Ден 8 — 15.05.2016
Привет, скъпи приятели!
На 14.май в 23.30 часа тръгнахме 8 членове на различни експедиции и 10 шерпи от последен лагер 3 на 7200м височина в посока върха на Даулагири, 8168m. От Базов лагер тръгнах на 12 май, след 3 нощувки в лагера. Парапетът над 7200 метра не беше прокаран и затова цяла нощ, както и след това, основно прокарвахме парапет (въже). В 8 часа достигнахме началото на Траверса. Трябва да се прекоси един кулоар с 80% наклон и поне 2 км надолу. Това е най-опасното място за деня. След 10 часа започна да духа силно и да вали слаб сняг. Опъването на парапета на такова място е много трудно и отнема време. В 12.40 часа шерпите се отказаха да продължат, бяхме достигнали скалите от другата страна на кулоара на височини около 7900м. С много болка трябваше и аз да тръгна назад. Попитах моя партньор дали иска да продължим само двамата на френска свръзка, но той категорично отказа. Много исках да тръгна сам към върха, но наклонът е около 80% и рискът е много голям. Имах в себе си само пикел и щека, които не са достатъчни за такъв наклон, но каквото и да имаш, няма ли поне още един с теб да се вържете заедно, шансът да оживееш е нищожен. Надолу са около 2000 – 3000 метра. Така след достигане на 7900м слезнахме директно в Лагер 2 на 6600м. След нощувка в лагера, днес 16 май слезнахме и в Базов лагер на 4700м. Нямам храна и кислород повече и се налага да прекратя тази експедиция. Съжалявам много, че не достигнах върха, но ще има и следващ път. Утре тръгвам за Катманду и се надявам за 2 дни да пристигнем. Много съм изморен, не знам дали да продъжа към третата набелязана цел за сезона – връх Макалу. Ще видя кога има самолети за България и се надявам до седмица да си дойда.
Сърдечни поздрави
Наско
На 14.май в 23.30 часа тръгнахме 8 членове на различни експедиции и 10 шерпи от последен лагер 3 на 7200м височина в посока върха на Даулагири, 8168m. От Базов лагер тръгнах на 12 май, след 3 нощувки в лагера. Парапетът над 7200 метра не беше прокаран и затова цяла нощ, както и след това, основно прокарвахме парапет (въже). В 8 часа достигнахме началото на Траверса. Трябва да се прекоси един кулоар с 80% наклон и поне 2 км надолу. Това е най-опасното място за деня. След 10 часа започна да духа силно и да вали слаб сняг. Опъването на парапета на такова място е много трудно и отнема време. В 12.40 часа шерпите се отказаха да продължат, бяхме достигнали скалите от другата страна на кулоара на височини около 7900м. С много болка трябваше и аз да тръгна назад. Попитах моя партньор дали иска да продължим само двамата на френска свръзка, но той категорично отказа. Много исках да тръгна сам към върха, но наклонът е около 80% и рискът е много голям. Имах в себе си само пикел и щека, които не са достатъчни за такъв наклон, но каквото и да имаш, няма ли поне още един с теб да се вържете заедно, шансът да оживееш е нищожен. Надолу са около 2000 – 3000 метра. Така след достигане на 7900м слезнахме директно в Лагер 2 на 6600м. След нощувка в лагера, днес 16 май слезнахме и в Базов лагер на 4700м. Нямам храна и кислород повече и се налага да прекратя тази експедиция. Съжалявам много, че не достигнах върха, но ще има и следващ път. Утре тръгвам за Катманду и се надявам за 2 дни да пристигнем. Много съм изморен, не знам дали да продъжа към третата набелязана цел за сезона – връх Макалу. Ще видя кога има самолети за България и се надявам до седмица да си дойда.
Сърдечни поздрави
Наско
Ден 4 — 11.05.2016 Днес се разходих нагоре и се срещнах с шефа на Британската Изследователска експедиция. Той ми каза, че е разделил групата си на 4 отбора и всеки екип има точен план за действие и придвижване по лагерите нагоре. Има един екип в момента на лагер 3, който би следвало да фиксира парапета. Прогнозата е за хубаво време около 15 – 16.05 и разбрах, че индийската експедиция се готви да тръгва утре нагоре. Моят шерп иска да тръгва с тях и още други шерпи, за да фиксират парапетите. Каза ми, че второ изкачване за него няма да има, както беше на Анапурна, и ако искам да тръгвам с него трябва да е утре. Разбрах още, че един американец и един кореец също тръгват утре. Оформи се група от 8 мембъра и 10 шерпа, които утре сутрин тръгват нагоре. Няма информация дали британците са фиксирали парапета до лагер 3, защото никой не е слязъл от тях надолу засега. Слезе само един техен член, но от лагер 2 и не знаеше какво става нагоре. Отсечката между лагер 2 и 3 е най-трудната, така както беше и на Анапурна-ледено катерене. След кратък размисъл и разговори с близките ми реших да тръгна утре с тази група. Следващ прозорец се очертава около и след 20 май, ако изобщо има такъв. Не ми се чака толкова много, доста се начаках на Анапурна. Вече 60 дни съм далеч от България и много ми се иска да свършвам тази експедиция и да се прибера у дома. Липсват ми много любимите ми хора и Васко. Единствения проблем ще е ако не са опънали въжето.
Тъй като ми се развали СПОТ-а, както вече ви написах, ще пиша когато се върна успешно в базов лагер. Стискайте ми палци.
Тъй като ми се развали СПОТ-а, както вече ви написах, ще пиша когато се върна успешно в базов лагер. Стискайте ми палци.
Ден 3 — 10.05.2016 Устройвахме се в лагера и се запознавах с хората от другите експедиции. Тук базовия лагер е на доста по-неудобно място от този на Анапурна. Пак доста неуредици в началото — палатката е доста стара, подът и шалтетата пропускат вода, храната не е пристигнала още и още подобни неща. Ще се учудя ако стане така, че да отида някъде и всичко да е наред. Особедно в държава като Непал това няма как да стане. Вали доста сняг и вятър има. Видях хората от индийската експедиция, а утре смятам да се разходя до горната част на базов лагер, където са ситуирани британците. Те са голяма експедиция и вече от 30 дена са тук.
Прогнозите изглеждат добри в съвсем близко време и няма да е чудно ако тръгнем тези дни.
Прогнозите изглеждат добри в съвсем близко време и няма да е чудно ако тръгнем тези дни.
Ден 2 — 9.05.2016 Пристигнахме в базов лагер към обяд. Той е ситуиран върху глетчер и под палатките е чист лед. Опъвахме палатките и постилахме шалтета, за да се устроим в лагера. Тук заварихме няколко екипа, които са тук преди нас. Това са индийски екип, английски екип, испански и нашия екип от алпинисти, които се прехвърлихме тук от Анапурна. Някои от алпинистите се намират по горните височинни лагери за аклимитизиция и за изграждане на трасето. Доколкото разбрах парапета е фиксиран до лагер 2. Предстои да се фиксира и лагер 3 и сме готови за старта. Това може да стане когато имаме прозорец с хубаво време. В момента вали сняг и се очаква около 15 май времето да позволи евентуална атака към върха. За сега няма генератор в лагера а само един соларен панел, който няма да е достатъчен за зареждане на оборудването. Надявам се да донесат, за да може да си заредя камерата и фотоапарата и да направя хубави снимки. Багажът ми дойде тук директно от базовия лагер под вр. Анапурна. Не можах да си опера дрехите в хотела в гр. Покхара и ще използвам времето да си оправя изцяло багажа –дрехи, обувки и оборудването ми за снимки и видео.
Ден 1 — 8.05.2016 След 6 дни на заслужена почивка в гр. Покхара, отново сме на път към следващата цел-изкачването на вр. Дхаулагири.
Дхаулагири е седмият по височина връх на Земята с височина 8172м. Част е от планинска верига в Хималаите в Северен Непал. Дхаулагири означава „Бяла планина“. За първи път е изкачен от през 1960 година. Намира се запад от вр. Анапурна на около 30 клм. разстояние. Поради близостта му с него го избрах за втори връх в програмата ми за тази пролет.
Пристигнахме с хеликоптер на долен базов лагер след обяд на 08.05. или в така наречения италиански базов лагер. Той е на 3800 м. надморска височина.
Заедно с мен от Анапурна се прехвърлиха в тази експедиция двама испанци-Карлос Сория с още един негов партньор, Мат и неговата партньорка, и още двама души-общо 5 човека. Тук заварихме и други вече пристигнали преди нас алпинисти. Не мога да предценя още колко човека ще е общо експедицията. Една част от Ян са вече в горния лагер. Не знам и колко шерпи има с нас. Утре когато се придвижим всички към основния базов лагер на 4800м. ще се преброим. За тази нощ сме настанени в една малка постройка на ниската височина.
Може би утре ще се качим с хеликоптери до горния базов лагер, а който иска може и пеша. Пътят пеша е около 7 –8 часа.
Настроението ми е приповдигнато и се готвя за нови подвизи.
За съжаление СПОТ устройството ми се оказа трайно повредено и няма как да го сменя сега. Не намерих и подобно в Покхара, така че ще се разчита само на дневника ми и информацията във фейсбук страницата ми за новини от мен.
Дхаулагири е седмият по височина връх на Земята с височина 8172м. Част е от планинска верига в Хималаите в Северен Непал. Дхаулагири означава „Бяла планина“. За първи път е изкачен от през 1960 година. Намира се запад от вр. Анапурна на около 30 клм. разстояние. Поради близостта му с него го избрах за втори връх в програмата ми за тази пролет.
Пристигнахме с хеликоптер на долен базов лагер след обяд на 08.05. или в така наречения италиански базов лагер. Той е на 3800 м. надморска височина.
Заедно с мен от Анапурна се прехвърлиха в тази експедиция двама испанци-Карлос Сория с още един негов партньор, Мат и неговата партньорка, и още двама души-общо 5 човека. Тук заварихме и други вече пристигнали преди нас алпинисти. Не мога да предценя още колко човека ще е общо експедицията. Една част от Ян са вече в горния лагер. Не знам и колко шерпи има с нас. Утре когато се придвижим всички към основния базов лагер на 4800м. ще се преброим. За тази нощ сме настанени в една малка постройка на ниската височина.
Може би утре ще се качим с хеликоптери до горния базов лагер, а който иска може и пеша. Пътят пеша е около 7 –8 часа.
Настроението ми е приповдигнато и се готвя за нови подвизи.
За съжаление СПОТ устройството ми се оказа трайно повредено и няма как да го сменя сега. Не намерих и подобно в Покхара, така че ще се разчита само на дневника ми и информацията във фейсбук страницата ми за новини от мен.
