Атанас Скатов: Мога да качвам Еверест по три пъти годишно

Ако човек намали наполовина консумацията на животинска храна, ще бъде по-здрав, а ще помогне и за опазването на планетата

Визитка 

Д-р Атанас Скатов е алпинист, веган, агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Завършил Аграрния университет в Пловдив като първенец на випуска. Защитил е докторат по растителна защита в университета Хумболт в Берлин. Бил е университетски преподавател в София и мениджър на компании в България и Германия. От 12 г. е вегетарианец, от 6 години – веган. Занимава се активно с алпинизъм, плуване, йога, ски, танци. Първият веган, изкачил Еверест, 8848 м, при това два пъти. 

През 2017 г. стана първият българин, завършил проекта „Седемте континентални първенеца“. Провежда научен експеримент с изкачване на 14-те най-високи върха на Земята – т. нар. Хималайска корона, без консумация на животинска храна. Досега е изкачил 6 върха над 8000 метра: Еверест, Манаслу, Анапурна, Макалу, Лхотце и Чо Ою, който изкачи в средата на май. 

На 7 юни в читалище „Алеко Константинов” в Пловдив Атанас Скатов ще представи последните си две книги от поредицата за експедициите си над 8000 м.

Труден ли беше шестият ви осемхилядник Чо Ою?

– Това беше първата ми експедиция над 8000 м бях без шерп и изкуствен кислород. Трябваше сам да си кача до Лагерите 1 и 2 до 7150 м екипировката – палатки, храни, газ, около 30 кг. Добре че качването става не наведнъж, а постепенно, с връщания в базов лагер за възстановяване.

Лошото време ни принуди да изкараме две нощувки в Лагер 2 на 7150 м. Затова пък 13 май беше истински подарък – прекрасен слънчев ден, никакъв вятър.

Тръгнах в 2 часа през нощта, горе бях в 16.30 – 14.30 часа непрекъснато ходене нагоре и 5 пет часа слизане – 20 часа усилие нонстоп.

Качих се последен от групата – от 11 души десетима стигнахме върха. Горе се спусна много гъста мъгла – на десетина метра не се виждаше нищо.

Как загина един от спътниците ви?

-Почина южнокореецът в групата, който не можа да се качи на върха. Ние слязохме, а той остана още един ден в Лагер 2. Беше много разочарован от неуспеха. А горе е важно не само да се справиш физически с височината, а да издържи психиката ти. Азиатците не могат да се примирят, ако не постигнат набелязаната цел. Изключително силно е чувството им за достойнство и чест. Неслучайно до ден днешен харакирито е нещо нормално в Япония и Южна Корея.

Аз съм последният, говорил с южнокорееца. Не изглеждаше зле, не поиска помощ. Каза ми, че тръгва след мен надолу, но вероятно е решил да опита още една атака към върха. Най-вероятно четири нощувки на височина на 7150 м са се оказали фатални.

Яд ли ви е, че не качихте Еверест за трети път?

-Вече не. Даже се радвам, че слязох. Тук е толкова хубаво! А и не си изтощих докрай организма с изкачване и на Еверест след Чо Ою без кислород и шерп. Съдбата ми даде почивка. Вече съм бил два пъти на най-високия връх, но тази година един шерп го качи за 25-и път.

Но и този рекорд може да бъде надскочен. Ако има кой да ми плаща като на шерпите, ще качвам Еверест по 3 пъти в годината.

Работата на шерпите е направо мечта. Добър шерп получава 10 000 долара, като се качи на Еверест, докато алпинистите плащат по 30-40 000 долара, за да се качат.

Вече имате 6 от 14-те осемхилядника – Хималайската корона ли е следващата ви цел?

-Короната е моя цел от 4 години. Не е достатъчно обаче само умението и хъсът да се катериш, за тази мисия трябват много пари. За моите експедиции от държавата досега не съм получил нито стотинка, помагали са ми само спонсори.

Какво е чувството да си стъпил на най-високото?

-Невероятно е. Щастие е да си на връх, независимо колко е висок. Усещащ се изцеден и награден – осъществил си още една своя мечта, плюс бонуса зашеметяващи гледки.

– Мнозина се чудят какво търсят хора като вас в зоната на смъртта?

-Не знам защо ходят там другите. Аз го правя, защото осъществявам експеримент – дали мога без консумация на животинска храна да изкачвам най-високите върхове на планетата. Опитът ми показва, че е възможно. Не зарибявам никого да става вегетарианец или веган. Просто искам хората да знаят, че ако човек намали с 50 процента консумацията на животинска храна, това ще се отрази много добре както на здравето му, така и на опазването на планетата.

Как един веган си набавя калории при такива жестоки натоварвания?

– Без проблем. Има достатъчно енергийни храни, които ползвам предимно за деня на атака на върха. Всъщност запасите от храна не се консумират в деня на изкачването, когато изяждаш 2-3 енергийни блокчета, някой гел. Ако поемеш 1000 калории, е супер. Горе нямаш голям апетит. Организмът кара на запаси – всеки от нас има достатъчно подкожни мазнини, може да издържи 2-3 месеца дори само на вода.

Този път отслабнах със 7-8 кг – нормално като за такова изпитание. Честно казано, направо си е извращение да катериш без кислород и без помощ от шерп. Но не е невъзможно. Не е нужно да си супермен, за да се качиш на осемхилядник, най-важно е психиката ти да издържи и да си физически подготвен. Всички, които се качваме, сме нормални хора, не извънземни.

Разплакахте България с поста за Боян Петров. С него бяхте приятели, спътници, съмишленици. Какъв спомен остава той у вас?

-Със Съни, както го наричаха приятелите, сме били заедно на три експедиции. Имам само хубави спомени – помагали сме си взаимно, научил съм много уроци от него за действия във високата планина. Той е много по-опитен – с над 30-годишен планинарски стаж, а моят е едва 5.

Приемате ли смъртта като част от магията на върховете?

-Смъртта е част от живота. Дали по-рано или по-късно – ще се случи. По-важно от дългия живот е да оставиш добра следа.

Виждал съм много трупове, най-вече на Еверест и на Макалу. Не съм ги броил, но имаше 13-14 трупа от лагер 3 нагоре. Дори два трупа има непосредствено над самия лагер, над 8300 метра, на по 3-4 метра встрани от пътеката. Не е толкова страшно – нали всички ще умрем! Може би някои от тези хора са избрали да останат там.

От непалска страна свалят мъртвите. Повечето тела са по склона от китайска страна, но и там ще ги свалят рано или късно.

Видях и нашия Христо – на метри от пътеката към Еверест. (Алпиниста Христо Христов от Смолян, участник в българската експедиция, замръзнал на слизане от Еверест през 2004 г.) Разпознах го по гащеризона. И в двете посоки спрях, за да отдам почит на това невероятно момче, качило върха без кислород.

Може ли човек да разчита на помощ над 8000 метра?

-Опасно е, ако закъсаш горе, а нямаш добра застраховка и си с евтина фирма. Но пак е божа работа – ако ще и с най-скъпата фирма да си, и хиляда шерпи да има около тебе, става това, което ти е писано, което е решила съдбата.

След случая с Боян китайците обявиха затягане на мерките за сигурност. Още по-трудно достъпни ли ще са вече осемхилядниците?

– Китайците обявиха още през март, че от 2019 г. няма да пускат повече катерачи без шерп и кислород на Еверест, Шиша Пангма и Чо Ою. Всъщност на Еверест много рядко – на 200-300 души един, рискува да тръгне без кислород и шерп. Тази година освен мен и Боян нямаше друг да качва върха така от китайска страна. Имахме разрешителни, бяхме си платили всичко. Като се случи инцидентът, ми забраниха да катеря без водач. Шерп, току-що слязъл от Еверест, ми поиска 10 000 долара, въпреки че беше толкова изцеден, че и за 100 хиляди нямаше сили да мръдне, камо ли да стигне пак до върха.

– Кой е най-трудният от шестте осемхилядника, който сте изкачили?

-Анапурна е най-трудният на планетата. Заради лавини, цепки, отвесни ледени стени, много силен вятър. Неслучайно там жертвите са най-много процентно. В сравнение с него и Манаслу, и Макалу, са лесни. А Еверест е най-лесният. Там всеки може да се качи с кислород. Гарантирам, че при желание и добра подготовка няма проблем да се качиш. Важно е да си подготвил и тялото, и психиката си. Хората, изкачили Еверест, не са супермени. Познавам отлични катерачи, които просто не са имали шанса да стигнат горе. Това, че съм качил 6 осемхилядника, не означава, че съм най-добрият.

С осемхилядниците шега не бива – там няма гаранции за успех. Напротив – най-добрите алпинисти са загинали.

Колко всъщност излиза един осемхилядник като цена?

-Зависи къде е осемхилядникът – някои фирми предлагат качване за 10 000 долара, други – за 25 000. Зависи и от услугите – вида палатка, храна, транспорт. Средно 10-12 000 долара е нормална цена за осемхилядник. Е, в САЩ, Западна Европа, Нова Зеландия искат много повече – 30 000 и нагоре, което е естествено при заплати от 10-15 000 долара на месец.

А митове ли са приказките, че ако плащаш щедро, едва ли не те качват на върха?

-Как, с лифта?! Това са глупости. Там, където всеки е на предела на силите си, няма кой да ти носи дори кислорода – бутилката трябва да ти е на гърба, тъй като маркучът е само 50 см. Ако можеш – вървиш нагоре, ако не – се връщаш.

Не ви ли е жал за научната кариера?

-Кой знае, може някой ден да се върна към науката. С Хималайска корона или без нея – не е толкова важно. Е, след като съм започнал проекта, добре е да го завърша. Но не на всяка цена. Ако е писано – ще стане. Вече показах, че на година могат да се качват по 3-4 осемхилядника. И да не съм аз, рано или късно ще има българин с Хималайска корона.

Защо Пловдив е толкова специален за вас?

-Връзката ми с Пловдив е специална, тук минаха най-сладките ми години, студентските в Аграрния университет. Тук имам много приятели, с които обикаляхме Гребната и тепетата.

Кой е следващият връх?

-Не знам, може и да няма следващ, ако не се намерят пари. Освен за върхове мечтая хората да станат по-добри, по-човечни. Опитвам се да го постигна с добър пример. Ако всички го направят, със сигурност светът ще стане по-добро място. Всички ние сме държавата – няма кой друг да я промени освен ние самите.

Източник: Вестник Марица

2018-12-04T18:19:02+00:00