Преди една седмица се завърнах от последната си експедиция в Каракорум, Пакистан. Видях неща, за които знаех от години, че се случват, но не очаквах, че за толкова кратко време може да има такава промяна. Сега ще се опитам да Ви разкажа подробно какво точно видях и какво ме притеснява вече 20 години.
За да достигнем до базов лагер на двата осемхилядника, които изкачих през юли 2019 (Гашербрум 1 и Гашербрум 2), се върви около 110 км от последното населено място Асколе (2900м) до базов лагер (5050м). През лятото на 2016 година бях на същата експедиция и вече го бях вървял този трек до базов лагер. Първите два дни от трекинга се върви покрай река Балторо до лагер Пайо (3600м). Малко след лагер Пайо (Paiyu Camp) започва и самият ледник Балторо и се върви все върху него. Следващият лагер е Кубурце, по принцип тук само обядваме и продължаваме към лагер Урдукас за нощувка. Преди лагер Кубурце през 2016 година имаше едно огромно ледниково езеро, което заобикаляхме повече от час и половина. Много голямо езеро. Тази година като стигнах това езеро, се оказа, че е останало малко вода в него и дори не сме го заобикаляли, защото нямаше нужда. Това беше първото нещо, което ми направи силно впечатление, че ледника се е променил силно, намалял е и това езеро е изтекло. Намерих снимки в архива си от 2016 г. на същото място и се вижда на снимката колко е било голямо езерото. Качвам и актуална снимка от 2019 година за сравнение. Макар и от години да знам за затоплянето на нашата планета и промяна на климата, когато го видиш с очите си за толкова кратко време и в такива големи размери, разбираш, че всичко е истина с промяната на климата и не се знае още колко време ни остава до глобалната екологична катастрофа.

Последната зима беше паднало изключително голямо количество сняг в Каракорум, което беше и нашият голям шанс за върховете Гашербрум 1 и 2. Защото между базов лагер и лагер 1 (и двата лагера са общи за двата върха) се намира ледникът Гашербрум, който е с много цепнатини и огромни ледени блокове. Още през 2016 година беше много опасно преминаването през този ледник. А на отиване към базов лагер на Конкордия трябваше да останем 2-3 дена, защото имаше много сняг и не можеше да се премине. А товарни животни започнаха да преминават едва след 3 седмици, като се разтопи снега. Благодарение на този голям сняг, тази година успяхме първите няколко пъти да преминаваме през ледника до лагер 1, както и до лагерите 2 и 3 на двата върха, защото големия сняг запушва цепнатините и преминаваме успешно. Съответно и да изкачим двата върха, защото от затоплянето на климата са се отворили големи цепнатини, също така и над лагер 1 е по-безопасно и по-лесно когато има повече сняг. Преди години се е смятало, че връх Гашербрум 2 е най-лесният осемхилядник за изкачване, когато е било много по-сигурно и по-лесно изкачването му. След затопляне на климата и отварянето на цепнатините, както и пътя до лагер 2, може би вече не само не е най-лесният, но вече е изключително труден и опасен за изкачване, особено след още малко време, когато не остане сняг и лед по склоновете му ще бъде още по-трудно.

Щастлив съм, че планината ме допусна и успях да стигна до върховете и на двата гиганта и то без да съм част от комерсиална експедиция, а сам. Но не за това пиша в момента. Цялата експедиция е описана подробно в дневник и живот и здраве някой ден ще бъде и той публикуван, както всички мои дневници до момента. Силно съм притеснен от факта, че всички прогнози за затопляне на планетата се сбъдват и то много по-силно от предсказанията. Освен че ледникът намалява всяка година и милиони тонове вода изтичат в реките, на слизане към Асколе след експедицията течаха много по-големи количества вода от затопляне на времето, отколкото е нормално в тази част и по това време на годината. Успях все пак да стигна Асколе, като два пъти влизах в реката до кръста, за да я прекося. От Асколе хванах джип към Скарду, но само след 15 минути стигнахме до място, където реката беше разрушила пътя и се наложи да се върнем в Асколе за нощувка. По принцип след 15 часа се вдига рязко нивото на ледниковите реки до полунощ и отново пада нивото като замръзнат ледниците през нощта. И така всеки ден през лятото. Обаче тази година пътят беше разрушен на две места, а реката не можете и да си представите с каква сила и количество е. Снимах с камерата и се надявам да успея да направя филм за експедициите ми от тази година и да видите и реките в какво състояние са. В Асколе говорих с възрастни хора и ги питах дали всяка година водата разрушава пътищата. Увериха ме, че толкова много вода за първи път виждат и с такава сила да разрушава. Притесних се много, явно със затоплянето все повече се топят ледовете и изтичат в реките.

Преди 20 години за първи път разбрах за проблема с парниковите газове и затоплянето на планетата. Основно метан произвеждат селскостопанските животни от храносмилането си. От тогава ме вълнува силно и въпросът за изхранването на населението, което се увеличава с много голяма скорост, а селскостопанските площи са ограничени и повечето площи са за изхранване на животните. Като едно от решенията на този нарастващ проблем е преминаването на растителна диета или поне намаляване на животинските храни. Затова вече 7 години съм на растителна диета, защото вярвам, че по този начин се намалява вредният ми отпечатък върху природата. През последните няколко дни, откакто имам отново интернет, чета статии как еколози, природозащитни организации и други алармират колко бързо се топят ледниците в Европа и около Европа и колко милиарда тона лед са се стопили за няколко дни на различни места. Мисля, че дойде моментът, в който повече хора трябва да се замислят как живеят и с какво допринасят за опазване на природната среда и обратно – с какво вредят на нашата планета. Ние сме за много кратко на тази планета, но нанасяме много сериозни щети в последно време на околната срреда. Само за последните 70 години сме изчерпали природни ресурси, колкото за хиляда години преди това, а замърсяването на околната среда е неизмеримо с нито една епоха и време. Трябва да се вземат спешни мерки и най-вече всеки да даде своя собствен принос, защото само заедно ще можем да възстановим баланса в природата.

Не мога да не Ви кажа и за друго мое голямо притеснение, а именно за изсичането на горите в България. За това говоря от 2012 година и там проблемът вече е много по-сериозен, отколкото предполагате. Живея в Сливен и когато съм си в родния град, всеки ден съм в планината. През последните 8 години имах възможност да наблюдавам целия процес на системно унищожаване на вековните гори над Сливен. Мога да Ви уверя, че всяка година освен, че намаляват горите с огромен темп, се загуби и голяма част от водата в планината. На много горски чешми вече няма вода. Което е естествен процес, след изсичане на горите, водата се изгубва. Проблемът е, че изсичането продължава с голям темп и ще дойде моментът, в който ще изчезне планинската вода и язовирът, от който пием вода (Асеновец), няма да може да покрива нуждите на населението от питейна вода. Сигурен съм, че това не е само проблем над Сливен, а в цялата страна. Защото във всички планини на България се води усилена сеч, все едно е задължително да изсечем всички дървета, колкото се може по-бързо. Дърветата не са наш враг да бъдат унищожени, а напротив. Дават кислород, пазят от ерозия скатовете, задържат водата, изпомпват вода от земните недра и още много други важни предимства за околната среда. Изсичането на горите в България с този висок темп е много голяма грешка на политиците, че допускат това да се случи и не вземат никакви мерки повече от 20 години. В цял свят се ограничава сечта на горите и се набляга на засаждането на големи количества дървета. От Европа само в България продължава сечта на вековни гори и износ на дървесина за втори и трети страни. До кога скъпи сънародници ще стоим и ще гледаме как политиката в България унищожава не само природата, но и милиони граждани напуснаха родината си, за да могат да оцелеят и намерят прехрана за семействата си? Ние сме временно тук, никой не е вечен, но няма да остане природа за нашите деца, внуци и правнуци. Така че ножът е вече почти стигнал кокала и няма много време. Ако на някой му пука за опазване на природата, да останат гори, да се ограничи замърсяването, да се намалят вредните емисии, то трябва да се действа. И то веднага, защото утре може да бъде късно.

Източник: Atanas Skatov Sportist