Ленин 2013 соло

Ден 15(11 юли в Истанбул) Не бързах да ставам рано, закуската беше от 9 часа, а полета ми е чак в 18.30 часа. Предния ден си бях намерил едно маршрутно такси да ме вземе от хотела и да ме закара до летището за 5 евро. На всеки два часа има такива микробуси, които събират туристи. Бях си взел билет за микробус в 12.30 часа, до летището пътя е около 45 минути. Закусах с групата, която се беше вече поизнервила, едните искаха да си тръгват веднага, другите да остават да разглеждат града… но мен вече не ме интересуваше това. Само да ви спомена, че е много трудно с 40 човека да си някъде, особено 2седмици и пътуване с автобус с дни. Вече съжалявах, че не си организирах полет от Минерални води (на 60 км от Терскол) за Истанбул. Това пътуване ме измори и особено разговорите с другите. Повечето от тях доста завиждаха че замнавам веднага за Ленин и според мен и те биха искали много да идат. След закуската си стегнах багажа и излязахме с Томаш малко да се разходим. На обяд си взех довиждане с групата и си хванах микробуса за летището. Като си спомням как през януари на това летище за малко да си изтървем полета за Килиманджаро, този път първото нещо беше да си чекирам багажа. Бях решил голямата раница да я дам да я облепят с фолио, за да се запази чиста, а и да не ровят за сигурност. За моя голяма изненада на летище Ататюрк да се опакава един багаж струваше около 13 евро, сума която не си заслужава за малко найлон. Седнах малко да помисля какво може да се направи и ми дойде гениалната идея да си купя един голям чувал и тиксо и сам да си опаковам багажа. За едно евро закупих един огромен и здрав чувал, в който влезе раницата и дори имаше още много място и за още едно евро взех едно широко тиксо и сам почнах да си опаковам раницата. Стана много здраво, бях доволен от себе си 🙂 На летището се запознах с един казахстанец и си поприказвахме за живота, за политиката, той ми рзказа за Казахстан и столицата Астана. Неговият полет беше късно вечерта, но не му се стояло в града и предпочитал летището. Като наближи време за полета минах през проверките и се отправих към гейта за излитане на самолета. На гейта вече чакаха няколко алпинисти с раници и си бяха обули големите обувки, за да не са в багажа им. Повечето имаха право на 20 кг багаж, но моят билет го закупих от германски сайт и аз имах право на 30 кг. Запознах се един словенец и двама чехи, които искаха да се пробват на Кан Тенгри. Завързахме разговор на дълго и широко за планините. А като кацнахме в Бишкек в 3 часа сутринта се оказа че сме с една и съща фирма и ни заведоха заедно в хотела да спим.

Ден 16: (12 юли) След като кацнах рано сутринта в Бишкек ми трябваше виза и срещу 60 долари ми я издадоха на място. Вън ме чакаше човек от фирмата, който заедно с другите 3 момчета ни закара в един баровски хотел в покрайнините на Бишкек. Хотелът е 5 звезди с басейн и всяка вечер е най-​вървежната дискотека на басейна. Отпред са паркирали само скъпи коли, все едно си в Сен Тропе. Спах до 10 часа и отидох да закусвам на басейна. Тримата ми нови познати бяха вече там и си бяха поръчали. Взехме си по една бутилка вода понеже не е включена в закуската и заплатихме по 5 евро на бутилка. Цените като на дискотека. Толкова скъпа вода не бях пил, а в супера на 100 метра от хотела е съвсем нормална цената. Карай, поне за гости на хотела басейна е безплатен с прекрасна гледка към планината Тян Шан и снежните й върхове. След закуска излязох из града, който се намира на 850 метра височина. Първо посетих офиса на фирмата, която ми съдейства за експедицията, уточнихме някои неща и после си направих 6 часова разходка из центъра на града. Закупих си киргизка СИМ-​карта за ГСМа. Тук разговорите са много евтини, под 1 стотинка на минута. Посетих едни огромни площади, на които е или Ленин или Айхел Манас, техния лидер от миналото.

Фотос 28: Хотел Елдорадо и планината Тян Шан, Бишкек. Киргистан

Фотос 29: Град Бишкек, Киргистан, 2013г.

хора.

Ден 17: Станах в 5 сутринта защото в 6 часа ме взеха от хотела в посока летището, където в 8 часа ми е полета за град Ош. Ош се намира на 800 км южно от Бишкек и е най-​близкото летище за придвижване към базовия лагер на връх Ленин. При тези вътрешни полети е разрешено само 15 кг багаж и 5 кг ръчен, а разликата се доплаща по 0,5 евро на кг. Аз имах порядъчно 27 кг свръх багаж и съответно заплатих нужната сума. За точно един час самолета ни стовари на едно малко летище в Ош.

Фотос 32: Хлябът се продава на пътя и е много вкусен.

Фотос 33: Агнешки главички и дреболии на пазара в Ош, Киргистан

В Ош си обмених и пари, понеже не всеки взема долари и евро, а предпочитат техните сомове. Курсовете са изгодни в обменните бюра и е много по-​добре да се носят долари. Обичат долара повече. Прегледах наново багажа, поизпрах се пак, измих си косата за последен път за следващите 2 седмици поне, както и тялото с вода и сапун и се насладих на мекото легло.

Фотос 34: Юрти и стада с коне в южен Киргистан на 2000 м височина.

Фотос 35: На трапезата в селото заедно с руснаците, 14.07.2013г. Киргистан

Фотос 36: Нашият любезен домакин, който ми нахлупи неговата шапка.

Фотос 37: Базовият лагер Ачик Таш на 3600 м и Памир отзад. 14.07.2013

Фотос 38: Общата палатка за храна в Ачик Таш.

Ден 19 (15 юли): Станах сутринта рано, навън беше доста напекло и в палатка температурата беше над 30 градуса, но вън си беше хладно. За днес бях решил да се климатизирвам в посока връх Петровски, до където няма сняг. Не ми се слагаха огромните обувки. Закусих с каша и един омлет, даваха и плодове. Заедно с двамата словенци се разбрахме да вървим заедно, макар че единият все бързаше и търчеше. Минахме през голяма река, като на няколко места прескачахме. След това почват едни огромни поляни пълни с еделвайси. Толкова много еделвайси не съм виждал на едно мястона света. Затова я наричат и поляната на еделвайсите. На цели туфи и си растат като трева. След като преминахме реката на едно възвишение в самото начало има паметник на 8-​те рускини от националния им отбор, които са загинали на вр. Ленин в подготовката си за Еверест. Много жалко, все млади момичета. Иначе на Ленин има много народ загинал и почти всяка година има нови жертви. Особено е опасно за самци като мен… пише в брошурите. Освен мен друг соло изпълнител почти не срещнах през тези две седмици, все бяха поне двама, а имаше и едни огромни групи по 10, по 20 и по повече хора дори, но те дойдоха като си тръгвах, тогава почна и високият сезон за качване на връх Ленин.

Фотос 39: Еделвайси на Ачик Таш, 15 юли 2013, Киргистан

Фотос 40: Паметници на загиналите 8 рускини на Ачик Таш.

Фотос 42: Летежа на душата на фона на Ленин от Петровски.

Фотос 43: Тръгване от базов лагер към лагер 1, връх Независимост, Памир

Фотос 44: Превалът между Базов и Първи лагер.

Фотос 45: Глетчери, които са посипани с прах, сажди, пръст, камъни и скали.

Фотос 46: Лагер 14400 м.н.в. по пътя към вр. Ленин, Памир

Ден 21: Събудих се от силното слънце, което така напече палатката, че трябваше да стана и да я отворя, за да се проветрява. Много хубав слънчев ден ни очакваше. След закуска предприех климатизация до близкия връх, който е на височина 4800метра. Днес реших да обуя експедиционните обувки за първи път на Памир. От Базов лагер до Лагер 1 вървях с 3 сезонните си обувки. И днес можеше да вървя с тях, но реших да разтъпча все още новите си обувки. За около 1,5 часа стигнах върха, на който бяха двама евреи с местен водач. Помолих ги да ми направят снимки.

Фотос 47: И сам войнът е войн!

Фотос48: Един прекрасен ден под връх Ленин.

Фотос 49: Слънчеви бани и събиране на тен на 4800 м.н.в. в Памир.

Фотос 50: Лагер 14400м под връх Ленин, Памир 2013г.

Фотос 51: В основата на стената слагаме котките и се връзваме в свръзка.

С всеки изминат метър гледките ставаха невероятни. Нямаше никакви облаци и си личеше, че денят ще бъде ясен и слънчев. Цепнатините ставаха все по-​чести и по-​големи. На две места наклонът почти се изправяше вертикално. Там киргизите бяха опънали парапети, за които можеше да се вържеш, ако разбира се носиш подходящо устройство. Аз, разбира се, нямах такова. Ставаше все по-​трудно изкачването. Имаше цепнатини над метър и половина, които се прескачаха доста трудно. Добре че беше доста студено, така че да са замръзнали. На всеки час правехме почивка. Движехме се доста бавно и се борихме за всеки сантиметър. Раницата беше тежка и ме натискаше надолу и назад. От двете ни страни пред нас всичко беше бяло, много бяло. От двете страни в близката далечина се виждаха сираци. По едно време ни напече слънцето, което много ме зарадва. Спрях и си намазах с 50ти фактор лицето. Аз лично предпочитам да е слънчево и горещо, отколкото да няма слънце и да не е толкова топло. Продължавахме да се борим със стената.

Фотос 53: Една от първите цепнати между Лагер 1 и Лагер 2, връх Ленин, Памир

Около обяд бяхме на височина 5000 метра на един завой. Там направихме по-​дълга почивка и повече снимки. Пред нас имаше една огромна козирка в посока Лагер 2. Стегнахме се и продължихме нагоре. На височина 5200 е нещо като превал, откъдето се върви много дълго почти по равно. Там някой си беше сложил палатката – явно му беше писнало да върви. От тук се видя лагера, който беше на минимум 3 – 4 км пред нас, може би и повече. Палатките се виждаха като цветни точки на белия сняг. Лагер 2 е построен на един доста стръмен склон. Преди години е бил около 500 метра по-​надолу в равнинната част, но след една лавина са загинали много голям брой мераклии да се качат на върха. Слънцето напичаше жестоко. Стоях по тениска единствено, за да не изгоря – иначе ми налиташе да се съблека и чисто гол. Нямаше никакъв вятър и на тази височина не очаквах да е толкова горещо. Въпреки, че вече вървяхме по равното, се движехме бавно и все още бяхме вързани със словенеца на свръзка, а скиорът отдавна не се виждаше – той сигурно беше вече в лагера. Около 14:30 успяхме да се доберем до Лагер 2. Моят часовник показваше, че сме на височина 5350 м. Бях много изморен от жегата – тя допълнително ни убиваше. По принцип съм любител на сауната и обожавам високите температури, но на тази височина, това силно слънце и всичко бяло около теб – по някое време ти се замайва главата.

Фотос 54: Газ нагоре!

Фотос 55: На височина 5 000 м преди Лагер 2. В дъното на снимката е Лагер 1.

За първи път в живота ми щях да спя на височина над 5300 м, както и за първи път щях да спя на сняг в палатка. В Лагер 1палатката, в която спях, имаше дървена скара, която изолираше от снега. За първи щях да опъвам собствената си палатка върху сняг и доста се вълнувах дали ще мога да я закрепя здраво, така че да издържи на тежки метеорологични условия. До сега най-​високо бях спал преди 3 години в Тибет на височина 4800 метра при обиколката на връх Кайлас. А последният лагер на връх Ухуру беше на височина 4600 метра. Точно преди Лагер 2 има едно стръмно изкачване, което допълнително иска да ти вземе душата.

Фотос 56: Лагер 25400м. Малките ситни точки по стръмния склон са палатките.Фотос 57: Успешно построяване на палатката ми на 5400 м.н.в.

Само след няколко дни се оказа, че здравото укрепване на палатката е имало голям смисъл. Може би ми отне повече от час и половида да укрепя по този начин палатката. Разбира се всичко свърших сам с много пот на челото. След всичко това бях твърдо решил повече тази палатка да не я местя никъде, освен като си тръгвам към къщи. То беше и невъзможно.

Фотос 58: Щастлив в новият си дом под звездното небе :).

Ден 24 (20 юли): За първи път спах толкова хубаво, откакто бях в Памир. Чувствах се много добре – свеж като репичка и готов за нови подвизи. Не бързах да ставам рано – нямаше кой да ми даде закуска. Сутринта облаците бяха в ниското – под Лагер 2, а Ленин беше огрян от слънце. Невероятна красота! И днес щеше да бъде много слънчево и топло или поне така изглеждаше. Станах напълних една торба със сняг и започнах да топя. Залях си мюсли със сушени плодове и прибавих лъжичка Хлорела и 2лъжици мед. След закуска си починах малко и стегнах раницата с необходимия багаж към Лагер 3, който се намира на височина 6100 метра. Едва днес за първи път можеше да счупя собствения си рекорд от 5895 метра – връх Ухуру – 6 месеца преди това. След като се приготвих, тръгнах по утъпканата пътека към Лагер 3. Още от самото начало започва едно изключително стръмно качване. Всички, които бяха тръгнали преди мен, един час ги гледах да се качват нагоре. Освен, че склонът беше много стръмен, също така на тази височина беше трудно да се придвижваш, когато си за първи път. Аз си хванах едно мое темпо – правя една крачка и 3 пъти вдишвам и издишвам, правя втора крачка и отново 3 пъти вдишвам и издишвам. Така малко по малко напредвах. Разбира се, имаше и моменти, в които спирах да почивам, като усещах, че започвам да дишам по-​учестено. Бях взел пухените ръкавици и дрехи в раницата, примуса, газ, храна, челник, радиостанцията, 2 литра вода. Всичко се случва и не знаех кога ще се върна. Раницата ми беше над 10 кг със сигурност.

Фотос 59: Така започва пътеката от Лагер 2 към Лагер 3.

Фотос 60: Малко над междинният лагер между Лагер 2 и Лагер 3.

Фотос 61: Лагер 36100 м.н.в. и хълма зад него е Лагер 46400 м.н.в.

Фотос 62: Връх Ленин от Лагер 3 на 20 юли 2013г.

Фотос 63: Живота е прекрасен!

Ден 25 (21 юли): Днес колкото и да не ми се слизаше в Лагер 1, обстоятелствата го налагаха, поради прогнозата за разваляне на времето. А денят започна толкова добре – слънчево, тихо и спокойно. И понеже в Лагер 1 ми беше много горещо с дебелия спален чувал, както и не бях ползвал пухените дрехи, в 8 часа сутринта се обадих на Димата-​руснака – отговорника на Лагер 1и го попитах на руски дали има случайно спален чувал, който да ми заеме за 1 или 2 нощи, като съответно му платя наема, понеже моят дебел чувал тежеше 2,3 кг и не исках да го мъкна надолу и нагоре, както и шалтето. Димата ми отговори, че имал един спален чувал, който щял да ми предостави дори безплатно. Аз много се зарадвах, че ще си намаля багажа с 5 кг. Така в Лагер 2 оставих пухените дрехи, спалния чувал, шалтето, храна, един дебел поларен клин и други топли дрехи, като изобщо не предполагах, че в Лагер 1 температурите през следващите 2 дена ще бъдат далеч под тези от преди няколко дни. Щастлив и с полупразна раница хванах пътя към Лагер 1. Най-​интересното беше, че по пътя надолу срещнах пак двамата словенци и много им се зарадвах, че ще се вържем пак заедно на свръзката. Слизането е доста по-​бързо и особено с лека раница. Като стигнахме първата цепнатина, се вързахме. Словенецът си беше оставил ските в Лагер 2. Аз извадих апаратчето си и този път исках по-​обстойно до снимам цепнатините. Това издразни по-​възрастния словенец, който се пишеше шеф на по-​младия и се поскарахме. Той смяташе, че е много безотговорно да снимам цепнатините докато преминавам, защото е много опасно. Разбира се, това беше така и аз го разбирах добре, но нямаше абсолютно никакъв риск да преминавам и да снимам. Не знам защо това го дразнеше. Около средата на стената аз се отвързах от свръзката, дадох им въжето и продължих сам надолу. И така си продължих самичък надолу без да съм вързан.

Фотос 64: Словенеца ми се кара, че снимам до като преминавам през цепнатината.

Фото 65: По-​младият словенец слизаше с гръб назад, незнам защо. Аз лично се засилвах от горе и прескачах цепнатините.

Фотос 66: Тази ми е любимата цепка — над 2 метра трябва да прескочиш, а дъното й не се вижда изобщо.

 

Фотос 67: В долният край на стената, вече съм си сам и се снимам колкото си искам..

Фотос 68: С Робърт в палатката в Лагер 1.

Фотос 70: Така заварих палатка си в Лагер 25400м., 23 юли 2013г.

Фотос 71: Палатка ми след 30 минути снеговалеж и редовно изтръскване.

Лагерът беше разделен на 2 – в равнинната част имаше около 15 палатки и още толкова във височинната част. Аз бях във височинната част. Робърт и словенците си бяха построили палатките в долната част на лагера. Има 100 метра денивелация между двете и около 200 метра разстояние.

Фотос 72: От време на време подавам глава на вън да видим каква е хавата.

Фото 73: Това е единствена снимка, която съм направил на 24 юли в Лагер 2 в 19:45 часа.

Ден 29 (25ти юли): Четвъртата нощ на височина 5400 м мина сравнително нормално. Не мога да преценя колко часа съм спал. Така или иначе вече ми беше писнало и исках да си ходя. Бях събрал достатъчно емоции и опит. Но въпреки всичко, исках да пробвам и да се кача до върха. Отново събрах сняг, разтопих го, напълних термусите с топла вода, залях мюсли с гореща вода и една моя приятелка ми беше дала какаови семена, хлорела и кокосово масло. Сложих и тези добавки към закуската си. Нямах голям апетит за ядене. Трудно преглъщах всяка хапка. След закуска си сгънах спалния чувал и шалтето и започнах да си приготвям багажа да тръгвам към Лагер 3. В този момент от Лагер 3 слязоха 5 човека — 2ма водача с 3ма туриста – това беше организирано качване от фирмата. Сред тях беше и една българка, с която се бях запознал 1 седмица преди това в Лагер 1. Тя беше идвала предната година с голяма българска група, но не беше успяла да стигне върха. Бяха успели да стигнат само до Лагер 3, в който бяха спали. Като я видях, че слиза отгоре, много й се зарадвах. Тя беше единствения българин, който срещнах през тези 2 седмици на Памир. Като дойде до мен, меко казано, изглеждаше доста зле – много изтормозена, с напукани устни и изгоряла кожа. Каза ми, че е успяла да се качи на върха, за което я поздравих и много й се зарадвах. Само че тя не се радваше. В този момент си свали ръкавиците на ръцете и ми показа пръстите си, които бяха черни и изглеждаха много зле. Разказа ми, че предния ден, като са правили атаката към върха, през цялото време й е било студено на пръстите на ръцете и на краката й. Тя през цялото време проверявала пръстите си, като виждала, че те са с нормален розов цвят. След като почнала да слиза надолу, пръстите й почерняли. Добре, че е била с 2ма опитни водачи, които веднага са й дали медикаменти. В момента бързаха към Лагер 1, в който има лекар, за да й сложи системи. Също така ми каза, че и пръстите на краката й били черни. Аз доста се притесних от този факт, защото е младо момиче и не трябваше да загубва пръстите си. На Елбрус в групата имаше един сърбин, бай Стефан – на 68 години, който преди 2 години е качвал Аконкагуа и беше останал само с 2 пръста на ръцете – всички други му бяха изрязани след измръзване. Така че, опасността да си загуби пръстите на ръцете беше много голяма и за това младо момиче. Освен българката и другите двама туристи, с които е била на върха, бяха с измръзнали пръсти. Работата изглеждаше сериозна. Малко се поуплаших и веднага си припомних съня, който сънувах с баща ми 2 дена преди това. Аз носех 5 чифта ръкавици нагоре. Останах да си говоря с момичето, защото нейните водачи се замотаха, а уж много бързаха да слизат надолу, заради берящите душа туристи. Преди 2 дни като се качвах нагоре към Лагер 2, по средата на пътя срещнах един японец, с който спях в хотела в Бишкек. Той също беше тръгнал сам като мен, само че той 2 години преди това се беше качил на Кан Тенгри успешно, а миналата година беше стоял един месец под връх Победа, но не беше успял да се качи. Планът му за тази година беше да се качи на Ленин за климатизация и после пак да пробва Победа да го качи. Японецът имаше едноместна палатка Меснер и много се зарадвах като го срещнах на пътеката. Той слизаше надолу към Лагер 1 да почива 3 дни. Той ми каза, че неговата палатка е в Лагер 3 на 6100 м и че ако искам мога да я ползвам за спане. Аз, разбира се, много се зарадвах, че ще си спестя 60 евро. Понеже нямах намерение да местя моята палатка от Лагер 2 в Лагер 3, бях решил да ползвам палатка на фирмата в Лагер 3. Все още не знаех, че тази едноместна палатка е голяма, колкото картонената кутия на един плазмен телевизор. След като си стегнах багажа и взех всичко необходимо, поех от Лагер 2 към Лагер 3. Словенците и Робърт бяха тръгнали 1 час преди мен и ги виждах в горния край на първия скат. Не бързах за никъде и почнах бавно да вървя нагоре, а и не се чувствах чак толкова пълен с енергия. Малко, по малко напредвах нагоре. Времето беше ветровито. Когато стигнах междинния лагер на височина 5800 м, видях Робърт – вече беше разпънал палатката си – малка едноместна. Поговорихме малко – каза ми, че неговият план е утре да тръгне към върха, да стигне около 7000 м за климатизация и да се върне пак на 5800 за още 1 нощ, след това да се прехвърли в Лагер 4 на 6400 и чак след това да атакува върха. На мен ми се стори изключително странна неговата тактита, но той освен че беше по-​възрастен, имаше и по-​голям опит във високата планина. Пожелахме си успех и се разделихме. Аз тръгнах да качвам стената преди Лагер 3, на която сложих името «душегубката» – направо ти излизаше душичката нагоре. Този път се движех сравнително по-​бързо по тази стена, от колкото предния път. Отново ми беше трудно и се задъхвах. На всяка крачка дишах и издишах по 3 пъти. Около 16:30 пристигнах в Лагер 3. Имаше гъста мъгла – максимално 20 метра видимост. Нямаше много палатки и бързо намерих палатката на японеца – все пак е Меснер. Направо се уплаших като я видях. Тя е с размери 1.60÷1 м и висока около метър. Една съвсем мънинка кутийка. Но много исках да преспя в такава палатка, защото преди експедицията много се чудих дали да си взема едноместна палатка. Явно оттук нататък ще ходя сам, като не мога да си намеря партньори за ходене в планината. Палатката на японеца почти до горе беше затрупана в сняг. Затова извадих лопатата и се захванах за работа. В този момент заваля и сняг. Успях да разчистя палатката, отворих я и видях, че японецът си беше оставил едно тънко шалте вътре и в една торба в единия ъгъл – храна. Надух и моето надуваемо шалте и го сложих вътре. Влязох и аз в палаткта, като си извадих примуса, храната и термусите и хвърлих вътре и спалния чувал, пухеното аке и панталона. За раницата ми в палатката нямаше място. Тя остана отвън да я вали снега. Бях много изтощен. Понеже не бях пикал цял ден, въпреки че бях пил доста вода, реших да пия вода, докато се изпикая, както ми беше казал моя приятел Иван Темелков: «Ще пиеш вода, докато се изпикаеш!»

Фотос 74: Лагер 36100 м.н.в. в палатката Меснер на японеца. 25 юли 2013г.

В палатката имаше място, точно колкото да седна, даже не можех и да легна. Навън валеше силен сняг на парцали. Аз отварях входа на палатката колкото да загреба с канчето сняг в непосредствена близост до палатката и пълнех примуса. На тази височина пиезо запалката на примуса не работеше и добре че имах друго екстремно запалително устройство, че успявах да си запаля газовия котлон. Започнах да разтапям сняг и да пия водата. Повече от 1 час пиех вода и може би изпих над 2,5 литра и още не ми се пикаеше. Вече започнах да се притеснявам какво става, но продължавах да пия. Реших да изчакам, защото коремът ми се беше надул от водата. До сега забравих да разкажа, че всяка нощ в палатката на тези височини, не може да се излиза до тоалетна, а трябва да имаш специално шише с широк отвор, да уринираш в него.

Фотос 75: Топя сняг в палатката в Лагер 36100м.

Бурята навън се усилваше и трупаше сняг върху палатката и около нея. Установих, че като натрупа сняг около стените на палатката, вътре става по-​студено и като си опра тялото, ми става студено и на мен. Затова реших, като намаля снеговалежа, да изляза навън и отново да разчиствам. Така и направих – отново излязох с лопата и започнах да се трудя. Единият от словенците дойде при мен и ми поиска примуса, понеже те двамата бяха с 1 примус и той им се развали. Аз, разбира се, им услужих. Вече почна да ми се пикае и с огромно удоволствие оставях течността да напуска тялото ми :). Сварих наново вода и си залях една готова храна от спагети със сирене. Не успях да я изям цялата, но се наситих. Започнах да приготвям водата за утре и храната. Времето летеше бързо и докато се оправя вече беше 22:30. Раницата ми остана да нощува навън, няма място в палатката. Легнах и се опитах да поспя. Нагласих си часовника за 2:00 часа, за да мога до 3 часа да тръгна към върха. Нещо обаче не ми се получаваше със съня и само се въртях в чувала. Първо си легнах с пухенката в чувала, но това беше прекалено и скоро я събляках. Явно бях взел да свиквам със студа и вече се чувствах добре на минус 10, минус 15 градуса.

Ден 30: (26 юли, 2013г.) Голям ден за българския аматьорски алпинизъм! Точно в 2:00 часа ми звънна часовникът, не че успях да спя. Почти не можах да поспя. Чувствах се изморен и отпаднал. Както и да е, станах и излязох пред палатката да видя каква е хавата навън. Всичко спеше освен двама които бяха вече готови и в 2:10 тръгнаха. Влязох в палатката и се опитах да ям нещо, но само пих топла вода и започнах да се приготвям. Разтопих още сняг и си напълних двата термуса с вместимост 1,5литра, както и бутилката, която ползвах за малка нужда — я изплакнах и напълних с топла вода. Снегът се топеше бавно и доста време ми отне. Така имах 2,2 литра вода за деня. Облякох си най-​дебелите дрехи, които носех — пухенката, пухения панталон и най-​дебелото си термо бельо отдолу. Вятърът не беше силен и температурата беше около минус 15 в палатката. Докато се приготвя, беше станало 3 часа и в 3:10 стартирах. По-​възрастният словенец със ските беше тръгнал преди 20минути, а другият словенец искаше да върви с мен и ме чакаше до палатката си. Тръгнахме двамата, а пред нас бяха 3ма човека, като им виждахме светлините от другата страна на баира. Много ми се спеше, очите ми се затваряха. Лагер 3 се намира на едно възвишение и като тръгнеш към върха се слиза 100 метра денивелация и пак се тръгва нагоре, така че виждахме трите челника отсреща. Слизането беше много бързо — за 5 минути и започнахме да се качваме. По принцип пътят е на серпентини, но в тъмното не се виждаше пътеката и ние вървяхме напряко, което изискваше много повече усилия, отколкото да се качваш постепенно по серпентината. От време на време влизах в дълбоки преспи над коляното. Задъхвах се и ми беше трудно да вървя. След около 1 час словенецът ми каза, че това не е за него и не се чувства добре и се отказа от прехода към върха. Взехме си довиждане и се разделихме. От тука нататък останах сам през целия ден и продължих нагоре. Определено ми беше трудно, гледах да не спирам за почивки, а да поддържам едно темпо. Явно се движех бавно и по едно време ме настигнаха други колеги и ме изпревариха. Преди да стигна Лагер 4 на височина 6400 метра се развидели и се показа слънцето. Качвах точно по 100 метра денивелация на всеки час. В 7 часа и 20 минути достигнах Лагер 4, в който имаше само една палатка. Реших да направя тука по-​дълга почивка и да хапна нещо. Изядох едно корни и пих топла вода. Направих и една снимка на палатката. За 4 часа се бях качил от 6000 до 6400 метра. Едвам си държах очите отворени, ужасно ми се спеше и постоянно ми идваше да си легна на снега и да си поспя 10 – 15 минути. Да, знаех, че веднаж заспя ли на тази височина при минус 20 градуса не се знаеше дали ще се събудя повече… През днешния ден с всяка крачка си подобрявах височиния рекорд. Беше слънчево, но много ветровито и следите на предните не се виждаха много. Добре че има флагчета на всеки 200 – 300 метра и по флагчетата се ориентира човек много добре. След Лагер 4 се върви известно време по равнинен терен и може човек да си отдъхне малко. За мен всеки метър беше труден. Нямах никакво удоволствие от вървенето. Аз обожавам да вървя и това е едно от най-​големите ми удоволствия в живота, особено в планината, а през днешния ден не изпитвах радост от вървенето, единствено гледките ставаха с всеки изминал метър невероятни и заради тях си заслужаваше да върви човек по-​нагоре. След равнинната част започна пак стръмен баир и темпото се забави. Още двама души ме изядоха на баира. От ляво духаше силен вятър, особено по ръба като се движиш. От ляво се виждаше целия маршрут от Базов лагер, Лагер 1, Лагер 2, Лагер 3 и Лагер 4. Много, много красиво.

Фотос 76: Първа почивка на Лагер 46400 м.н.в. и връх Ленин, Памир.

Фотос 77: Основата на “Ножа”, 26 юли 2013г., Памир, Киргистан.

Фотос 78: В основата на “Ножа”

Фотос 79: Пътеката след “Ножа”.

Малко под високата част преустанових качването.

Фотос 80: Изглед от горния край на “Ножа”.

Фотос 81: Една от последните снмки, които направих под връх Ленин.

Не знам колко часа беше, когато достигнах основата на “Ножа”, около 6700 метра височина. Това се смята за най-​стръмния участък през днешния ден. Около 100 метра склон, има и едно въже, но е замръзнало някъде надълбоко и никой не го ползва. Другите ползваха пикел за преминаването, аз обаче си продължих само със щеките през Ножа. По средата на Ножа изведнъж се появи Робърт от горе. Много се изненадах и зарадвах. Не знам в колко часа беше тръгнал от неговия лагер на 5800 м, но ми каза че е стигнал до 6800 м, както е бил запланувал и се връща в лагера. Беше без раница, само с шише вода под якето. Според него трябва да се качиш бързо до върха и да се връщаш навреме. Имаше логика в неговите мисли. Каза ми, че утре ще се качи на спи в Лагер 4 на 6400 м и чак в други ден ще прави атака към върха. Той си беше предвидил 30 дена за качване на върха, а аз едва 14 дена за всичко. Бях твърдо решил, че независимо днес до къде ще стигна, си слизам в Базов лагер и си тръгвам. 30-​ти ден бях на път и взе да ми писва и то най-​вече от това, че нямах удоволствие от днешния ден и много трудно вървях. След като качих Ножа седнах и си починах малко. Отново обмислях варианта да поспя малко на снега и тогава да продължа. Трябваше ми само 15 минути сън да заредя батерията. Според мен имах около 20% енергия и възстановяване не усещах дори като седна да почина или пия топла вода. Сетих се, че можеше да си взема някакви енергийни гелове и храни. Робърт имаше един кашон пълен с такива енергийни запаси. Явно не се бях подготвил от тази страна. След Ножа продължих по един сравнително лек наклон, който премина в по-​стръмен, а след него се вървеше по равен път и започна една серпентина. В 12:20 видях, че часовникът ми показва 6900 м. По принцип даваше отклонение максимално 30 – 40 метра от реалната височина. Вече наистина ми беше писнало да се движа като призрак и да ми се спи неимоверно силно. От разказите които бях чел, последните 250 метра денивелация са много дълги и трябват поне 4 часа с моето темпо. Направих една бърза калкулация, че преди 17 часа с моето сегашно темпо няма да стигна, а е добре да си на върха преди 16 часа. Не че е задължително… така казваха в Базовия лагер. Днес определено не беше моя ден за вървене, а и дните преди това си оказваха значение. Много ми беше трудно да взема това решение да прекратя прехода

Фотос 82: Тук си вземам довиждане с върха и поемам надолу!

Фотос 83: На слизане от Лагер 2 с доста багаж 🙂 и си топя сняг да пия водичка.

2018-11-19T20:36:27+00:00