Най-кратката експедиция за изкачване на Макалу в света с една нощувка на Базов лагер.
23.05.2016
Намасте, скъпи приятели!
На последната Коледа си пожелах през пролетта на 2016 година (преди мусоните) да участвам в 3 експедиции за изкачване на върхове над 8000 метра в Хималаите. Не знаех дали някой преди това го беше правил, но аз силно си пожелах да го направя. За първите два върха избрах Аннапурна и Дхаулагири, а за трети връх избрах Макалу и само ако се чувствах добре щях да участвам в експедиция на него.
Както знаете на 1 май успях да изкача връх Аннапурна (8091м), след това заминах за Дхаулагири и в алпийски стил на 15 май успях да достигна 7900м и поради лоши метеорологични условия се върнахме всички назад. Много трудна експедиция и още по-трудно връщане до Базов лагер от психологична гледна точка. На 17 май се върнах в Катманду и почти се бях отказал от мечтата си за 3 по 8000 преди мусоните. Бях вече много изморен, 68 дена бяха минали от тръгването ми от България, бях отслабнал значително.
Благодарение на моето семейство, което силно вярва в мен и в моите възможности, след две нощувки в Катманду на19 май заминах за Базов лагер на Макалу, който е най-високия от всички базови лагери със своите 5700м над морското равнище. Като кацнах с хеликоптера на тази височина, въпреки че вече 70 дена бях на високо, се чувствах леко замаян. Само силната вяра в мен и целта на мисията ми, след само една нощувка в Базов лагер5700м, на 20 май тръгнах към Лагер 2, 6500м. На 21 май достигнах Лагер 3, 7440м. Това беше един от най-трудните дни в живота ми. Освен че терена беше труден с голяма денивелация и 10 часа преход, аз вече нямах много сили и всяка крачка беше изключително трудна за мен. На 22 май прехода беше едва два часа от Лагер 3 до Лагер 4 на7600м, където след кратка почивка в 20.15 часа тръгнахме голяма група към върха. Вървях отпред след този който пробиваше партината и не трябваше да изоставям. Беше много студено и след 23 часа спрях да си чувствам пръстите на краката и после и на ръцете. Нямаше опънат парапет по цялото трасе и на места се налагаше да изчакваме да се опъне нов. Терена до върха е също труден и изискващ много сили и концентрация. Изгрева в 5часа ни посрещна в началото на френския кулоар. Нямах сили, но давах всичко от себе си и вървях най-отпред. Вярвах силно, че ще стигна върха. В 11 часа непалско време на 23 май достигнах с първите трима основата на върховата пирамида. Шерпите казаха че до тук е добре и е много опасно да се качиш на самия връх. Много се зачудих, защото твърдо бях решил да се кача на самия връх. За почивка направих малко снимки и като тръгна един испанец към върха, няколко човека го последвахме. Тръгнахме заедно да катерим върха. В 12.00 часа бях на същинския връх 8481м.(някъде го дават 4863м) Един момент от живота, който не може да се опише с думи. Върха е опасно място и не е осигурено на самия връх. Трудно застават двама души. Направихме си снимки, аз останах около 30 минути на върха. След нас започнаха да се качват и други и стана трудно разминаването. Същия ден успях да слезна в Лагер 3 в 18 часа, където нощувах. Цялата атака и връщането отне 22 часа.
На 24 май слязох успешно от Лагер 3, 7440м в Базов лагер на 5700м. Така само за 4 дни успях да проведа експедиция на Макалу и да се кача на 5-тия най-висок връх на планетата 8481м. в алпийски стил, след Аннапурна на 1 май и 7900м достигнати на Дхаулагири също в алпийски стил.
Успях за 75 дена да участвам в 3 експедиции преди мусоните и да изкача два върха на 8000 метра, а на третия да достигна 7900м. Последните два върха изкачвах в алпийски стил. За първи път веган успя да изкачи върховете Аннапурна и Макалу и да достигне до 7900м на Дхаулагири. Като слезнах на Базов лагер на Макалу ми съобщиха че съм направил най-кратката експедиция за изкачване на Макалу само за 4 дни, което не е правено от друг човек в света преди мен.
Както знаете на 1 май успях да изкача връх Аннапурна (8091м), след това заминах за Дхаулагири и в алпийски стил на 15 май успях да достигна 7900м и поради лоши метеорологични условия се върнахме всички назад. Много трудна експедиция и още по-трудно връщане до Базов лагер от психологична гледна точка. На 17 май се върнах в Катманду и почти се бях отказал от мечтата си за 3 по 8000 преди мусоните. Бях вече много изморен, 68 дена бяха минали от тръгването ми от България, бях отслабнал значително.
Благодарение на моето семейство, което силно вярва в мен и в моите възможности, след две нощувки в Катманду на19 май заминах за Базов лагер на Макалу, който е най-високия от всички базови лагери със своите 5700м над морското равнище. Като кацнах с хеликоптера на тази височина, въпреки че вече 70 дена бях на високо, се чувствах леко замаян. Само силната вяра в мен и целта на мисията ми, след само една нощувка в Базов лагер5700м, на 20 май тръгнах към Лагер 2, 6500м. На 21 май достигнах Лагер 3, 7440м. Това беше един от най-трудните дни в живота ми. Освен че терена беше труден с голяма денивелация и 10 часа преход, аз вече нямах много сили и всяка крачка беше изключително трудна за мен. На 22 май прехода беше едва два часа от Лагер 3 до Лагер 4 на7600м, където след кратка почивка в 20.15 часа тръгнахме голяма група към върха. Вървях отпред след този който пробиваше партината и не трябваше да изоставям. Беше много студено и след 23 часа спрях да си чувствам пръстите на краката и после и на ръцете. Нямаше опънат парапет по цялото трасе и на места се налагаше да изчакваме да се опъне нов. Терена до върха е също труден и изискващ много сили и концентрация. Изгрева в 5часа ни посрещна в началото на френския кулоар. Нямах сили, но давах всичко от себе си и вървях най-отпред. Вярвах силно, че ще стигна върха. В 11 часа непалско време на 23 май достигнах с първите трима основата на върховата пирамида. Шерпите казаха че до тук е добре и е много опасно да се качиш на самия връх. Много се зачудих, защото твърдо бях решил да се кача на самия връх. За почивка направих малко снимки и като тръгна един испанец към върха, няколко човека го последвахме. Тръгнахме заедно да катерим върха. В 12.00 часа бях на същинския връх 8481м.(някъде го дават 4863м) Един момент от живота, който не може да се опише с думи. Върха е опасно място и не е осигурено на самия връх. Трудно застават двама души. Направихме си снимки, аз останах около 30 минути на върха. След нас започнаха да се качват и други и стана трудно разминаването. Същия ден успях да слезна в Лагер 3 в 18 часа, където нощувах. Цялата атака и връщането отне 22 часа.
На 24 май слязох успешно от Лагер 3, 7440м в Базов лагер на 5700м. Така само за 4 дни успях да проведа експедиция на Макалу и да се кача на 5-тия най-висок връх на планетата 8481м. в алпийски стил, след Аннапурна на 1 май и 7900м достигнати на Дхаулагири също в алпийски стил.
Успях за 75 дена да участвам в 3 експедиции преди мусоните и да изкача два върха на 8000 метра, а на третия да достигна 7900м. Последните два върха изкачвах в алпийски стил. За първи път веган успя да изкачи върховете Аннапурна и Макалу и да достигне до 7900м на Дхаулагири. Като слезнах на Базов лагер на Макалу ми съобщиха че съм направил най-кратката експедиция за изкачване на Макалу само за 4 дни, което не е правено от друг човек в света преди мен.
Искам да изкажа най-дълбока благодарност на първо място към фирма Еконт и екипа му, които са Диамантен спонсор в този проект и моята мисия!
Благодаря на семейството ми за цялостната подкрепа и за всичко, което правят за мен!
Благодаря на моя мениджър и приятел Мария Илиева, която 3 месеца всеки ден беше денонощно на крак и помагаше за осъществяване на експедициите!
Благодаря на семейството ми за цялостната подкрепа и за всичко, което правят за мен!
Благодаря на моя мениджър и приятел Мария Илиева, която 3 месеца всеки ден беше денонощно на крак и помагаше за осъществяване на експедициите!
Сърдечна благодарност към НавиБулгар сървисес, към ЗД Евроинс, Рообар, Ралев Дентал, НАПОС, Тотали Веган България, Ара фуудс, Джени ООД, ЕкоАсорти и на всички тези дарители, които подпомагат финансово и морално мисията ми.
