Ден 15: (11 юли в Истанбул) Не бързах да ставам рано, закуската беше от 9 часа, а полета ми е чак в 18.30 часа. Предния ден си бях намерил едно маршрутно такси да ме вземе от хотела и да ме закара до летището за 5 евро. На всеки два часа има такива микробуси, които събират туристи. Бях си взел билет за микробус в 12.30 часа, до летището пътя е около 45 минути. Закусах с групата, която се беше вече поизнервила, едните искаха да си тръгват веднага, другите да остават да разглеждат града… но мен вече не ме интересуваше това. Само да ви спомена, че е много трудно с 40 човека да си някъде, особено 2седмици и пътуване с автобус с дни. Вече съжалявах, че не си организирах полет от Минерални води (на 60 км от Терскол) за Истанбул. Това пътуване ме измори и особено разговорите с другите. Повечето от тях доста завиждаха че замнавам веднага за Ленин и според мен и те биха искали много да идат. След закуската си стегнах багажа и излязахме с Томаш малко да се разходим. На обяд си взех довиждане с групата и си хванах микробуса за летището. Като си спомням как през януари на това летище за малко да си изтървем полета за Килиманджаро, този път първото нещо беше да си чекирам багажа. Бях решил голямата раница да я дам да я облепят с фолио, за да се запази чиста, а и да не ровят за сигурност. За моя голяма изненада на летище Ататюрк да се опакава един багаж струваше около 13 евро, сума която не си заслужава за малко найлон. Седнах малко да помисля какво може да се направи и ми дойде гениалната идея да си купя един голям чувал и тиксо и сам да си опаковам багажа. За едно евро закупих един огромен и здрав чувал, в който влезе раницата и дори имаше още много място и за още едно евро взех едно широко тиксо и сам почнах да си опаковам раницата. Стана много здраво, бях доволен от себе си :) На летището се запознах с един казахстанец и си поприказвахме за живота, за политиката, той ми рзказа за Казахстан и столицата Астана. Неговият полет беше късно вечерта, но не му се стояло в града и предпочитал летището. Като наближи време за полета минах през проверките и се отправих към гейта за излитане на самолета. На гейта вече чакаха няколко алпинисти с раници и си бяха обули големите обувки, за да не са в багажа им. Повечето имаха право на 20 кг багаж, но моят билет го закупих от германски сайт и аз имах право на 30 кг. Запознах се един словенец и двама чехи, които искаха да се пробват на Кан Тенгри. Завързахме разговор на дълго и широко за планините. А като кацнахме в Бишкек в 3 часа сутринта се оказа че сме с една и съща фирма и ни заведоха заедно в хотела да спим.
Ден 16: (12 юли) След като кацнах рано сутринта в Бишкек ми трябваше виза и срещу 60 долари ми я издадоха на място. Вън ме чакаше човек от фирмата, който заедно с другите 3 момчета ни закара в един баровски хотел в покрайнините на Бишкек. Хотелът е 5 звезди с басейн и всяка вечер е най-вървежната дискотека на басейна. Отпред са паркирали само скъпи коли, все едно си в Сен Тропе. Спах до 10 часа и отидох да закусвам на басейна. Тримата ми нови познати бяха вече там и си бяха поръчали. Взехме си по една бутилка вода понеже не е включена в закуската и заплатихме по 5 евро на бутилка. Цените като на дискотека. Толкова скъпа вода не бях пил, а в супера на 100 метра от хотела е съвсем нормална цената. Карай, поне за гости на хотела басейна е безплатен с прекрасна гледка към планината Тян Шан и снежните й върхове. След закуска излязох из града, който се намира на 850 метра височина. Първо посетих офиса на фирмата, която ми съдейства за експедицията, уточнихме някои неща и после си направих 6 часова разходка из центъра на града. Закупих си киргизка СИМ-карта за ГСМа. Тук разговорите са много евтини, под 1 стотинка на минута. Посетих едни огромни площади, на които е или Ленин или Айхел Манас, техния лидер от миналото.
Фотос 28: Хотел Елдорадо и планината Тян Шан, Бишкек. Киргистан
Фотос 29: Град Бишкек, Киргистан, 2013г.
Фотос 32: Хлябът се продава на пътя и е много вкусен.
Фотос 33: Агнешки главички и дреболии на пазара в Ош, Киргистан
Фотос 34: Юрти и стада с коне в южен Киргистан на 2000 м височина.
Фотос 35: На трапезата в селото заедно с руснаците, 14.07.2013г. Киргистан
Фотос 36: Нашият любезен домакин, който ми нахлупи неговата шапка.
Фотос 37: Базовият лагер Ачик Таш на 3600 м и Памир отзад. 14.07.2013
Фотос 38: Общата палатка за храна в Ачик Таш.
Фотос 39: Еделвайси на Ачик Таш, 15 юли 2013, Киргистан
Фотос 40: Паметници на загиналите 8 рускини на Ачик Таш.
Фотос 42: Летежа на душата на фона на Ленин от Петровски.
Фотос 43: Тръгване от базов лагер към лагер 1, връх Независимост, Памир
Фотос 44: Превалът между Базов и Първи лагер.
Фотос 45: Глетчери, които са посипани с прах, сажди, пръст, камъни и скали.
Фотос 46: Лагер 1, 4400 м.н.в. по пътя към вр. Ленин, Памир
Фотос 47: И сам войнът е войн!
Фотос48: Един прекрасен ден под връх Ленин.
Фотос 49: Слънчеви бани и събиране на тен на 4800 м.н.в. в Памир.
Фотос 50: Лагер 1, 4400м под връх Ленин, Памир 2013г.
Фотос 51: В основата на стената слагаме котките и се връзваме в свръзка.
Фотос 53: Една от първите цепнати между Лагер 1 и Лагер 2, връх Ленин, Памир
Фотос 54: Газ нагоре!
Фотос 55: На височина 5 000 м преди Лагер 2. В дъното на снимката е Лагер 1.
Фотос 56: Лагер 2, 5400м. Малките ситни точки по стръмния склон са палатките.
Фотос 57: Успешно построяване на палатката ми на 5400 м.н.в.
Фотос 58: Щастлив в новият си дом под звездното небе :).
Фотос 59: Така започва пътеката от Лагер 2 към Лагер 3.
Фотос 60: Малко над междинният лагер между Лагер 2 и Лагер 3.
Фотос 61: Лагер 3, 6100 м.н.в. и хълма зад него е Лагер 4, 6400 м.н.в.
Фотос 62: Връх Ленин от Лагер 3 на 20 юли 2013г.
Фотос 63: Живота е прекрасен!
Фотос 64: Словенеца ми се кара, че снимам до като преминавам през цепнатината.
Фото 65: По-младият словенец слизаше с гръб назад, незнам защо. Аз лично се засилвах от горе и прескачах цепнатините.
Фотос 66: Тази ми е любимата цепка — над 2 метра трябва да прескочиш, а дъното й не се вижда изобщо.
Фотос 67: В долният край на стената, вече съм си сам и се снимам колкото си искам..
Фотос 68: С Робърт в палатката в Лагер 1.
Фотос 70: Така заварих палатка си в Лагер 2, 5400м., 23 юли 2013г.
Фотос 71: Палатка ми след 30 минути снеговалеж и редовно изтръскване.
Фотос 72: От време на време подавам глава на вън да видим каква е хавата.
Фото 73: Това е единствена снимка, която съм направил на 24 юли в Лагер 2 в 19:45 часа.
Фотос 74: Лагер 3, 6100 м.н.в. в палатката Меснер на японеца. 25 юли 2013г.
Фотос 75: Топя сняг в палатката в Лагер 3, 6100м.
Фотос 76: Първа почивка на Лагер 4, 6400 м.н.в. и връх Ленин, Памир.
Фотос 77: Основата на “Ножа”, 26 юли 2013г., Памир, Киргистан.
Фотос 78: В основата на “Ножа”
Фотос 79: Пътеката след “Ножа”.
Фотос 80: Изглед от горния край на “Ножа”.
Фотос 81: Една от последните снмки, които направих под връх Ленин.
Фотос 82: Тук си вземам довиждане с върха и поемам надолу!
Фотос 83: На слизане от Лагер 2 с доста багаж :) и си топя сняг да пия водичка.
