Тибет
В продължение на стотици години той остава тайнствен. Разположен на 4000-4500  метра височина в сърцето на Хималаите, като че ли е определен да бъде откъснат от света. Тибет („Земя на снеговете“)… Загърнат е от облаци и ветрове. Покрит е с воал от мистериозни загадки, легенди, история…
Посочват, че народът на Тибет разполага с древни познания за законите на безкрайния кръговрат на раждането и смъртта. Хората там описват вътрешния път към свободата, стремежът им към мир и хармония е впечатляващ. Будистките идеали за мъдрост и състрадание водят тибетците към спиритуалния път на просветлението. Учението на Буда им показва истинския път към щастието, към систематичното изтриване на причините за всички страдания, за незнанието. Будистката философия разглежда взаимовръзката между всеки един микроелемент в природата и единството в природата.

Кайлас
Казват, че там, в Тибет, където божественото е приело земна форма, се намира „светещият кристал“ – Кайлас – най-свещената планина от всички свещени на Земята. В близост до планината извират четири от най-големите реки на Азия – Инд, Сатледж, Брахмапутра и Карнали.
За височината на Кайлас се дискутира и до днес. Болшинството от специалистите считат, че планината е висока точно 6666 метра. Никой обаче досега не е изкачил Кайлас. Всички опити са приключили с провал. През 1985 г. световноизвестният алпинист Райнхолд Меснер е получил разрешение да я изкачи, но в последния момент се е отказал. По-късно испанска експедиция възнамерява да изкачи Кайлас и получава разрешение за това, но протестиращи от цял свят, Далай Лама, ООН и редица други значими световни организации я възпират.
Продължава да се дискутира сериозно въпросът и за историята на произхода на планината Кайлас. Някои поддържат мнението, че тя е възникнала естествено. Други твърдят, че Кайлас – „най-величествената пирамида в света“ не е дело на вятъра и водата, а има изкуствен произход; че Кайлас е една от „най-големите и непроучени тайни на човечеството“. За милиони хора по света остава загадъчен фактът, че разстоянието от Кайлас до мегалитния Стоунхендж (в Англия) е 6666 км. Също 6666 км е разстоянието от Кайлас до Северния полюс. А разстоянието от Кайлас до Южния полюс е точно два пъти по 6666 км, т.е. 13332 км. На противоположната страна на Кайлас се разположени Великденски острови, където, според учените, се намират непонятни източници.
Изпълнената с чудеса и мистерии Кайлас привлича като магнит поклонници от всички краища на света. Представители на различни религии приемат свещената планина както за материален, така и за метафизичен център на света. Същевременно посочват, че Кайлас е „сърцето на света“, че тя притежава космическата ос на духовната вселена, която прониква през различните нива на съществуването. За милиони хора Кайлас е храм, около който протичат силни енергийни потоци, всеки камък е носител на енергиен заряд.

Еверест
Можем да кажем, че едно от най-големите чудеса на света е Еверест (8848 м). Най-високият връх на нашата планета се извисява като исполин в Хималайската верига. Там горе силата на ветровете достига 285 км в час. Средните януарски температури възлизат на -35°C като могат да достигнат до -60°C. И всички знаем, че в по-голямата част на годината вечно замръзналият Гигант е недосегаем. Но когато времето се поотпусне и вятърът понамалее, алпинисти от цял свят се отправят към Покрива на света. За да извървят белия път и оставят имената си в летописа на покорилите Еверест.
До 1865 г. най-високият връх на Земята е носел името Джомолунгма. Впоследствие, в чест на английския топограф Джорд Еверест, европейците преименуват върха на Еверест.
През 1953 година новозеландецът Едмунд Хилари и непалският шерпа Тензинг Норгей изкачват Еверест. Приема се, че те са първите изкачили най-високата точка на Земята. Въпреки това продължават дискусиите и експедиците, търсещи доказателства за изкачването на върха от Джордж Мелъри и Андрю Ирвин през 1924 г.

*******
Д-р Атанас Скатов е изкачил 7-те най-високи точки на седемте континента на Земята. Той е българският алпинист, изкачил до момента 6 от 14-те осемхилядника на планетата, при това два пъти Еверест. През миналата година, на страниците на вестник „България СЕГА“, представихме д-р Скатов. В настоящото интервю той ще разкаже за трите пътувания в Тибет, за тибетците, гледките, мислите и преживяванията му там; за желанията и хоризонтите от Челото на света.
*******

„Бях виждал върха на живо през есента на 2010 година, когато предприех едно духовно пътуване в Тибет. Тогава посетих за два часа Базовия лагер от китайската страна на 5200 метра. Още там силно си пожелах някой ден да се върна тук и да изкача върха…“ – споделяте в дневника си Вие. С какво Ви омагьоса тогава Еверест, за да вземете твърдото решение да го изкачите?
Името „Еверест“ не е случайно и означава „Богинята Майка на Вселената“. Майката е най-важна и тя дава живота. Петте върха, които са над 8000 метра в този район, се считат за 5 сестри, богини. Или казано, всеки връх е Богиня, женски род.
Самият Еверест представлява огромна скална маса с много интересна форма, и невероятна Северна стена, която никой алпинист не може да сгреши дори на снимка. Много специфична форма има върха от северна страна.
Еверест, или по-правилно Чомолунгма, не е просто най-високият връх на нашата планета. Върхът е изключително красив, извисява сред всички други върхове, застанал като живо същество с глава, очи, нос, рамене, ръце и тяло. Излъчва силна енергия и магнетизъм. Въпреки че до него момент не съм бил дори и турист без никаква представа от планинарство, аз си пожелах силно, един ден да се върна на това място и да изкача върха. Е, не стана веднага, отне ми 3 години и 6 месеца.

Възприемате ли Еверест като божествен символ и в какво се състои респектът Ви към най-високия връх на нашата планета?
Имам респект към всеки връх, който изкачвам. Тези върхове са се образували преди милиони години, видели са толкова много неща на нашата планета, за които ние само предполагаме как са станали. Там определено живеят чисти същества, които са невидими за нас хората.
Към всеки връх подхождам с респект, уважение и много молитви. Трябва да си смирен, спокоен, нежен и смел. Както един мъж подхожда към една дама с респект и уважение, така е и с върховете. Трябва много търпение, смирение, нежност и уважение. За това и тези върхове са Богини!

Посочват, че за изкачването на Еверест има 20 пътя. Това така ли е?
Основно има само 2 пътя  – северният и южният ръб. По тях се изкачват 99,99 % от алпинистите. Иначе могат да се прекарат различни маршрути. Ако не са лъжа, до момента официално са посочени около 18 маршрута. Най-трудният от тях е по Северната стена, през 2004 година се изкачва от руска експедиция. А българи се изкачват по Западния гребен през 1984 година. Иначе спокойно може да има още 220 маршрута. Масивът е много голям и може още много маршрути да се прокарат, ако някой смята, че това е важно за него.

За да се изкачат в последните участъци 200 метра, са необходими 4 часа. Въздухът става оскъден. Всеки, изкачил Еверест, казва, че е потресаващо красив, но крие в себе си толкова много опасности… Според Вас кои са най-големите опасности при изкачването на Покрива на света?
О, там има много опасности. Не само последните 200 метра, а много повече преди върха. От непалска страна опасностите започват директно след Базов лагер от височина 5300 метра, където ледопадът Кхумбо е взел много жертви. След височина 7700 метра си в Зоната на смъртта, независимо дали ползваш изкуствен кислород или не. Винаги може да ти се повреди маска, регулатор, бутилка. На мен няколко пъти ми се е случвало. Определено ниското съдържание на кислород във въздуха е най-опасно, защото предизвиква белодробен или мозъчен отток, който е с фатален край. Силният вятър също причинява сериозни щети, най-вече измръзвания на тялото и смърт. Мъгла, ниски температури, изгубване на екипировка, загуба на съзнание, объркване на пътя. Много са опасностите не само на Еверест, но и на всеки връх. Да не забравяме и лавините. Винаги може да падне лавина, както се е случвало и дори на Базов лагер да загинат хора.

Първото Ви изкачване на Еверест бе от северна му, тибетска страна. Тогава по пътя на Джорд Мелъри и Андрю Ирвин ли се движихте?
Да, по същия път. Почти на всички осемхилядници, както някога са избрали не само пътя, но и лагерите при първо им изкачване, така и до днес се използват тези маршрути. Дори лагерите са почти на същите места, защото там е най-благоприятно построяване на лагерите.

През 1999 г. бе открит трупът на британския алпинист Джордж Мелъри, за който се твърди, че е първият алпинист, изкачил Еверест още през 1924 г. Вие също сте склонен да вярвате, че Мелъри е изкачил Еверест. Във връзка с това на каква информация се позовавате?
Мелъри е носил със себе си снимка на съпругата си и е обещал да я остави горе на върха. След като откриха трупа му, не беше намера снимката на жена му, което означава, че я е оставил горе на върха. Тогава хората са били доста честни и доблестни. Последно е бил забелязан на височина над 8650 метра, а от там да върха няма технични и трудни участъци. Лично аз вярвам че е успял да стъпи на върха.

„И защо всичко това?“ Джордж Мелъри преди повече от 90 години е написал: „Постигнахме ли някакъв успех? Тази дума тук не означава нищо. Някой враг ли ни е надвил? Никой. Освен… ние самите.“ Д-р Скатов: И защо всичко това?
Защото там е много различно от всичко, което можете да си представите в нормалния живот. Дали рискът оправдава целта? На този въпрос трябва да си отговори всеки, който е тръгнал към големите върхове. На няколко пъти съм се отказвал и съм искал да преустановя тази моя дейност, но визията ми ме връща с пълна сила да продължа напред.

Открихте ли в леда и снега на път към Еверест интересни следи?
От тибетска страна снегът и ледът започват едва от Преден базов лагер на 6450 м. Дотам се върви върху ледника, но има камъни и скали отгоре. Над Базовия лагер има диви кози и диви кокошки, а дори и над върха има черни врани. Това най-силно ми направи впечатление: че тези птици летят над 8000 метра височина.

Разкажете ни нещо повече за „Зоната на смъртта“. На каква височина е тя?
„Зоната на смъртта“, според различни автори, започва на различна височина. Някои я определят след 7600 или 7700 метра, а други говорят – след 8000 метра. Там определено се диша по-трудно в разредения въздух, движиш се по-бавно и много трябва да внимаваш и да се самонаблюдаваш как се чувстваш и колко сили са ти останали. Важно е да прекараш колкото се може по-малко време в тази зона, защото там всяка минута е решаваща за живота ти. Там е страшно когато си сам, без кислород. Тогава разбираш кой си и какво има в теб!

„Намерих аз един вход и се вмъкнах в една прихлупена стая, която светеше по-силно от слънце.“ „И тук останах известно време, толкова много ми хареса и се чувствах прекрасно…“ – сте записали в дневника си за стария манастир Ронгбук (4980 м), гледащ към северната тибетска стена Еверест. Разкажете ни нещо повече за това свято място и Вашите усещания там.
Това беше преди 8 години. Прекрасен спомен. Не зная защо, но нямаше никой в целия манастир и сам се разхождах навсякъде. А тази стая със свещите беше истинска загадка за мен, все едно са ме очаквали. Под тази стая се слиза в нещо като мазе през една дупка на пода, няма стълба, трябва да се набираш, и долу има две-три помещения за молитви. Там се чувствах изключително щастлив и доволен. Усещах силната енергия на това място, което е на няколко хиляди години.

Преди да започне изкачването на даден връх в Хималаите, се извършва ритуалът „пуджа“. Какво представлява той?

Това е будистки ритуал, където се молим на Боговете да бъдат благосклонни към нас, да ни допуснат до върха на планината и да се завърнем живи и здрави по родните си места. Носим нашата екипировка, която да се освети, както и готвачът дава храна и напитки да се осветят и след церемонията ги консумираме. Ритуалът се води от духовен водач-лама, който чете от свещените свитъци на санскрит. Прекрасна атмосфера, палят се клонки, ухае приятно. Хвърляме ориз във въздуха и си мажем лицата с брашно или трици.

 

На много места в Хималите хората поставят молитвени гирлянди с флагчета. Различните цветове на тези флагчета символизират различните елементи на космоса: синьо – за възраст, бяло – за вода, червено – за огън, зелено – за въздух и жълто – за земя. С каква символика и послания се свързват още молитвените гирлянди?

На тях са изписани мантри и молитви. Когато ги опънеш на някой превал или на базов лагер, или на връх, по този начин ти се молиш. Всичко е свързано с молитвите. Трябва да бъдеш смирен и да се молиш на Силата. В будизма основно занимание е молитвата и пълна отдаденост към Силата.

 

Казват, че в южното подножие на снежната пирамида Кайлас в Тибет се намират две езера, за които се счита, че са неразривно свързани със свещената планина. Едното езеро – Мапам-Юмцо – символизирало позитивната сила на светлината, наричали го още „езерото на живота“. Другото езеро – Ланга-Цо – свързвали с негативния принцип и скритите сили на съществуването, наричали го „езерото на смъртта“. Имахте ли възможността да видите Кайлас и езерата и какво знаете за тях?

Да, бил съм там при първото ми посещение в Тибет през есента на 2010 година. Тогава „доброто“ езерото се казваше Манасаровар, а другото на дявола – Ракшас. Тогава, след свещената обиколка на Кайлас, останах 3 дни на брега на свещеното езеро Манасоровар, защото другите от групата по план правиха обиколката на Кайлас за 3 дни с един ден почивка, а аз я завъртях за един ден и след това 3 дни прекарах на езерото. Разхождах се по цял ден по брега му, спокойно и красиво езеро. Непосредствено до него има термален извор. Лековита гореща вода, извираща от земните недра, действа ползотворно на тялото и те зарежда с енергия. Не е случайно, че е там.

 

Казват, чe в близост до Кайлас се намират осем манастира. В тях монасите можели да четат книгите, но само един единствен път в годината. Вие посетили ли сте някой от тези манастири?

По време на обиколката ми преминах покрай няколко манастира, но не съм влизал в тях. Тогава исках да завъртя „кората“ за 1 ден и бързо вървях. Имам план отново да направя свещена обиколка на Кайлас – казва се „кора“ и тогава по-спокойно да посетя манастирите и свещените места.

 

Вие сте били на езерото Нам Цо в Тибет. С какво Ви впечатли това място?

Бил съм два пъти, през 2010 септември и 2018 април, когато е замръзнало. Коренно различно изглежда езерото през двата сезона. Това място винаги впечатлява, дори и всяка година да го посещаваш. Гледките са невероятни към Хималаите. Водата е кристалночиста и може да пиеш директно от езерото. Има манастир в една пещера до самото езеро. При обиколката на част от езерото се преминава през един скален феномен, където може да провериш дали си „грешен“. Дупката в скалата е доста тясна и не всеки може да излезе от другата страна. Аз успях и двата пътя. Определено си заслужава посещение на това езеро!

 

Д-р Скатов, имали сте редица срещи с тибетци. Какво бихте споделили за тибетците и за Свещения град Лхаса, наричан още „Забраненият град“?

Да, познавам много тибетци. За мен са специални хора. Живеят при много сурови условия на височина над 4000 метра, но никога не се оплакват. Винаги са учтиви, сърдечни, добронамерени. Това за мен са най-добрите хора на нашата планета, които съм срещал. От векове живеят простичко и в ежедневни молитви, като почитат всяко живо същество и смятат че всички живи същества сме свързани. Голяма част от живота си прекарват в молитви. Не съм срещал по-набожен народ от тибетския. Имат страх от Бога и са много смирени. Жените и мъжете са много трудолюбиви.

Лхаса е град с хилядолетна история, намиращ се на 3600 метра надморска височина. Бил съм там през 2010 и през 2018 година и само за 8 години китайците са разширили значително града, модернизиран. Има манастири и свещени места в центъра. Тук се намира и емблемата на Тибет – Потала паласт, където са се помещавали повечето Далай Лами.

 

Разполагате ли с информация за това какво е написано на „камъните мани“?

О, разбира се. Тези камъни са навсякъде в Тибет и планинските райони на Непал. Върху камъните е гравирано мантрата „О мане падме хум“, което означава „Диамантът в цветето на лотоса“ или това е Буда и неговото учение. Вярват че Буда е роден в цвета на лотос. Това е най-важната и известна в будизма мантра, която всеки си повтаря по време на молитвите. Има камъни с всякакъв размер, големина и различен цвят нарисувана мантра. По време на гравирането и боядисването на камъните, будистите така медитират и осмислят дните си. За тях е чест и удоволствие да правят това.

 

„Цялото щастие на света произлиза от желанието да направиш другите щастливи.“ – гласи една тибетска мъдрост. Как я тълкувате?

Това е, според мен, смисълът на живот. Обичам да помагам и да правя другите около мен щастливи. За мен смисълът е да оставиш нещо градивно и положително, докато си тук. Но само с желание не става, трябват дела, труд и да си всеотдаен.

 

„Да не се получи нищо от това, което желаеш, понякога е голям щастлив случай.“ – казва Далай Лама. При Вас кои са били тези „големи щастливи случаи“?

Има такива и то не един или два. По принцип, когато не съм стигал до върха на някои експедиции, съм съжалявал много. Но не се знае ако съм бил продължил, какво е щяло да се случи. Миналата година например, не бях допуснат да изкачвам солово връх Еверест за трети път от Тибет, защото имат нов регламент и те допускат само, ако имаш шерпа с теб. Тогава също бях много ядосан, че не ме допускат, но след това си казах българската поговорка „Всяко зло – за добро“. Силно вярвам, че е точно така, всичко се случва само тогава, когато трябва да се случи.

 

Казват, че поне веднъж в годината трябва да посещаваме едно място, на което никога не сме били. Бихте ли ни казали кои са местата, които през 2019 г. желаете да посетите?

О, където е писано, там ще ида. Вярвам силно в кармата и че всичко е предначертано. Имам желание да продължа с моя проект и колкото мога повече експедиции да направя. Започвам 2019 г. с връх Кангчендзьонга (8586 м), третия по височина и един от най-трудните. Ако успея да събера достатъчно финансиране, ще продължа и през лятото и есента. Всичко зависи от това да съм здрав и да има спонсори.

 

Можем ли да кажем, че именно Вашето Аз е целта към Вашето пътуване? Пътуване, което изисква дълбоко самопознаване.

Смятам че имам мисия. Имам много ясна визия и силно вярвам в нея. Това ме води напред. Иначе самоопознаването е част от самото пътуване. Целта сама по себе си дали ще бъде достигната или не, е Божа работа, много по-важен е пътят до целта. През целия път докато пътуваш, учиш много нови неща, а достигането до целта е само за много кратък период.

 

„Бъди приятелски настроен към Земята. Тя всеки ден ти дава това, което ти е необходимо.“ – казва една тибетска мъдрост. Какъв е погледът Ви към света от висините на Хималаите?

Хубава мъдрост и аз така казвам от години на сам. Земята е нашия дом, тя ни храни и се грижи за нас. Трябва да я почитаме и пазим. За съжаление през последните 70 години сме свидетели на пагубно унищожение на природата на нашата планетата Земя. Дано повече хора си възстановят връзката с природата и по този начин, освен че ще се чувстват по-добре и по-щастливи, съм сигурен че ще пазят повече и Земята. Това е много важна тема и хората трябва да разберат, че както живеем в момента консуматорски и продължаваме да се увеличаваме, няма как да продължи и за в бъдеще това изчерпване на ресурсите и замърсяването. Нека всеки се замисли за това и си реши за себе си какво иска, как да живее и какво може да направи.

 

Какво бихте пожелали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА“ в България и по света?

Желая здраве, баланс и всеки да намери това, което го прави щастлив!

 

Уважаеми д-р Скатов,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“. Желаем Ви здраве, сили и много успехи!

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“,
Берлин
Снимките са от личния архив на д-р Атанас Скатов и се публикуват с неговото съгласие.

Източник: в. „България СЕГА“