Д-р Атанас Скатов:
• „Невъзможни неща няма.“
• „Вярвам в неограничените човешки възможности.“
• „Обичам да се боря, особено когато имам кауза.“
• „Най-важното нещо за Еверест е, че там човек си калява психиката.“
• „Независимо колко е висок един връх, на всеки един връх ти си по-близо до Бога.“
• „Защо ходят тези хора по високите планини?… Да проверим къде са границите на вегана. И има ли той изобщо граници… Може да няма граници…“
• „Последните две години от моя живот, когато стартирах проекта с 14-те осемхилядника, мога чистосърдечно да заявя, че това са най-прекрасните в живота ми години, изпълнени с толкова много енергия, чувства, преживявания, премеждия, рискове, сълзи, пот, скръб, радости, тревоги, срещи, трудности, успехи, адреналин и най-вече – опознаване на мен самия и възможностите на тялото и психиката ми.“
*******
Статията посвещавам на всички наши алпинисти, на всички наши Българи-Върхове, които прославят България по света и които на земята са земни, а над осемхиляди метра – неземни. – д-р Ваня Велкова, в. „България СЕГА“
*******
Д-р Атанас Скатов е един от най-успешните наши алпинисти. Той е агроном по растителна защита, ентомолог, еколог, веган.
Д-р Атанас Скатов е роден през 1978 г. в град Сливен. През 2001 г. завършва Аграрния университет в Пловдив със степен „магистър“. Със спечелени стипендии, той следва в Хумболтовия университет в Берлин. В същия университет е редовен докторант като през 2005 г. защитава докторската си дисертация. Доктор е по растителна защита. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор в България и Германия.
Посочват, че д-р Атанас Скатов е феномен както в българския, така и в световния алпинизъм, тъй като до 2012 г. не се е занимавал с физическа активност и никога не е посещавал курсове по алпинизъм. През 2012 г. преустановява напълно консумацията на животинска храна и започва всекидневно да спортува.
Д-р Скатов е първият българин, приключил с успех проекта „СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТАЛНИ ПЪРВЕНЦИ“ (англ. Seven Summits):
• връх Ухуру, 5895 м, (Африка), 2013 г.
• връх Елбрус, 5642 м, (Европа), 2013 г.
• връх Аконкагуа, 6962 м, (Южна Америка), 2014 г.
• връх Карстенц-Пирамид, 4330 м, (Австралия и Нова Зеландия), 2014 г.
• връх Винсън масив, 4892 м, (Антарктида), 2014 г.
• връх Еверест, 8848 м, (Азия), 2014 г.
• връх Денали, 6197 м, (Северна Америка), 2017 г.
От няколко години насам д-р Атанас Скатов провежда експеримент с изкачването на 14-те осемхилядника на Земята в планините Хималаи (Непал/Китай) и Каракорум (Пакистан) без консумация на животинска храна (англ. Speed x 14 x 8000 x Vegan Himalaya and Karakorum).
До момента д-р Скатов е изкачил следните ШЕСТ ОСЕМХИЛЯДНИ ГИГАНТА:
• Еверест (север) 8848 м, Хималаи, 2014 г. (първо изкачване)
• Манаслу, 8163 м, Хималаи, 2015 г.
• Анапурна I, 8091 м, Хималаи, 2016 г.
• Макалу, 8485 м, Хималаи, 2016 г.
• Лхотце, 8516 м, Хималаи, 2017 г.
• Еверест (юг) 8848 м, Хималаи, 2017 г. (второ изкачване)
• Чо Ою, 8201 м, Хималаи, 2017 г.
Д-р Атанас Скатов е поставил следните РЕКОРДИ:
1. Той е първият и единствен българин, който е успял да завърши проекта „СЕДЕМТЕ ВЪРХА“ за изкачване на най-високите върхове на седемте континента на планетата.
2. Първият веган в света е, постигнал целта „Seven Summits Vegan“.
3. Първият и единствен българин е, изкачил връх Еверест по северния и по южния ръб.
4. Има най-бързото българско изкачване на два върха над осем хиляди метра: Еверест и Лхотце: за 5 дни и 11 часа през 2017 г.
5. Има най-бързо изкачване на връх Макалу, цялата експедиция за 94 часа (световен рекорд за най-бърза експедиция на върха само с една нощувка на базов лагер).
6. Той е първият българин, атакувал 3 върха над 8000 метра в рамките на 23 дни: Анапурна, Дхаулагири и Макалу през май 2016 г.
7. Първият българин е, атакувал 2 осемхилядника в алпийски стил в рамките на една седмица: Дхаулагири и Макалу през 2016 г.
8. Първият българин е, участвал в 4 експедиции на върхове над 8000 метра в рамките на 90 дни – Анапурна, Дхаулагири, Макалу и Гашербрум II през 2016 г.
9. Той е първият българин, изкачил 7-те континентални първенци, както и 7 върха над 8000 метра в рамките на 5 години и 6 месеца.
10. Първият веган в света е, изкачил връх над 8000 метра без помощта на шерпа и изкуствен кислород.
Само в рамките на няколко години (2013−2018) д-р Скатов е участвал в 16 експедиции по света като успешно е изкачил 13 върха (Еверест – два пъти). Това е не само национално, но и световно постижение на д-р Скатов.
*******
Специално за читателите на вестник „България СЕГА“ д-р Атанас Скатов даде следното интервю:
Д-р Скатов, много са българските трибагреници, които сте поставили на най-високите точки на нашата планета? Какво си мислите за България от висините на Земята?
Мисля, си че България е една прекрасна страна с невероятна природа, история, култура, но вече 30 години се обезлюдява с висока скорост. Мисля си, дали тези 3 милиона, които напуснаха България, ще се върнат отново в родината си?
Мисля си, че България инвестира в децата си до 18 години, а плодовете в тази инвестиция ги берат чужденците. Мисля си, че децата на повечето българи, живеещи зад граница, не говорят български.
Моята мечта е голяма част от българите в чужбина да се завърнат в родината си и да приложат опита си на родна земя.
Бихте ли ни казали как се зароди идеята да започнете да се занимавате с височинен алпинизъм?
Идеята се зароди, когато посетих за първи път базовия лагер на връх Еверест 2010 г. в Тибет като обикновен турист и силно си пожелах един ден да се върна на това място и да изкача върха. След това започнах да ходя в планината и постепенно исках това да бъде все по-нависоко и по-нависоко. И така вече 6 години обичам на ходя по високото.
След изкачването на Анапурна 1 (8091 м) посочихте: „Това беше най-трудният ден в живота ми.“ Бихте ли ни разказали нещо повече? Анапурна ли е най-малко изкачваният връх сред 8-хилядниците? Експедицията до Анапурна ли беше най-трудната за Вас досега?
По принцип всяка година си поставям все по-високи цели и до 2016 година най-трудно ми беше на Анапурна 1. През 2017 най-трудно беше на Лхотце, а тази година на Чо Ою. Иначе, действително, като връх Анапурна е най-опасен и най-труден за изкачване и има най-малко хора достигнали върха му, както и най-много загинали, пропорционално на тези, които са го изкачили. Има загинали и двама българи на Анапурна 1 през 1989 г.
На този връх не бих се върнал повече. Самата атака на върха беше изключително трудна, като отне повече от 14 часа от последен лагер до върха и още 10 часа от върха до последен лагер обратно. Преди върха има дълъг и много опасен участък-траверс, където са загинали много хора и трябва да бъдеш много предпазлив. След върха не се бях чувствал толкова изморен през живота ми.
„Но такова нещо е експедицията, особено на Анапурна, където да оживееш, си е направо постижение, а ако качиш и върха – значи си велик!“ Г-н Скатов, имате ли усещането, че сте велик?
Това, което имах предвид, е, че успях да се справя с нещо много трудно, за което не съм предполагал, че ще се справя. Човек никога не знае на какво е способен, докато не го постигне. Сигурно на всеки му се е случвало да успее с нещо и след това радостно да възкликне: „Ех, колко съм велик!“. Това, което не зависеше от мен, също се случи – планината ме допусна до върха си, въпреки че случайни неща няма.
„Влизам в палатката и започваме да готвим и да топим сняг за вода.“ Всъщност, кога за първи път през живота си спахте на палатка върху сняг?
Това се случи на първата ми солова експедиция на връх Ленин през 2013 година. Дотогава бях спал на палатка само в планината Килиманджаро в Африка през януари 2013 и няколко месеца по-късно трябваше да се науча да оцелявам сам нависоко. Предприех солово изкачване на връх Ленин (7134 м), без да имам никаква представа от това. Установих, че сам се уча най-добре в планината. Алпинизмът е самостоятелно занимание и човек трябва да разчита само на себе си там.
„Лагерът е построен върху ледник и постоянно текат води.“ – четем за базовия лагер (4700 м) на Дхаулагири (8167 м) в дневника Ви. Бихте ли описали с няколко думи скърцането на ледника, шума на ветровете и гледките от базовия лагер?
Такива ветрове съм преживял, че… съм си мислил как палатката полита заедно с мен вътре в нея. Ветровете в Хималаите са много силни и често пъти са късали палатки във височинните лагери. А за гледките – мога да говоря с часове… Няма такива красиви гледки, както когато си на голяма надморска височина и имаш голяма видимост. А най-красиви са изгревите… Но за тези неща е трудно да се говори, те могат само да се усетят и видят.
Получавате ли халюцинации при изкачването на върховете?
На Анапурна 2016 г. започнах за първи път да чувам гласове, когато бях на височина над 6500 метра, оттогава на всяка експедиция чувам гласове. Предполагам, че липсата на кислород на тези височини създава предпоставка за състояние на ума, в което излиза информация, записана в него.
Имал съм и преживяване на излизане на ума от физическото ми тяло. Наблюдавах се отстрани и можех да се предвиждам където си искам с ума си. Беше много интересно и вълнуващо.
„Труден преход, определено, температура – около минус 20 градуса. Тъмно и мрачно, не се виждаше луна. Вървим и не спираме.“ – споделяте за изкачването на Макалу (8485 м). Казвате, че на 8-хилядниците трябва да бъдете рано. В колко часа през нощта тръгвате да атакувате върха и как разпределяте времето до изкачването на върха и обратно?
По принцип се тръгва предния ден около 20 часа вечерта на челници, като целта е преди обяд на другия ден да достигнем върха и след върха в светлата част на деня да се върнем на някой от лагерите. В зависимост от върха и от от това колко е пътят до него, може да се тръгне и в полунощ или дори в 2 или 3 часа сутринта. Ако е много студен върхът и не е дълго разстоянието, може и около 4-5 часа сутринта да се тръгне. Към всеки връх се подхожда индивидуално. Но е най-добре с изгрева да бъде човек на върха, ако може.
„Съзнанието ми бродеше по други места и не можах да го спра и върна в палатката, но пък и нямаше защо да го връщам.“ Къде броди съзнанието Ви, преди да щурмувате върха?
Този абзац е след като изкачих връх Макалу. Явно бях толкова изморен след 3 експедиции над 8000 метра за 23 дни, че съзнанието ми излезе от тялото и обикаляше където желае. Аз само наблюдавах целия този процес и само знаех, че накрая трябва да се върна обратно в тялото си, където бях в палатката на 7400 м в лагер 3 на Макалу. А преди атака на всеки връх съзнанието ми е максимално концентрирано с пълен фокус върху всяка стъпка и всеки малък детайл, като непрекъснато наблюдавам себе си, както и обстановката около мен. И най-малката грешка може да коства живота ми, тук се греши само веднъж.
Съвсем сам… към върха…, веган…, без кислород… „Силна вяра, че ще стигна на върха и ще се върна…“: Това ли е най-важното при изкачването на върха?
Там всичко е важно. Но когато ти е много трудно, влиза силната вяра, че ще успееш. Най-важното за мен е визията ми, защо го правя и защо е важно за мен. Когато се връщам към визията ми, тя ми дава най-силна мотивация да продължавам напред със силна вяра в успеха.
„Според поверия, на всеки висок връх в региона на Хималаите живее един Бог.“ – отбелязвате Вие. Изпитвате ли страхопочитание към планината?
Да, огромно при това! Планините са свещено място, много чисто и трябва да се отнасяме с респект към тях. Вярвам силно, че планините са живи същества в едно с тревичките, дърветата, животните… И всички те са свързани, както и ние с тях. Всички сме едно цяло и трябва да се отнасяме с голямо уважение и страхопочитание към планините.
„Трябва да си готов за всичко на една експедиция, като на война си.“ Г-н Скатов, с кого и с какво се борите?
Боря се само и единствено с мен самия. Търся границите на възможностите си. Боря се светът да стане едно по-добро място за живеене и да запазим природата на планетата чиста за идните поколения.
„Часовникът ми показва 7400 метра височина…“ На тази височина какво Ви казва душата на планината?
Каза ми да внимавам много и да преценя всяка крачка към върха, и да се вслушвам знаците, които ми се дават. Там трябва да знаеш, че само планината решава какво ще се случи и трябва да си смирен, да се молиш и да четеш знаците, които ти се дават.
Какви мисли Ви минават през главата, когато, изкачвайки някой връх, съглеждате трупове?
Действително съм виждал трупове под върховете. Мисля, че повечето загинали там хора са подценили обстановката или надценили себе си. Но мисля, че има и такива, които не са искали да се връщат обратно в нашия материален и консуматорски свят.
От какво се страхувате?
Страхувам се от глупостта на хората, от алчността, от невъзможността им да оценят щетите, които нанасят с действията си на нашата планета. Страхувам се от невежеството и от това как ще живеят нашите деца и внуци. Страхувам се, че ако не се вземат мерки за ограничаване на замърсяването и унищожението на природата, в един момент ще бъде прекалено късно.
„Много по-важно от върховете и планините са хората, които са дълбоко в сърцето ти и се нуждаят от теб, както и ти от тях.“ Г-н Скатов, имате ли време да мислите за близките, когато сте на върха? Какво е усещането Ви там, под Покрива на Боговете?
Точно на върха не мисля директно за близките ми, защото трябва да внимавам как да оцелявам. Но винаги гледам от върха или малко под него, да се обадя от сателитния ми телефон на близките си и да им споделя емоцията си. Усещането е уникално. Но един връх е качен успешно, едва след като се върнеш жив и здрав в базов лагер. Така че не е хубаво да се зарадваш напълно и да се отпуснеш, докато не се прибереш в лагера. Винаги след върха си много изморен и трябва много да внимаваш да не стане инцидент, защото тогава преумората има огромен шанс.
„Правим си заедно с Боян едно видео от върха (Макалу, 8485 м). Часът е точно в 12:00 по обяд.“ … „Защото върхът е изкачен тогава, когато влезеш жив и здрав в базовия лагер.“ От изкачения връх ли започва изкачването на следващ връх?
О, да. Много пъти ми се е случвало след върха, докато слизам надолу, да кроя планове за следващите върхове и какво следва по-нататък. Действа ми мотивиращо. Но, както Ви казах, не трябва да се прекалява с радостта, а да бъдеш супер концентриран до базов лагер и много да внимаваш на всяка крачка.
„Ако някой иска да получи представа за истинското планинарство и за алпинизма, и да усети за какво става дума, има само един подходящ за тази цел маршрут – към връх Анапурна 1! Там беше не университет, не академия, а много по-висша форма на обучение.“ Ще ни разкажете ли нещо повече за тази „по-висша форма на обучение“?
Това е обучение, в което човек се вижда сам себе си директно, сваля розовите си очила и се изправя пред физическите си ограничения, пред всичките си страхове, силата на психиката си, пред възможността да владее емоциите си, както и пред способността си за трезва преценка на ситуацията във всяка една секунда. Не познавам друго занимание на света, в което човек да вижда себе си гол, голеничък като в огледало. Това ако не е повече от академия……. Нито един университет в света не може да ти даде това знание.
През 1924 г. алпинистите Джордж Мелори и Ендрю Ирвин тръгват да изкачват Еверест. На въпроса „Защо искате да изкачите Еверест?“ Мелори отговорил: „Защото е там.“ Бихте ли ни казали защо Вие изкачвате Еверест? Според Вас, с какво е най-загадъчен Еверест? Колко минути оставате на върха?
Първият път, когато си пожелах да изкача Еверест, беше есента на 2010 г., когато видях върха от базов лагер в Тибет. На следващата година реших да изкача на всеки континент най-високия връх „Seven summits” и Еверест, разбира се, влиза в това число. Това беше първото ми изкачване на този връх.
Миналата година реших да изкача връх Еверест за втори път, защото е много близко до връх Лхотце и защото исках да изкача двата върха под 20 часа. Това беше второто изкачване.
А тази година исках да изкача Еверест за трети път, но този път солово, без шерпа и употреба на изкуствен кислород.
Силно обичам този връх и дори всяка година да го изкачвам, няма да ми омръзне. И двата пъти, когато съм бил на връх Еверест, съм оставал на него около 20-30 минути.
По време на трагедията с нашия алпинист Боян Петров, Вие бяхте на път към връх Чо Ою (8188 м.), който изкачихте. Веднага след това искахте да отидете на Еверест и посветите изкачването си на Боян Петров, но Ви забраниха. Искате ли за трети пореден път да погледнете света от най-високата точка на света?
Да, исках да посветя третото ми изкачване през 2018 на моя колега Боян Петров, но китайските власти не ми разрешиха солово изкачване на върха без шерпа и поради това трябваше да се завърна в България, без дори да съм пробвал да тръгна да го изкачвам. Не за трети, а ако е писано и 10 пъти бих изкачил върха.
Шиша Пангма е единственият връх, на който българин все още не се е изкачвал. Предвиждате ли да го изкачите и посветите това изкачване на Боян Петров?
Разбира се. От 3 години изпълнявам вторият си проект, свързан с изкачването на 14-те осемхилядника на планетата. Шиша Пангма е също в този списък. Когато му дойде времето, ще се пробвам да го изкача.
Еверест много исках да го посветя на Боян, но властите не ме пуснаха, така че за Шиша Пангма още не съм решил какво ще правя.
„… ако някой ми каже, че не признавал моите осемхилядници, защото съм дишал кислород, аз пък мога да кажа, че не признавам на нито един алпинист нито осем, нито седем, нито шест, дори нито и петхилядник, ако е ял преди това поне 1 година животинска храна.“ „… месото си е жив допинг за мен.“ Имало ли е моменти, когато са Ви упреквали, че сте изкачили даден връх, но с кислороден апарат?
Лично не, но в интернет има хора, които правят подробни изказвания. Това, което искам да им отговоря, е, че усвояването на уменията в алпинизма е процес, който се развива постепенно. За 6-те години, през които катеря планини, аз започнах с 5-хилядник, после 6-хилядник, после осем хилядници с кислород, тази година и сам над 8000 метра без кислород. И всеки връх, който съм постигнал в този процес за мен, е бил постижение, което ме е довело, там където съм сега. Важно е да си поставяш все по-високи цели и да ги постигаш. В този смисъл консуматорите на месо биха могли да си поставят за цел изкачване на връх без да употребяват на животински продукти.
Легендарният швейцарски алпинист Ули Щек (Ueli Steck), който загина през април 2017 г., бе наричан „Швейцарската машина“ (The Swiss Machine) или още „Човекът-машина“. По време на експедиции Вашите колеги алпинисти от света започнаха да Ви наричат „Веганът-машина“ („The Vegan Мachine“). Кой Ви постави това име и на коя експедиция?
Да, така е. През 2016 г. на експедицията ми на Анапурна 1, имахме един колега от Израел, който ме наричаше „Веган-машината“. Но разликата между Ули Щек и мен е огромна. Дори и не мога да си помисля да правя това, което той правеше. Това за мен е най-великият алпинист за всички времена. Няма втори като него!
С какво Ви дари планината? Има ли нещо, което Ви отне?
Планината ме дари с разбиране за себе си и за това какво ме прави щастлив. Там намирам отговорите на много мои въпроси и се чувствам балансиран и полезен. Абсолютно нищо не ми е отнела планината, тя само ми дава!
Как виждате Земята и хората от височината на осемхилядниците?
Земята я виждам застрашена от тотално изпомпване на природните ресурси и замърсяване на екосистемите, а хората – потънали в битовизми, не оценяват важните неща в живота си.
„Няма нищо по-прекрасно на този свят от живота!“. Какво бихте допълнили към тези Ваши думи?
Животът е чудо и трябва да сме благодарни, че го имаме и да му се наслаждаваме от душа и сърце. Всички живи същества на тази планета сме свързани.
„…колкото и да съм изморен, обичам да съм на път, да пътувам с багаж, да има трудности, да ги решавам, да ми е хубаво, да виждам нови места, да преживявам нови неща. Това съм аз – Атанас Скатов.“ Какво още не сте и искате да бъдете?
Обичам да се справям с предизвикателства, да съм свободен, да ми е интересно. Искам да се науча да летя с парапланер или крило, да се науча да се гмуркам на дълбоко. Искам да правя филми.
Г-н Скатов, през май 2018 г. изкачихте шестия пореден осемхилядник – връх Чо Ою (8201 м) без кислороден апарат и без шерпи. Бихте ли ни казали, които са следващите Ваши мечти, които искате да изкачите?
От втория ми проект остават още 8 върха над 8000 метра. Много бих желал да го завърша и него и да стана първият българин и първият веган в света, изкачил 14-те осемхилядника на планетата. Целта за 2019 година е третия по височина връх на планетата Кангчендзьонга (8586 м). Ако успея да събера необходимите средства, желая да предприема и други експедиции през следващата година.
„Имам нужда да вървя. Но още повече имам нужда да усетя емоцията и тръпката от похода към върха, да проверя доколко е силен аватарът ми и доколко е борбен духът ми.“ Докога ще вървите по Покрива на света?
Докато мога!
Изнасяте стотици лекции в България, които преминават с огромен успех. Изкачвайки планинските гиганти на света, при това като веган, какво казвате на младите хора?
Да следват мечтите си, да вярват в силите си, да са постоянни в усилията си, да бъдат позитивни и да вярват в успеха! Никога да не се отказват.
Г-н Скатов, какво бихте пожелали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА“ в България и по света?
Пожелавам им да правят това, което ги прави щастливи, балансирани и да живеят в мир със себе си и заобикалящата ги среда. Да бъдат достойни граждани на света и служат за пример. Да правят добрини и да пазят българския дух в себе си.
Уважаеми д-р Скатов,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“!
Желаем Ви здраве и сили! Нека дълги години да поставяте българския трибагреник ВИСОКО! И нека винаги след суровите прегръдки на планината да се завръщате в родната ни България!
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“,
Берлин
Снимките са от личния архив на д-р Атанас Скатов и се публикуват с неговото съгласие.
Източник: в. „България СЕГА“
