– Откога се занимавате с алпинизъм?

– В началото на 2013 г. стартирах моя първи проект в алпинизма: изкачването на седемте най-​високи върхове на континентите. Първо изкачих Килиманджаро в Африка, след няколко месеца – първенеца на Европа връх Елбрус, като го комбинирах с изкачване на пик Ленин. В началото на 2014 г. се качих на Аконкагуа – първенеца на Южна Америка. Еверест не беше планиран. Буквално месец преди да замина, започнах да организирам нещата. Оставил съм се на Силата, когато който връх определи, тръгвам за него.Остават ми Винсънт – първенецът на Антарктида, Карстенс – на Австралия и Океания и Макинли (Денали) – на Северна Америка.

– Кой ви помогна финансово за тези експедиции?

– Спонсори, а и аз разпродадох мои вещи в интернет. Гледах възможно най-​евтино да ми излезе експедицията на Еверест – около 45 000 лева. А нормалное 50 000 долара. Много от екипировката ми липсваше.

КАРАХ С ДРЕХИ И ОБУВКИ ВТОРА УПОТРЕБА, КОИТО КУПИХ ОТ КАТМАНДУ

В нашата експедиция имаше руснак, който се представяше за олигарх. Имаше 12 сака екипировка. Но силите му стигнаха до 6400 м и се прибра в Лондон.

– От колко време сте веган и какво ви накара да преминете на този начин на хранене?

– Отдавна мислех да спра да ям животински продукти за експеримент – да видя как ще се чувства тялото ми, ще имам ли сили да спортувам. От осем години не консумирам месо, а от шест години и риба. Сестра ми ме запали по йога и съвсем естествено се отказах от месото. Организмът ми не го приемаше.

ТАКА ОТ 80 КГ ЗА 3 – 4МЕСЕЦА СВАЛИХ 14 КГ

На Никулден 2009 г. толстолобът на трапезата беше толкова мазен, че се отказах и от рибата. Веган съм от януари2012 г. Не бях чел за веганството, чак на третия месец разбрах, че този начин на хранене се нарича веганство. Лично за себе си се убедих, че когато се храниш вегански балансирано, имаш повече сили, отколкото с животинска храна.

– По време на експедицията на Еверест с какво се хранехте?

– В Катманду си купих 30кг храна, но на базов лагер я нямаше. Носачите ми обясниха, че китайците са я конфискували, тъй като минавахме границата между Непал и Китай. Готвачът приготвяше месо, яйца и животински продукти за другите участници в експедицията, за мене готвеше отделно ориз, картофи, спагети, зеленчуци. Имах проблеми от това хранене, защото на двадесетия ден на височина 7350 м се почувствах слаб. Храната ми не беше достатъчно балансирана, нямаше протеин. Това беше и първата причина да ползвам изкуствен кислород, защото плановете ми бяха за безкислородно изкачване. Всеки ден се качвах нагоре по лагерите и се връщах за аклиматизация, а за това трябват ядки, сушени плодове и мед. Започнах да отслабвам. В началото на месец май обаче един шерп откри храната ми сред многото багаж. Бяхме десет човека в експедицията плюс десет носачи непалци, ръководител и двама готвачи. Имаше храна за 60 дни. Та моята е била през цялото време на базов лагер, но скрита в чувал. Бобовите култури ги нямаше и затова готвачът си мислеше, че китайците са ми конфискували цялата храна. Но всъщност всички ядки и сушени плодове си бяха вътре. Те бяха толкова много, че раздавах на всички в експедицията.

Втората причина да използвам кислород е окаяният вид на Дейвид Клайн от нашата експедиция, който искаше да стане първият унгарец, качил Еверест без кислород. Опитваше за осми пореден път, но стигна до 8500 м.

ИЗГЛЕЖДАШЕ КАТО ПРИЗРАК, ЦЕЛИЯТ В ПЯНА

– Как мина атаката на върха? Имахте ли някакви проблеми?

– Времето беше много лошо – вятър, сняг, студ. Единственият прозорец за хубаво време се очертаваше на 24 и 25май. Затова тръгнах нагоре на 19 май от базовия лагер на 5200 м, като всяка вечер преспивах в следващите пет лагера и на 23-​ти бях в лагер-​3 на 8300 м. В същия ден 60 китайски алпинисти от тяхната планинска служба изградиха въжените парапети нагоре до върха. Времето продължаваше да е много лошо и всеки ден се чудех дали да вървя нагоре, дали наистина на 24-​ти ще настъпи хубаво време. На 23 май в 21 ч. непалско време тръгнах към върха с моя носач. Вървяхме много бързо, аз отпред, той – зад мен, и се отделихме много напред от останалите алпинисти. Но след два часа заваля сняг, излезе вятър и моят носач реши, че трябва да слизаме надолу. Слезнахме от 8300 на 8180 м и в крайна сметка загубихме 120 м денивелация в деня на атаката, което е изключително много. Тогава му казах да ми даде кислородната бутилка и аз да продължа сам. Носачът говори със сердаря по радиостанцията и накрая му съобщиха, че времето се оправя. Появиха се и светлините от челниците на другите алпинисти, които вървяха след нас. Само след половин час снегът и вятърът спряха, грейна хубава луна, имахме идеално ясно време. Ние бяхме отпред, руснаци и поляци – зад нас. В 6ч. без 15 мин. непалско време първи на върха от север бяхме аз и един руснак с нашите шерпи. Мислехме си, че сме първите за сезона на върха. Но в Катманду от екипа на американската журналистка Елизабет Хоули, която от 50 години води статистика за всички изкачвания на Еверест, ни казаха, че сме първи само от тибетската страна на върха. От непалската страна, от юг, се качила една китайка, въпреки че непалската страна я затвориха за алпинисти заради падналата на 18 април лавина, под която загинаха 20 шерпи. Тази китайка иска да подобри световния рекорд и да изкачи седемте континентални първенци плюс двата земни полюса за 6 месеца. Тя се качила с частния си хеликоптер до голяма височина и от там с петима шерпи стигнала върха на 23 май.

– Лесно ли слязохте?

– Повечето алпинисти слизат и нощуват на 8300 или на 7700 м. Професионалистите стигат и до лагер-​1 на 7100 м. Аз се чувствах добре и слязох на преден базов лагер на 6440 м. В 17,30 ч. бях там и останах още един ден в същия лагер. Моят шерп имаше болки в краката и слизахме по-​бавно. Ако бях сам, можеше да сляза по-​бързо. Не бях изтощен.

ЧУВСТВАЛ СЪМ СЕ ДОСТА ПО-​ИЗМОРЕН В ЖИВОТА СИ при други мои спортни активности. Шерпите ми казаха:

„Нямаш вид, че слизаш от върха. Не изглеждаш изтощен”.

Според мен 80% от изкачването и слизането на Еверест зависи от стабилността на психиката. А когато се ползва кислород, няма проблем. Реално имаше много по-​добре подготвени физически, които не успяха да се качат. На тази височина се отключват и латентни болести. Аз лично нямам самочувствие, че съм направил кой знае какво постижение. Имам желание някой ден да се кача без кислород на Еверест. Но е по-​лесно да го направя от юг, където щурмовият лагер е на 7900 м, извън зоната на смъртта. А от север е на 8300 м и стоиш повече от 24 часа в зоната на смъртта.

– Здрав ли сте?

– Изключително здрав. Нямам травми. Откакто станах веган, не съм ходил на лекар. Е, ходих преди експедицията да ме прегледат, защото майка ми се притесняваше много. Миналата и тази година си правих изследвания – пълна кръвна картина, и ме консултираха различни лекари. Всичко се оказа перфектно. Показателите на кръвта са ми като на 16-​годишен, а съм на 36.

– Имахте ли някакъв здравословен проблем, че да станете веган?

– Не. Познавам момиче на вегански режим, което е имало здравословни проблеми, прави го по съвет на доктора и сега се чувства добре. Но при мене нямаше такова нещо. Сам съм си го решил и така ми харесва. Спортувам всеки ден многочасово и се чувствам превъзходно – лек, силен, здрав.

Хората трябва да знаят, че ако намалят месото и животинските продукти, това няма да се отрази отрицателно на тяхното здраве, а ще го подобри.

Мара КАЛЧЕВА