Нямаше и силно слънце. Време само за разходка или направо тренировка. От сутринта се виждаха над 20 – 30 човека да се качват в лагер1. И аз исках, но първо ми го нямаше багажа с част от екипировката, второ не е минала пуджата на нашата фирма. Изчакват да дойдат всички участници и само една пуджа да се направи, но това много ще ме забави с аклиматизацията. До 22-​ри април се очакват да пристигат участници. В нашия лагер сме над 100 участника. Най-​голямата фирма сме. По-​притеснително е, че ми го няма багажа. На участници, които още не са дошли на базов лагер, багажа им е тук, но моя го няма.

След закуска реших да се обръсна, че от Сливен не бях вършил това, а за пуджата искам да изглеждам прилежно, както и за срещата ми с Богинята. Не че много обичам да се бръсна. Един чилиец ми услужи с неговото огледалце. Изведнъж захладня, както се бях съблякъл и се бръснех на вън, измръзнах. Пак изгря слънце, лятно време все пак. По няколко пъти на ден може да се промени времето.

Преди обяда излезнах из лагера да снимам с камерата и да подбера клипове за изпращане. И както беше топло и слънчево изведнъж заваля сняг и стана много студено. Цял ден се мъча да изпратя един файл и все достига до 95 – 98% и прекъсва. Затова исках да дойде един приятел до Базов лагер и да може да изпраща информация, филми, снимки. Като започна да се катеря на горе няма да имам време да се занимавам с това, както до сега.

Преди да обядваме, готвача ме помоли да изпратим емайл до Катманду на фирмата с нужните му продукти за хранене. Веднага се съгласих, написахме емайла и го изпратихме. Той е същия от Аннапурна миналата година, Сукра се казва и знае какво обичам и за обяд ми направи най-​вкусното тофу, което бях ял до сега. Задушено тофу с домати, лук, чушки и подправки. Ех, толкова е хубаво да похапваш вкусна храна.

След обяда беше много студено, работя от палатката за хранене, където е около нулата и ръцете ми замръзнаха. В багажа който чакам ми е панталона за Базов лагер и вече 5 дни стоя със стария си софтшел панталон за трекинги. Краката ми мръзнат и дано скоро дойде този бидон.

Днес пристигнаха много нови участници в лагера-​австрийци, китайци, индийци….И това е само нашия лагер, а тук има над 50фирми. Вече сме над 1000 участника тази година в базов лагер, как ще се катерим още не знам. Това ще е най-​трудното тази година, големи опашки и чакане.

В нашата палатка за хранене повечето са вече болни, онзи ден се къпаха в големия вятър и днес всички кашлят, иранеца е на антибиотик. Трябва да се пазя много и дано не е заразно. Вечер от 18 до 22 часа има генератор и има ток. Тогава използвам времето да пиша и изпращам, но е много студено. Но пък успявам да заредя двата лаптоп и модема и на другия ден мога още 4часа да работя. В 22 часа е около минус 6 – 7 градуса и замръзвам докато изпратя файловете. Интернета е много бавен, за тези 4Кфайлове с максимална резолюция. Докато мога ще пращам, надявам се Ви харесват. Но без панталона умирам от студ вечер. В якето може да пъхнеш бутилка с топла вода и да те стопли, но в панталона няма как пъхнеш нищо.

И днес до вечерта не ми пристигна багажа, утре няма да мога да се катеря, защото екипировката ми е вътре, а по ледника нагоре трябват седалки, инвентар, каска и други неща. Дано изобщо дойде, то явно преди пуджата никой няма да иска да спи в лагер 1дори. Като бях на Еверест 2014 от Тибет, там нямаше проблем да се ходи до 6400м за спане, дори до 7100 за аклиматизация, защото пуджата я правеха на 6400метра, но тук е различно сега. Тук става опасно дори на 50 метра от базов лагер, а в Тибет до 6400 метра си е разходка. Съвсем различно е всичко. Ако някой иска да изкачва Еверест, то от Тибет е правилното място.

Всичко ще е наред! Сигурен съм.

Преди малко Лина и Васко са пристигнали в Катманду и всичко е наред с тях. Полета от Лукла до Катманду бил много опасен и едва не паднали, но тук почти всеки полет е така с тези малки самолетчета. Радвам се много че ме придружиха до Базов лагер. Хубаво щеше да бъде някой да помага тук с комуникациите, но ….не можах да събера пари някой да остане с мен. Държавата България все още не е дала и 1 стотинка в моята кауза. Изключително съм щастлив, че отново имам възможност да съм на експедиция и съм щастлив, че много хора харесват моята мисия и ме подкрепят. Извинявай те, че малко откровено Ви пиша тази вечер, но по някога и на мен ми писва, не зависимо че съм на красиво, но на сурово място.

Желая Ви прекрасна пъстра пролет, много положителни емоции, наслаждавайте се на всеки миг и не забравяйте че всичко е преходно, живейте достойно и честно!

Изгрева на 19 април

Работа на открито. Благодарност към NBS Maritime

Расте с всеки ден.…

Най-​вкусното тофу

Ден 13 (18 април):

Третата нощ на Базов лагер мина без главоболие, но голям студ. Завил съм се през глава и дишам вътре в чувала. Цяла нощ пия вода и съответно на всяко пиене има и източване. Това е най-​добрата аклиматизация. Вчера вечерта утихна вятъра и през нощта почти не се чуваше. На сутринта едно хубаво слънце. Много исках днес да си сложа котките и да се разходя в посока Лагер 1 по ледника, но вчера ни предупредиха, че на 18 април се навършват 3 години от трагедията през 2014 година, когато точно на ледника загинаха 18 шерпи от лавина. Така че днес отпада варианта в посока Лагер 1.

Спомням си като днес преди 3 години на тази дата като бях на експедиция на Еверест от Тибет. На 18 април 2014 година тръгнахме към манастира Ронг Пу и точно преди манастира на някой от шерпите му се обадиха по телефона, че е паднала лавина от другата страна на Еверест и има загинали. Целия ден и вечерта следяхме новините за загиналите, а нашия сердар тогава си тръгна същия ден, защото баща му бе загинал от лавината. Неприятно, но тук е така…..

След закуска си стегнах раницата и реших да слезна до Лобуче и пак да се кача на Базов лагер. Общо 19 км разходка. Някои тръгнаха към Калапатар (Валди), а други към Базов лагер на връх Помори. Стегнах раницата и в 9.40 часа бях на път. Днес нямаше вятър, хубаво време за ходене. Взех си литър вода, малко храна и дрехи. Нямах и идея за колко време ще го направя, все пак съм на 5000 метра височина. Днес нямаше много трекери и хора по трасето, което беше прекрасно. За няма и час и нещо слезнах до Горапше. Там видях едни токачки да търсят храна и окраската им се беше сляла с цвета на скалите. Бе да спирам продължих към Лобуче и точно за 2,5 часа преминах 9,3 км. Добро темпо, хареса ми. В Лобуче се видях със стари приятели от Макалау– Ханс и Мартина от Австрия. С Ханс се качихме заедно на върха но Мартина не успя. Много се зарадвах че са тук и също ще са в нашата експедиция. Отново с тях е и испанеца от Макалу, на който му остава само Еверест за да завърши 14-​те осем хилядника. Поговорихме си с тях и аз хапнах един ориз със зеленчуци и хванах пътя към Базов лагер, че не знаех нагоре как ще ми върви ходенето. Ами добре ми вървеше, гледах да не вдигам повее от 130 пулс и вървях стегнато без почивки. Общо за 5.45 часа се добрах до моя лагер. Защото като пристигнеш в Базов лагер, до нашия лагер се върви още поне 30 минути. Преди нашия лагер едно червено врабче дойде и кацна до мен. Обикаляше покрай мен и ме изчака да извадя фотоапарата и да го заснема. Винаги съм вярвал, че животните са преродени хора. Като пристигнах в напия лагер, точно бяха разтоварили якове с багаж и силно се надявах че другия ми бидон е пристигнал, но още го нямаше. Вътре ми е панталона за Базов лагер и вечер ми е студено с панталона за трекинга. Но не само моя багаж го няма.

След прекрасната 19-​километрова разходка на 5000 метра си взех душ с мокрите кърпички и седнах да пиша на лаптопа. На вън заваля сняг, както беше по прогноза. Дават го два дни да вали сняг, което означава релакс в палатката.

Ами това е за сега, след малко отивам на вечеря и ще кача в дневника снимки и текста.В палатката ми е вече 0 градуса и ми замръзнаха ръцете. На този базов лагер е по-​студено, отколкото очаквах….

Изгрева над Базов лагер на 18 април

Яковете изнасят тонове багаж до Базов лагер

Вид тукачки над Горашеп

Пристигнах в Лобуше

Горапшеп, 4900м. Най-​отляво е връх Помори, най-​в дясно е Нупце, до него Лола. В дъното е връх Чангзе в Тибет, Китай на северния ръб към Еверест, а между него и Помори е връх Кумбуце.

Моето приятелче

Базов лагер е построен върху ледника

Яковете са разтоварили

Няма почиен ден, дори и след тренировката :)

Ден 12 (17 април):

Ден 12 (17 април):

Втората нощ на Базов лагер бе също студена, като лягам около 21 часа в палатката е минус 6 градуса и постепенно до 5 сутринта падат температурите до минус 10. Най-​много обичам на експедиция палатката ми да се огрява сутрин от слънцето. Тогава само за 10 – 15 минути вътре става топло. Днес палатката ми се огря в 7.20 часа и за броени минути буквално, вътре стана топло и може да изпълзиш от дебелия чувал, който ти спасява живота. Сутринта гледката е хубава в посока ледника Кумбу, където е нашия път към върховете. Това ми е 14-​та поредна експедиция и 7-​ма на върхове над 8000 метра, така че вече доста съм се сраснал с палатките и обстановката. И втората нощ ме преболяваше малко глава, много странно, досега е ми се е случвало. Но си спях добре в топлия чувал.

На закуска нямаше вече място къде да се сяда и направиха още една палатка, като ни разделиха в едната палатка членовете за Еверест, в другата за Лхотце. Аз нали имам разрешителни и за двете, останах в палатката за Лхотце, вече си бях свикнал с нея. Запознах се с един иранец, който вече е бил тук предните две години за Лхотце, но нали нямаше качвания. Щели да дойдат следващите дни още двама негови другари от Иран. След закуска ми дойде единия бидон и си оправих багажа. Дано скоро дойде и другия, че имам важни неща вътре. Днес също духаше вятър като за световно първенство. На пориви достигаше над 120 км в час, сигурно, защото една палатка хвръкна. След 10 часа тръгнах да се разхождам по ледника и най-​вече да снимам с камерата и да ви изпратя видеа от тези глетчер. Нали съм ви казвал вече, че разлика между ледник и глетчер няма. Целия базов лагер е върху ледника и трябва добра изолация на палатките. Тръгнах аз из ледника и веднага намерих пътеката към Лагер 1. Имаше и няколко човека, които бяха излезнали също по ледника, но екипирани с котки, пикели, седалки, инвентар. На мен ми стигаше само обувките и якето, все пак бях решил само 1 – 2 часа да се разходя и поснимам. Мисля че добри филмчета заснех и след обяд ще пусна към България.

Не спря да духа, иначе слънчево и в палатките се живее добре. Целия следобед изпращах файлове, понякога връзката прекъсва и се налага наново да се зареждат файловете. След обед изпращам от моята палатка, а в 18 часа пускат генератора и вземам техниката да я зареждам в палатката за хранене и докато вечерям продължавам да изпращам. Фирмата беше обещала и отоплител за вечерта, но все още такъв нямаше. Днес се появи и еидн индиец в нашия лагер, който ще катери Еверест. Ще дойдат и цял отбор военни индийци да катерят също Еверест, но те ще са в отделна палатка само за тях. Има и една палатка само китайци и така има няколко палатки по народности. Моята мечта беше да дойдем 5 – 6 човека от България и да си бъдем в една палатка. Ама и това ще стане де. На базов лагер са вече над 1000 човека, то може да се нарича и село-​Базов лагер или град Базов лагер. От единия край до другия се върви 1 час пеша. По последни данни има продадени над 580 разрешителни за Еверест и 170за Лхотце, но действителната цифра никой не я знае, защото още продават разрешителни. Най-​трудното на тази експедиция ще бъде прекалено многото хора по пътя и ще стават задръствания. При тези задръствания загиват най-​много хора, защото трябва да се чака с часове на височина над 8700 метра и замръзваш 3 – 4 часа на едно място. Предполагам прозореца с хубаво време ще е най-​много 2 – 3 дена и тогава всички ще хукнат през глава към върха.

Вечер си говорим с другите в палатката. Има един сърбин на 60 години, който за 4-​ти поред път идва за Лхотце, но не е негова причината да не се качи. През 2014 падна лавина, 2015-​земетресение, 2016-​никой не се качи, защото от върха падна шерпа и загина и затвориха Лхотце за качване. С него си говорим на български и се разбираме не само езика, но и по принцип. Англоговорящите (хамериканци, англичани, канадци и др.) малко се надуват и се правят на шефове. Говорят префърцунено и все те да кажат. Ама да правят каквото искат де. Ние от източния блок, заедно с пакистанците и иранеца си мълчим и се правим да послушни, но изобщо не ни пука за тези надувки. Дават ни уж съвети какво да правим на експедицията.

Работа от палатката

Нещо съм загубил форма в селфито :)

Ден 11 (16 април):

През нощта ме преболяваше главата от време на време. В палатка стана минус 10 около 4 часа. Цяла нощ духаше много силно и си мислех дали ще оцелее палатката. На моменти вятъра я сваляше до земята и само камъните я спасяваха. Още в 6 часа се събудих с леко главоболие.

Христос Воскресе!

Да, днес е Великден в България и цяла Западна Европа. Много силен вятър духаше още от сутринта и не спря целия ден. Една палатка дори хвръкна и тогава започнахме да укрепим всички други палатки. След закуска Лина, Васко и още 4-​ма човека, които бяха дошли само да Базов лагер си тръгнаха към Катманду. Ще слизат 3 дни до Лукла и на 4-​я ден, ако е хубаво времето ще са в Катманду. Останах сам без българска компания, но за сметка на това в лагера вече имаше над 15 човека и тепърва в следващите дни ще идват още алпинисти. Преди и след обяд предимно пращам филми към България, снимки и записвам липсващите дни в дневника си.

Знам че на празник не се работи, но за мен е празник да Ви изпратя тази информация, снимки и филми.

Ден 10 (15 април):

През нощта стана доста студено в стаята, но аз бях и отворил прозореца, за да влиза повече въздух. Това го правя и на експедиции, отварям палатките, за да влиза повече кислород. Сутринта трябваше в 6.30 да предадем багажа за носачите, в 7закуска и 7.30 да тръгнем. Моя план бе с моите хора да се кача на връх Калапатар, преди да стигнем Базов лагер. Още в 5 се събудих и започнах да оправям багажа, че с тези лаптопи и модеми, много място отнемат. Цяла нощ валя сняг и сутринта имаше над 10 см нов сняг.

След закуска стартирахме, като Васко се отказа от Калапатар и тръгнахме само Лина, аз и Дънди. Още в начало стана задръстване от хора и животни по пътеката. Беше хлъзгаво от новия сняг и обувките се пързаляха. На някои места трябваше да изчакваме. Понеже бързахме, започнах да изпреварвам другите в от страни на пътеката, по морените. Малко се пързаляше, н о беше добро упражнение по баланс. След точно два часа достихнахме и последните лоджи на 5170м, казва се Горакше. Тук изпихме по един чай и тръгнахме към връх Калапатар. Не предполагах, че освен от нашата група, и от другите групи никой днес не иска да се качи на Калапатар, а ще идат до Базов лагер, ще се върнат за нощувка тук на Горакше или ще останат да нощуват в Базов лагер. За първи път съм в района и не познавам маршрутите освен от снимки и разкази, но смятах че е възможно да се качим почти на 5600м, да слезнем долу до 5200 и да се качим на Базов лагер. Все пак за Лина това е единствения шанс да се качи на връх в Хималаите, като преди това се е качвала само на Мусала. Тръгнахме тримата към върха, аз се чувствах добре и дръпнах доста напред, все пак исках и да снимам с камерата и апарата. За около час и половина достигнах върха, където има много знамена и антени. След около 30 минути дойдоха и Лина и Дънди. Правихме си снимки и се наслаждавахме на гледките. Въпреки че целия ден беше мъгла и нямаше хубава видимост, гледките от върха бяха повече от великолепни! След върха тръгнахме към Базов лагер и Дънди предложи да съкратим пътя и да не се връщаме до Горакше и да минем на пряко. По принцип избягвам тези неща, защото твърде много стаж направих в планината и знам, че в повечето случаи няма да е добре. Особено днес по снега, няма пътека, по морените. Тръгнахме ние, ама доста зор по тези ледени скали, а и вече 5 часа сме на път над 5000 метра. Отне ни два часа да се доберем до пътеката преди Базов лагер. Малко се изморихме, не толкова от терена, колкото от недостига на кислород и сърцата ни биеха силно, а също така и главите започнаха да се обаждат. Обаче от пътеката до Базов имаше поне още два часа ходене. Вече нямахме и вода за пиене и изядохме по едно барче. Базовия лагер на Еверест е много голям и дълъг. Нашата компания е почти в другия край и ни отне още време. Около 16 часа достигнахме и нашия лагер, като преминахме покрай поне 30други лагери. Другите от нашата група вече бяха пристигнали. Все пак разликата е много голяма от това да дойдеш директно на Базов лагер и от това, първо да качиш Калапатар и след това да се качиш на Базов лагер. Нашия лагер е на 5300м според моя часовник. Днес вървях над 8 часа и изминах над 12 км, с положителна денивелация над 1000 метра. Все пак е само една седмица аклиматизация. Повечето идват аклиматизирани на базов лагер.

Вечерта духаше страхотен вятър и беше много студено. Аз заредих техниката и изпратих няколко филма към България. В 20 часа температурата вътре в палатката бе минус 6 градуса.

Утре в Велик ден!

Връх Калапатар, 5555м

Базов лагер Еверест, Непал, 5250м

Към връх Калапатар

Благодарност към NBS Maritime!

Благодарност към Генералния спонсор Банско!

Благодарност към НАПОС

Пристигане на Базов лагер

Ден 9 (14 април):

Вчера вечерта от фирмата ни черпиха с торта и уиски, защото на 13 април е последния ден от тяхната година, а утре започва 2074година. Пих една глътка уиски и така ми се стопли корема. По принцип рядко пия алкохол, а концентриран още по-​рядко. Нощта мина добре, в стаята бе около нулата. Още в 5 часа се събудих, но продължих до 6.20 да лежа в леглото. Закуската е чак в 7.30часа и дотогава трябваше да оправя багажа. Вчера ми свърши енергията на лаптопа и модема и исках да го заредя, за да са готови за днес, но хижаря ми поиска 15 долара и категорично му отказах. Днес няма да пращам нищо, а утре живот и здраве като пристигнем на Базов лагер и има време ще пратя информация и снимки. След закуска тръгнахме към последното място за спане преди Базов лагер– Лобуче, което е на 4900м височина. Времето беше слънчево, но духаше силен вятър. Отново хора като на манифестация или вече трябва да се казва като на парад. Един народ нагоре-​надолу. Половината вече ходят като замаяни и следват водача си с бавна крачка. Колкото повече се изкачвахме, гледките ставаха неустоими. Амадаблан е зад нас, както и Тамсерку, а срещу нас се извисяват два върха. Стигаме до билото, където има ступа и завиваме на дясно към връх Лобуче. Поляка иска тази вечер да тръгне към Лобуче, около 6200м, за да си спести една аклиматизация над Базов лагер и директно първата му аклиматизация да е до лагер 3 на 7000 метра. Добра идея, но аз предпочитам по стандартния начин да се аклиматизирам. Вчера китайците ме викаха с тях на Айланд пик, където също ще се качат над 6000 метра и така ще спестят също една аклиматизация. Но не нося с мен нито котки, пикел, седалка, инвентар. Всичко съм изпратил още от Катманду директно за Базов лагер, а и не може да зарежа двамата ми спътника и да им кажа да продължават сами за Базво лагер. Утре имаме план преди Базов лагер да се качим на Калапатар 5550м. Това и за двамата ще е най-​висока точка до която са стигали до момента. И двамата са в добра кондиция и вървят добре, дано и утре всичко е наред с тях.

След превала със ступата се тръгва към връх Лобуче и постепенно се качва денивелацията. На няколко места спирах да снимам с камерата и телефона си. Фотоапарата ми е толкова стар, че с телефона стават по-​хубаво снимки. В ляво от нас са двата величествени върха. Днес тримата с Лина и Васко вървяхме разделени. Лина бързаше напред, аз по средата си снимах, а Васко най-​отзад с бавно темпо, както се прави на тези височини. След точно два часа достигнахме за едно място на 4620м, казва се Тукла, където има хижа и пихме чай. През целия над главите ни кръжат хеликоптери през 2 минути, все едно си на летището във Франкфурт или друго голямо летище. Голям трафик на хеликоптери по това трасе. От нашата група ирландците, както и единия англичанин вчера си хванаха хеликоптера и директно за Лукла, а ако извадиш 15 големи зелени (15 000) и до Катмнаду. Голям бизнес е Еверест, не само за експедициите, но и за трекингите. Не съм и предполагам, че толкова много хора ще има по трасето, а сезона едва тепърва започва за трекинги. Тътсих тоалетна зад хижата в Тукла и открих няколко големи купчини със складирани изпражнения от якове, които се ползват за гориво на печките по тези височини. Още в Тибет преди години бях видял че и там това са им дървата не само за зимата, но и за лятото. Лепят ти го дуварите да изсъхнат и послед ги складират за горене. Тук също имаше и няколко печки за готвене на слънчева енергия. Веднъж без да искам погледнах в центъра на окръжността и щях да ослепея, толкова е силна светлината. След като пихме чай тръгнахме отново по натоварена магистрала за Лобуче. Стигнахме до нова ступа на възвишението, където са опънати безброй знамена и има много каменни ступи. Аз тръгнах да снимам с камерата кадри, където няма хора, но такова място почти няма тук. По едно време Лина дойде при мен и ми каза, че е открила мемориална плоча на Христо Проданов. Заведе ме до плочата и тя върза мартеничка. Велик бългрин, заслужаваш винаги отдаване на почит. От другата страна на каменната ступа, където е плочата на Проданов е поставена и плоча на сливенски алпинисти. Едно време в Сливен действително е имало силен алпинизъм, жалко че не е останало нищо. Имам желание да го възстановя, но една птичка пролет не прави.

След ступите с мемориалните плочи и знамената се продължава с лека денивелация и завой на дясно. Тук вече излезе силен вятър и се развали времето. Лобуче е малко местенце с не повече от 4 – 5 хижи или поне така ми се видя. Настанихме се както обикновено и си поръчахме обяд. Стаите бяха много малки и едвам се събирахме с багажа. Тук цените бяха още по-​високи, литър вода е вече 3 долара, а за зареждане дори и не попитах. Почти бях при вършил парите за трекинга. Така че днес никакъв интернет, снимки и дневник. Утре, живот и здраве ще сме на Базов лагер.

След обяд заваля сняг и стана много студено. Височината на Лобуче е 4900м и вече започна да се чувства това. На вечеря в столовата имаше безкрайно много хора и чакахме повече от час да ни сервират храната. Не е лесно по този трекинг.

Изпражнения от як, складирани за гориво за печка.

Печка за готвене на слънчева светлина

Ден 8 (13 април):

Предната вечер до 23 часа пращах видео файлове и едва след това си легнах. Понеже изхабих енергията и на двата лаптопа и модема, трябваше да стана рано, за да ги дам за зареждане на сутринта до като тръгнем. През нощта беше топло в стаята, защото имаше двойни прозорци, за първи път на трекинга виждах такива. В стаята в 5 часа сутринта си бяха комфортните 7 градуса. Още в 6.10 часа дадох техниката да се зарежда, те цените са все едно кръв ми приливат, за двата лаптопа и модема платих 1500 рупии или 15 долара. Изобщо нямах представа че на този трекинг трябва да предвидя и 100 долара за зареждане на техника. Тук на трекинга за местните бизнесмени ден година храни. Все пак на тези височини всичко се носи на ръка, с животни или хеликоптер.

След закуска тръгнахме както винаги и днес ще ни водят в един манастир, където специален лама да ни благослови. Вървим покрай реката, с лека положителна денивелация. Сутринта времето бе хубаво и много приятно за ходене. Снимах красиви пейзажи, ступи, хора и животните. На другия бряг на реката забелязах и диви кози, но бяха много далече за снемане с моя фотоапарат тип „сапунерка“ от преди първата ми експедиция 2013 година. Имах нужда от един хубав апарат за тази експедиция, но нямах възможност да закупя. На едно разклонения хванахме на ляво по една стръмна пътека, която води до този манастир с лама в Панбоче. Около 10 часа бяхме на мястото в една малка къща на 4030 метра надморска височина. Отпред имаше 20 – 30 раници, май щяхме да чакаме. Първо си закупихме шалчета от една възрастна жена, сгънахме ги няколко пъти и вътре поставихме парички. Влезнахме в една зала, където ламата стоеше в единия край и говореше пред 30 – 40 човека. Един след друг всеки му даваше шалчето с парите, той вземаше парите и слагаше шалчето около врата на туриста и му завързваше червен конец също около врата и казваше две-​три думи. Като мина тази група от около 15 човека, седна друга група преди нас също 10 – 15 човека. Първо ламата говори 10 – 15 минути, после ги накара да повтарят „О ма не падне хум“ и пак един след друг се изреждаха за благословия. Обаче в тази група имаше няколко поляка (с двама от тях катерихме Карстец пирамид 2014), които носеха десетки спонсорски флагчета, както и на Полша и даваха на ламата да ги благослови, като се снимаха с него и флаговете. Беше доста не на място това и като допълня как се смеехме, просто омаловажиха цялата церемония и я превърнаха в рекламно студио. Един извади чак някаква пакетирата храна от спонсора му и я даде на ламата да я държи и да прави снимка. Такава гротеска не бях очаквал. После дойде и нашия ред като ние минахме много бързо, никой нямаше нито флагчета, нито рекламни материали за освещаване, както и ламата бързаше вече, защото зад нас пак стана опашка.

Като излязох навън установих че повече от час сме били при ламата. Тръгнахме отново на път като вече беше излезнал вятър и на места духаше доста силно. Откри се хубава панорамна пътека и слязохме на долу да се включим в основната пътека. Все покрай реката като на два пъти се слиза до мостове за пресичане. Стигнахме до мястото за обяд в 12.15 часа, но от тук до мястото за нощуване днес имало едва час и половина и решихме да пием по един чай и да продължим за Дингбоче, където ще нощуваме на 4350м височина. В това село забелязах че едни жени вадят от едни траншеи (дупки в земята) картофи от миналата година и ще ги засаждат сега. Сетих се, че преди 3 години в Тибет като пътувах за Базов лагер на Еверест също бях срещнал едни жени да вадят презимувалите картофи и да засаждат нови. Височината пак беше около 4000 метра. На излизане от селото видях няколко „печки“ на слънчева енергия. Едни големи сферични като сателити уреди събират слънчевата светлина и по средата се слага тенджерата с храна или завира водата. Това също ми беше познато то Тибет, но дакота в Тибет бяха самоделни устройства, тук това беше произведено от фирма, с табелки, инструкции. Като излезнахме от селото вече си духаше много силно и извадих мембраната, а под нея едно елече и полар. Опаковах се и газ нагоре. Добре ми понасяха за сега 4000 метра, все пак от лятото не съм бил на такава височина. Вървях сам напред и се разминавах с другите хора, които се качваха като мен или слизаха надолу. Отново много носачи имаше по трасето. Един беше нарамил дървен материал, няколко талпи и греди и едвам ги носеше. След това срещнах един лама с едно малко момиченце, които си играеше на един телефон. Отгоре пък слизаха други туристи, за които трекинга е приключил. Забравих да спомена, че още един трекер от нашата група отпадна тази сутрин. От два дни е със силно разстройство и реши да остане. И един англичанин искаше да се отказва по същата причина, но му казах да продължи и днес с нас и тогава да вземе решение. То зависи до каква степен е неразположението, но като се замисля на колко атаки на върхове съм бил неразположен….Трябва човек и малко воля да проявява и да се бори със създалите се обстоятелства.

В 13.30 часа непалско време в Дингбоче. Толкова бях гладен. Но първо поръчваш обяда и минава поне 30 – 40 минути докато се приготви. В това време взех стаята и имах късмет че и багажа ми дойде на време. Първата ми работа е да взема душ с мокрите кърпички. В стаята е около 9 градуса, днес няма слънце и е студено. На последния под покривен етаж сме и само една ламарина ни дели от безкрайното небе. Ами щом GPSми хваща в стаята, смятайте каква изолация има. Все едно съм в палатка. На бързо взех душ и слезнах да ям. Все пак сме 4350 метра и не очаквах кой знае каква вкусна храна, но бях много приятно изненадан от пролетните рулца със зеленчуци. Толкова вкусни не ги бях ял до сега. Дал бата също беше на ниво. Веднага след обяда без да губя и миг време се качих в стаята да сваля снимките и видеото от днес и да опиша на бързо каквото си спомням от деня. Дано има и обхват модема да пратя малко инфо и снимки към света. По принцип казаха, че обхват на телефона има дори и над Базов лагер, но тук в момента няма никакъв обхват. Не знам на горе как ще е.

Имам нужда и от почивка, ще си легна малко, че последните няколко дни почти не съм почивал и въпреки огромните количества храна които поемам, днес установих че съм отслабнал, а дори не съм стигнал и базов лагер. Определено работата с техниката е трудоемка, а пращането на данни отнема много време и нерви. Затова исках да дойде човек с мен, да се грижи за тези неща до като катеря, но така и не успях да събера пари за моя приятел Кирчо, който искаше да дойде с мен на експедицията и да ми помага за тези неща. Вярвам че някой ден и това ще се случи.

Динкбоче, 4350м

Ден 7 (12 април):

В 1.30 часа през нощта чувам че някой чука на вратата на стаята. Спях дълбоко и в първия момент си помислих че сънувам, но разбрах че действително някой чука. Скочих от леглото и отворих. Беше ирландеца, който е тук със синът си на трекинг до Базов лагер. Беше много притеснен и обясни, че синът му има силна болка около сърцето и не може да си поеме въздух. Веднага отидох в съседната стая при младежа, който беше едва 23 годишен. Беше се превил на две и стоеше седнал в леглото завит с два юргана. Изглеждаше много зле и обясни, че има много силна болка около сърцето и трудно диша. Баща му попита дали не е белодробен отток, но му обясних че при белодробен отток няма болка около сърцето и едва ли на 3400 метра може да се получи, при положение, че се катерим постепенно нагоре. Лина дойде и тя и се притесни за младежа. Тръгнах да търся компетентна помощ от нашия водач Пемба, който не знаех в коя стая спи, но тръгнах да го издирвам из хижата. Оказа се на първия етаж, а ние сме на 4-​я. С Пемба бяхме заедно на Ананпурна 2016 и заедно се качихме на върха на 1 май. Той беше от отбора на Карлос Сория. Много добро момче, винаги се усмихва и може да разчиташ на него във високата планина също. Пемба се притисни също, но нямаше как да му помогне. В този момент се сетихме, че единият от двамата пакистанци от нашата група, е лекар. Хайде почнахме да издирваме и него. Дойде и той, но не можа да даде компетентно мнение. Според мен мускулите му се бяха съкратили или вид крампа на мускулите около сърцето. Съжалявам много че така му случи, тук в Намче базар има клиника и утре ще отиде да го прегледат, но май за него трекинга приключи.

На сутринта младежа изглеждаше по-​добре, но с татко си нямаше да продължат днес с нас към следващата цел Дибуче. Преди закуска трябва да предадеш багажа на носачите, доста багаж имам, защото нося сателитен модемНа закуска отново си взех поридж и катма с ябълки. В 8.40 часа вече бяхме тръгнали нагоре. Тръгва се нагоре в посока север по стръмните улички на Намче. След излизане от селото се завива на дясно и се следва голям черен път на много места стабилизиран с камъни. Прилича на кайзеровия път в Рила и други стари римски пътища в България. Толкова много хора не предполагах че може да има по този маршрут. Едни слизаха надолу, други се качваха като нас. И днес много животни и носачи имаше. Вдигаше се голям прахоляк и трябваше да имаш бъф на устата, за да не ти влиза прах в устата. Пътя е панорамен и през повечето време с виждат Еверест и Лхотце. Има няколко молитвени ступи, както и една ступа по попов 50 годишнината от първото изкачване на Еверест 1953 година.

На мен лично най ми е мъчно за носачите, които носят тежест почти колкото теглото си или повече дори. А нямат и свестни обувки дори. В такива моменти не искам да участвам в такива експедиции и заради мен да се мъчат хора и животни. Макар че тези хора го правят доброволно, докато животните не.

Около средата на маршрута днес имаше табела за подпомагане на хората, които работят върху пътя към Базов лагер. Лина остави дарение и си записа името в книгата за дарители. Пътя всяка година има нужда от ремонт на определени участъци. По-​голямата част т хората даряваха, пишеше че правителството не помага за ремонт на този път, което е много странно. Все пак таксите за трекинг не са малки.

Около 11 часа стигнахме до една голяма река и направихме кратка почивка да пием чай. След това започва едно много стръмно изкачване от 3300 до 3900 метра, където се намира Тенгбоче. Тук обядвахме и след това посетихме манастира. На обяд почти всеки ден си вземам дал бат със зеленчуци. Но колкото повече се качваме във височина, зеленчиците в дал бата намаляват и остава само ориза и малко картофи. Взех си и една гъбена супа. След като се нахранихме се върнахме в манастира, където уцелихме будистка служба. Напълнихме залата и двама монаси четяха от техните свитъци. Беше ми интересно, обичам да бъда в такива зали на много години, където човек се моли и благодари за хубави и положителни неща. Манастира е построен преди 600години, но преди 10 години е бил изгорял поради електрическа печка, която е запалила едно перде в стаята на монах. До тогава не е имало електричество. Преди две години по време на земетресението също е имало щети и още ги възстановяват. След службата в манастира се спуснахме за 20 минути до долината, където ще нощуваме на 3800м в Дибуче. Още като пристигна пъвата ми работа е да извадя модема и лаптопа и да изпратя снимки и видео към България. Вчера така се получи, че видео файловете прекъснаха преди да бъдат изпратени и много съжалявах. Днес се надявам да изпратя повече файлове и информация, за да бъдете съпричастни.

В групата с която се движим ние тримата българи има още 3 норвежки и един норвежец, но трима са за трекинг и само една норвежка ще остане на експедиция. Има един американец от китайски произход на 61 година, който вече е качвал Еверест преди много години. Трима англичани за трекинг. Двама пакистанци, единия за трекинг другия за Еверест, един поляк Валди с който се качихме заедно на Еверест на 24 май 2014 от Тибет и сега той ще качва Лхотце. С Валди бяхме и 2016 заедно в Пакистан на Гашебрумите, но и той не успя да се качи. Ирландците вече отпаднаха. Има и един американец, който ще качва Еверест. По принцип всеки се движи отделно и със собственото си темпо, само на обяд сме заедно, както и на закуски и вечери. Разнородна група от цял свят.

Колкото се качваме по-​нависоко цените в хижите се покачва пропорционално. Тук вече литър вода е 2,5 долара, зареждане на една техника 5 долара, душ също 5 долара. Доста не предвидени разходи за мен, но това го нямаше в офертата на фирмата. Затова ако някой иска да посети това невероятно красиво място, да има в предвид тези неща.

До вечеря успях да изпратя два файла с видео клипове и се надявам утре да може да ги видите след обработка в България от фирма VR City. Много са тежки тези файлове в максимално качество и бавно се прехвърлят. На Базов лагер ще има повече ток и ще може повече време да си зареждам техниката и да пращам.

Благодаря за Банскоски за подкрепата да участвам в това уникално начинание и Вие да бъдете съпричастни!

Утре продължаваме напред и нагоре!

Благодаря на NBS Mar­itime, комуникационен партньор на проекта от 2014г

Ден 6 (11 април):

През нощта в Намче базар стана по-​студено, отколкото предполагах. Бях изморен и заспах бързо, но през нощта се събудих от студ. В стаята беше 3 градуса, а бях завит само с едно тънко юрганче от хижата, добре че имах и пухено яке. Бях решил до Базов лагер по лоджите да не ползвам спалния си чувал, но в 5 часа го извадих и влезнах вътре. Един час не можах да се стопля и пак съм заспал. От миналото лято не съм бил на такава височина, но не чувствах височината.

На закуска си взех поридж (овесена каша) и малко хляб. Днес по план имаме да се качим до 3800 метра, където има хубава гледка към връх Еверест, Лхотце, Амадаблан и други върхове. Преди да тръгнем на разходката заредих няколко видео клипа да изпратя към България през сателитния модем, който ми предостави NBS Mar­itime. Беше още 5 – 6 градуса в стаята, но не исках да губя време следобяд като се върна. Хванах обхват на прозореца и много се зарадвах. Смятах до 13 часа да се прехвърлят клиповете, които са 360 градуса и файловете са много тежки. Благодаря и на фирма VRCity предоставените камери и готовността да обработват и споделят клиповете, за да може всички Вие да сте съпричастни към тази експедиция.

Тръгнахме от Намче базар, все нагоре, нагоре по една пътека към мястото където кацат хеликоптери, а преди е имало и летище и сега го възстановяват. През целия път има много добра връзка с мобилните оператори в Непал, както и интернет. Правех снимки и изпращах към България, защото в 9:15 часа щяха да се обадят от Нова ТВ и да разкажа до къде съм стигнал и мисията ми. Добре че има почти 3 часа разлика, че имах възможност да снимам и изпращам. По пътя имаше якове, които пасат. На едно възвишение се беше изпъчил един бял як и ме чакаше да го снимам. Стоеше достойно на фона един висок връх и ми позволи да го снимам. След около час и половина достигнахме до един хотел на 3880м височина с гледка към Еверест и другите много хилядници. Пихме чай и си правехме снимки. Обхвата е много добър и изчаках до 12 часа непалски време да разкажа в ефир по Нова ТВ.

Васко, който ме придружава заедно с Лина до Базов лагер като видя какво разтояние има между Лхотце и Еверест беше категоричен че това няма да мога да го направя, защото е много трудно. Знам че е трудно, но ако беше лесно нямаше да искам да го правя. Действително изглежда дълго, стръмно и много опасно. На върха днес духаше силен вятър, то чак при нас на 3900м духаше силно, какво остава горе.

След това слезнах в Намче базар за втора нощувка. Първо исках да проверя дали са се прехвърлили файловете, защото това е важно да получавате на време информацията. Обаче само половината файлове се бяха заредили и батерията на модема беше паднала. Тук по ложите няма контакти в стаите и само на рецепция зареждат техниката срещу 2 долара. Веднага слязох на рецепция и дадох модема за зареждане. След обяда се отдадох да прехвърлям снимки и видео, както и да напиша в дневника какво се е случило вчера и днес. Получа ли модема продължавам да качвам снимки и видео.

Утре продължаваме към Дибуче.

Намче базар, 3440м

Ден 5 , 10 април:

Първата нощ на трекинга мина добре. Температурата в стаята падна до 9 градуса, все пак сме само на 2600 метра. Студено ми беше с едно юрганче от ложата, но не ми се изваждаха спалните чували. Още в 5 часа сутринта започнаха да се чуват хеликоптерите към базов лагер. За закуска си бях поръчах от предния ден ябълкови катми, но тук не ги правеха така добре както в Самагон през 2015. Добре че си нося малко храна и за трекинга. В 8.50 часа тръгнахме за следващата цел– Намче базар на 3400м височина, около 12 км преход. Днес беше много натоварено по трасето, освен стотиците трекери и носачи, имаше и стотици якове и мулета. Трудно се вървеше, много прахоляк и трябваше да се изчакваме. На моменти ставаше опасно някое муле или як да те бутне от пътеката и да паднеш надолу. Пресичахме реката през едни големи въжени мостове, но много по-​дълги от вчера. Минахме и през две проверки, където трябваше да се изчакваме. След около 2 часа ходене стигнахме до малко насело място със заведения, където по план трябваше да обядваме. Не че бяхме гладни, но седнахме да починем малко и поръчахме дал бат. Дойде след час и половина, а това слънце ни печеше безмилостно и направо ни приспа. След като хапнахме тръгнахме отново. Този път имахме да качим около 500 метра положителна денивелация. Излезна силен вятър след обяда и беше малко неприятно особено на мостовете. Много впечатляващо беше един много дълъг и на високо мост. Тръгнах по моста но от среща идваха цяло стадо мулета и нямаше как да се разминем и се върнах назад, за да ги изчакам. След моста се продължава все нагоре, нагоре до като не се видят първите къщи на Намче базар-​нашата цел за днес. Миналата година когато пътувах с хеликоптера за базов лагер на Макалу, минах над Намче базар и почти ми е познато цялото трасе за трекинга, но сега е съвсем различно. В ложата (подобно на хижа) имаме храна и топли напитки, а всичко друго се заплаща, например вземане на душ 4 долара, 1 литър вода 1 долар, зареждане на техника 2 долара на парче, интернет 5 долара на ден. Намче базар е разположено на много етажа по склона в различни цветове. Има сигурно над 500 ложи и още толкова магазинчета и заведения. Ложите са плъно една до друга като хотелите в слънчев бряг. И цените са същите почти. Ложите са по-​скоро бунгала, единични прозорци, ламаринени стени и дърво. Предполагам че тази вечер ще е доста по-​студено от вчера. Все пак на всеки 100 метра в денивелация температурата пада с 0,65градуса по Целзий. Или около 5 градуса в стаята. Вечерята е в 19 часа и отиваме да вечеряме.

Ден 4 (09 април):

Ставане в 6 часа сутринта и в 7 тръгнахме за летището, защото полета ни за Лукла бе в 8 часа. В 7.23 часа бяхме точни на летището за вътрешни полети. Пред летището имаше над 500 човека с раници, бидони, сакове….Толкова много хора до сега не бях виждал на това летище, от година на година Непал ставаше все по-​желана дестинация за планинари, туристи, алпинисти, както и за хора с всякакви желания и спортни активности. Пренесохме си багажа до проверките и влезнахме в новата зала на летището, която построиха миналата година. Започна едно велико чакане и никой не ни казва защо полета бе отложен. Около 9.30 ни притеглиха багажите и влезнахме в залата за чакащи. Отново чакане, стана 9, 10, 11 часа…. никаква информация. Сетих се, че като бях първия път в Катманду през есента на 2010г, два дни под ред идвах на това летище, за да видя Еверест от самолет, но и двата дни беше лошо времето и самолетите не излетяха….Не можах да видя тогава Еверест от високо. В 11:40 ни извикаха и качиха в 18-​местния самолет за Лукла. В 12.00 успяхме да излетим благополучно. Полета мина бързо, в 12:40 кацнахме може би на най-​малкото летище на височина 2800м. Пистата за излитане и кацане не е повече от 200 метра дълга и свършва с отвесен откос. Трябва много да внимават пилотите. Смятах че ще бързаме да вървим към мястото на първата нощувка, но седнахме в едно заведение да обядваме. Забавиха се с поръчките чак след 14 часа тръгнахме за Пакдинг на височина около 2600м. Преминава се през Лукла, където може да закупиш всичко необходимо за трекинга. В края на Лукла е проверка на разрешителните и започнахме да губим денивелация. С нас в този ден стартираха още поне 100 човека и поне 100 носача, якове и мулета. Други трекери и носачи слизаха от Намче базар. Време бе слънчево и топло. Знаех че имаме да вървим около 9 км, което се взема при бавно темпо с много снимки и филми, както правехме ние за 3 часа. Тук всичко е зелено, има дървета, храсти, селскостопанско производство, цветя и разбира се пъстро цъфтящи храсти от рода на Рододендрони. По пътя има много ступи и молитвени места, камъни изписани със свещени писания и молитви, както и молитвени мелнички от всякакъв размер, цвят и надписи. Движим се от дясната страна на ждрелото и имаме красиви гледки пред и над нас, както и в ляво към малката равнина. Нашите раници са сравнително леки, носим вътре дрехи ако се развали времето, 1 – 2 литра вода, ветровка, щеки и техника за заснемане. Преминаваме през много лоджи (хостели) и други места за хранене, почивка и нощувки. Преминахме и през два моста, като единия е доста дълъг, държи се само на стоманени въжета и се клати. Забавно е да вървиш по този мост и под теб да виждаш 100 метра. На мен най-​много ми харесва където и да съм по света контакта с малките деца. Те са винаги интересни, общителни, забавни, чисти и добрички. Молят се за шоколад или бонбони. Жалко че не бях подготвен и имахме само два бонбони от полета и ги дадохме на две братчета. Мисля си за моя син Васко, който е на тяхната възраст, но живее съвсем различен живот. Винаги на експедиции ми е мъчно за Васко. За около 3 часа успяхме да преминем тези 9 км и се настанихме в една лоджа от другата страна на ждрелото, където имахме запазени места. Почти вече беше тъмно и студено. За съжаление багажа ни още го нямаше и облякох каквото имах в раницата, температурите бързо паднаха. След около час дойде и основния багаж за трекинга, където е вътре лаптопа и сателитния модем от фирма NBS Mar­itime и благодарение на тях мога да изпращам видео, снимки и да пращам информация към България. След вечеря побързах да сортирам снимки и да напиша какво се е случило днес и сега ще пробвам да изпратя информация към България. А, днес май е Цветница. На всички именници честито и да са живи и здрави! Последните години на Цветница и Великден съм винаги на експедиция и се е случвало и да забравям кога са точно. Утре продължаваме към Намче базар! За първи път съм по това трасе и съм много любопитен.

Благодаря на Лина за сниммките

Ден 3 (08 април):

След вкусната закуска излезнах да си закупя липсващите неща като мокри кърпи за вземане душ, щипки за прането, прах за пране, сапун и други дребни неща. Надявах се, че всчко друго съм си взел и нямам нужда от екипировка. Преди обед ми донесоха и бидона, който бях оставил на съхранение миналата година. Вътре имаше някои неща които щях да ползвам и сега, но храната въпреки че беше пакетирана, реших да не я вземам. От България си бях взел достатъчно височинна храна за високите лагери, както и ядки. След обяда започна сортирането на багажа, който ще е директно за Базов лагер и багажа за трекинга. Имах и среща на мениджъра на фирмата за да уточним последно детайлите. Моите спътници Лина и Васко използваха времето да се разходят из Катманду и да се запознаят с тази страна и култура. След това аз също се разходих малко из града. Колкото и да е прашно, мръсно, клаксони свирят от всякъде, в този град има нещо което привлича като магнит туристи от цял свят и те винаги се връщат отново тук. Винаги се сещам и за първото ми идване в Катманду през есента на 2010 година след Тибет. От тогава нищо не се беше променило особено в Катмнаду.

На вечеря фирмата ни беше поканила на обща вечеря с всички членове на експедиции в един ресторант с типични народни песни и танци. Приятна музика, танци и вкусна храна. В Непал храната ми е много вкусна и имам няколко любими ястия. След като си изиграха и последния танц, танцьорите поканиха публиката да танцува с тях. Разбира се, е станах веднага. От както тръгнах 2012по планините доста занемарих танцовите си способности, но танците ми липсват. Потанцувах си преди трекинга. Утре летим рано за Лукла и първи ден на треккинга.

Ден 2 (07.04.2017):

Здравейте от Катманду!

След цяла нощ летене София-​Истанбул-​Катманду, кацнахме в непалската столица около обяд. Този път двама мои приятели ще ме придружат до Базов лагер по време на трекинга.

Всичко е наред, багажа дойде и съм спокоен. В Катманду нищо не се е променило от последния път. Настанихме се в хотел в квартал Тамел и се опитваме да поспим, но нещо не се получава. Довечера ще си легнем по-​рано. Следва разходка в центъра и вечеря в любимо мое заведение. Вкусна храна и разбира се бира Еверест.

Ден 1 (6 april 2017):

Скъпи приятели на 6 април 2017 година заминавам за Непал. Багажът е стегнат и съм готов за най-​голямото ми предизвикателство до момента. Ще водя дневник всеки ден и ще изпращам снимки и видеофайлове с 360 градуса изображение.

Вечерта първи полет София — Истанбул.

Благодаря Ви за подкрепата и Ви желая да постигате всичките си мечти!

Всичко е възможно!

Пресконференция 03 април 2017, София:

Днес (3 април 2017г) на пресконференция дадена от спонсорите на алпиниста д-​р Атанас Скатов , той обяви плановете си за идващия сезон. На 06 април Скатов поема към Хималаите с изключително амбициозната цел да изкачи вр. Лхотце ( 8516м.) и оттам да се прехвърли на вр. ЕВерест ( 8848м.) без да слиза до базов лагер. Това е възможно тъй като двата върха са много близо един до друг и имат общи базов лагер, лагер 1, лагер2 и лагер 3. Вр. Лхотце е първият български осемхилядник, изкачен от Христо Проданов през далечната 1981г. Оттогава не е имало друго българско изкачване на този връх. В последните няколко години не е имало изобщо изкачване на върха поради лоши метеорологични условия или други причини.
Вр. Еверест е изкачван вече от Скатов на 24.05.2014г. като част от проекта му за изкачване на седемте континентални първенци на планетата без консумация на храна от животински произход но от Тибет по Северния ръб. Сегашното изкачване ще е с отправена точка Непал по Южна ръб и като част от втория му проект за скоростно изкачване на 14-​те осемхилядника на планетата без консумация на храна от животински произход. Подобно съчетаване на изкачването на тези два върха е правено 3 пъти в света до момента, като целта на алпиниста е , това да бъде сторено в рамките на под 24ч. На въпрос на журналист каква е целта на този изключително сложен в техническо отношение и много рисков опит за изкачване на два върха в една експедиция Скатов отговори:

“ Както съм заявявал няколко пъти вече, целта на този и на другите ми проекти е да тествам физическите и психически границите на човешките възможности при моя режим на хранене. Опитвам се направя нещо полезно за нашата планета“.

Самото изкачване ще се следи от медийния партньор БНТ , както и в социалните мрежи с много богат снимков и водел материал заснет с помощта на най-​модерно оборудване предоставено от спонсори.

Д-​р Атанас Скатов вече е стъпвал на 4 осемхилядника : вр. Еверест ( 2014г); вр. Манаслу (2015г) и върховете Аннапурна и Макалу( 2016г).

https://​www​.youtube​.com/​w​a​t​c​h​?​v​=​t​i​V​5​f​1​Z​L​5​E​Q

Пресконференция 03 април 2017.

“ Атанас Скатов ще даде пресконференция за медиите и всички заинтересовани на 3 април от 12.00 часа в залата на Пресклуб България на Национален стадион Васил Левски, централен вход. На нея той ще разясни как протича проекта му за „Скоростно изкачване на 14-​те върха над 8 000 метра без консумация на храна от животински произход“, кои върхове ще изкачи през 2017 година и кога заминава. Всички ще имат възможност да зададът своите въпроси. “

Следваща цел на проекта е провеждане на експедиция за траверса Еверест-​Лхотце през 2017г.