Анапурна 2016

Ден 7 — 17.03 Пристигане вчера в базов лагер. Спах много добре. Аз съм настанен в палатка за 3 човека. Много голяма и удобна. Навън времето е студено — около –7 градуса. Доста студено като за базов лагер. Започна да вали сняг.
Оказа се, че тук няма доставени устройства за интернет и все още незнам как ще се справя с този проблем. Чувствам се добре. При първа възможност ще изпратя снимки. Много е красиво тук.

Ден 8 — 18.03 Аклиматизирам се лека-​полека на тази височина от 4250 метра. Смяната на височина от 1200 на4250м. изисква време за адаптация на организма.
Помолих един от колегите в експедицията да ми услужи с негов телефон с интернет устройство и успях да пратя малко снимки оттук. Говорих и с организаторите да решат проблема с интернета и те ми обещаха до 3 – 4 дни да го направят. Братът на собственика ще идва тук и ще донесе устройството-​сателитен модем. Много искам да ви държа в течение на експедицията и със снимков и видео материал, за да сте напълно съпричастни с това, което правя.
Поздрави от мен от базов лагер.

Ден 9 — 19.03 Днес предприех изкачване до Лагер 1 — 5050 м, Мнооооого труден участък. Около нас паднаха няколко лавини. Една едва не ни помете. Тук явно най-​много падат лавини защото е относително по-​ниско и температурите са по-​високи от по-​горните лагери. Не се чувствам много добре. Хранително неразположение. Чудя се дали да не остана и още една вечер тук.
Вали сняг и непрекъснато изтупвам палатката.

Ден 10 — 20.03 Нощта мина добре. Имах леко неразположение вчера, най-​вероятно от храната, но тази сутрин съм по-​добре. Твърдо решавам да нощувам тук и утре и да се опитам да се изкача до лагер 2 директно на 5600м. Смятах да слезна пак до базов лагер, но този труден участък не ми се минава пак и сменям плана. Единственият проблем е, че не съм взел храна за толкова дни, но ще импровизирам.
Продължава да вали сняг.
Предавам информация по сателитния телефон съвсем за кратко за Вас!
Поздравявам ви и стискайте палци!
Няма интернет, няма снимки, само сняг, лавини, и мноооого студено!

Втора вечер спане в Лагер 1, 5050м.

Ден 11 — 21.03 Днес се събудих сутринта и видях, че времето е лошо. Отново смяна на плана. Така е в планината, времето се сменя за минути, а с него и нашите планове. Вместо да продължавам за лагер 2 реших да сляза в базов лагер след две нощувки на лагер 1. Добра работа свърших за аклиматизацията. А и нямах повече храна. Сега тук се наядох хубаво и ще си почина добре. Времето навън е лошо и продължава да вали сняг. Нощувка на Базов лагер.

Ден 12 — 22.03 Стоя на базов лагер, защото прогнозата за времето никак не е добра. Вероятно няма да мога да тръгна и утре. Почивам си и си говоря с другите членове на експедицията. Времето върви бавно, но поне ще мога да се свържа с близките си и да ги чуя. Вече ми домъчня много за тях, за Васко, кака, татко и всички, които обичам. Разсъждавам върху живота и важните неща в него.

Ден 13 — 23.03 Прогнозата се оказа вярна. Добре, че не тръгнах вчера. Цяла нощ духаше много силен ураганен вятър. На сутринта имаше 2 см. прах в палатката. Днес 2ч. изравях прах, чистех и мих палатката с парцали. После я ограждах с камъни. Забелязах, че целите ми ръце са в дребни пъпки, които започват да гноясват. Сигурно когато съм слизал предния ден съм се протрил. Слизах с двама шерпи много бързо и не съм усетил , но сигурно съм се протрил от въжето .
Днес ще изчакам лекаря на испанската група да видим какво ще ми каже. Засега се мажа на всеки 2 часа с гентамицин, който Боян ми даде. Добре е, че има кой да ти помогне в тази ситуация . Незнам какво ще реша за утре и каква ще е прогнозата. Всички сме в базов лагер засега.

Ден 14 — 24.03 Обратно в лагер 1 — 5050м. Ще нощувам тук и утре потеглям към лагер 2 – 5600м.

Ден 15 — 25.03 Пристигнах успешно в лагер 2– 5600м. Има много членове на нашата експедиция тук. Някои от тях са стояли вече тук две нощи. Много ми се иска да остана две нощи тук. За съжаление прогнозата е за много обилен сняг и ако всички си тръгнат ще трябва да сляза и аз. Добрата новина е, че са ми донесли интернет в базов лагер и ще мога да изпращам снимки и малки видеа.
Физически се чувствам отпаднал и обрива за съжаление не ми минава, а се засилва.
Дано се оправя скоро и това не попречи на успеха на мисията ми.
Поздравявам ви.

Ден 16 — 26.03 Днес сутринта направих разходка към лагер 3 около 300 м. денивилация.
Всички слязоха надолу, а аз чаках моя шерп да се върне и да решим какво да правим. Прогнозата е за обилен снеговалеж и лошо време.
Чаках около час, той дойде и каза, че слизаме надолу с всички останали.
Отне ни 3,5ч. да слезем до базов лагер. Искаше ми се да остана още една вечер и да нощувам на лагер 2. Но слизането ми си има и добра страна.
Тук ме чакаше много вкусна храна-​готвачът ми опържи тофу, зеленчуци и ориз. Мнооооого вкусно.
Другата добра новина е, че са ми донесли устройство за интернет. Направил съм страхотни снимки и видео. Дано успея да ги прехвърля и изпратя.

Ден 17 — 27.03 Поради лошото време се очертава стоене на базов лагер до 31.03.
Вали обилен сняг през цялото време. Преди не съм го правил никога но сега си позволих да се изкъпя хубаво с топла вода. Успях да изпратя снимки и видео по интернет за Нова ТВ. Чух се и с близките си.

Ден 18 — 28.03 Продължава да вали сняг. Температурите се покачват и довчерашния сняг вече започва да се топи и се образуват реки наоколо. Може би в четвъртък при хубаво време ще предприемем изкачване към върха.
Направих успешни проби за връзка с Нова ТВ. Ще ме гледате в четвъртък в предаването „На кафе“ на живо. Ще видите и доста снимки там. Гледайте ме на 31.03 сутринта!

Ден 19 — 29.03 Всички сме на базов лагер и изчакваме прозорец за да тръгнем нагоре. За сега времето не позволява атака към върха. Снегът не спира да вали.
Дребни разговори с другите в общата палатка. Нищо интересно не се случва. Опитвам се да си почивам и да се възстановявам физически.
Разсъждавам върху живота в палатката си.

Ден 20 — 30.03 Вече 4 дни е лошо времето и го дават по прогноза още 4 дни да останем на базов лагер. В момента вали сняг и е много студено

Натрупало е в горните лагери над 1м. Дочух в разговор, че въжетата на лагер 3 са се скъсали от натежалия с сняг.
Заснех няколко клипчета и нови снимки и успях да ги изпратя.

Малко съм настинал и имам и други здравословни проблеми. Много трудна експедиция, труден терен, лоши метеорологични условия.
Ще трябва да се справя!

Ден 21 — 31.03 Няма много за разказване.
Стоим в Базов лагер и чакаме. Времето е лошо отново.
Имах към обяд директно включване по Нова телевизия в предаването “ На кафе“ . За съжаление връзката прекъсваше няколко пъти. Трябва да се оборудван с по-​добър телефон следващия път. Моя е Иридиум и е по-​скоро за мореплаватели. Турая е телефона за алпинисти , но нали е спонсорски , какъвто ми дадат с такъв боравя. Какво да се прави, всичко опира до финансите пак.

Ден 22 — 1.04 Днес времето беше слънчево и използвах случая да направя малък преход . Изкачих се на около 500м. денивелация нагоре. Бяхме заедно с един американец и австралийка от нашата експедиция.
Добре беше, че се раздвижихме защото прогнозата за времето в следващите два дни не е добра отново.
Измервам си пулса и кръвното налягане. В норма са.
Днес е рожденният ден на племенника ми Жоржи ( 6г.) и му пожелавам много здраве, весели игри и забавления.

Ден 23 — 2.04 Днес времето пак беше слънчево и аз отново правих преход нагоре до 400 – 500 м денивелация. Важното е да се движим. Защото иначе в тази палатка цял ден е тегава работа. Уж щеше да е лошо времето , а пък не е. Казаха, че след обед ще се развали и поне още 2 – 3 дни ще е лошо. Аз като го гледам няма нито един облак. Незнам с тези прогнози винаги е трудно. Ако се развали , както казват, това означава още поне 3 – 4 дни изчакване. Всичко оттук нататък зависи от времето. Всички са аклиматизирани и само чакаме за прозорец с добро време , за да потеглим към върха. Ще има само една атака нагоре и каквото стане. Пролетта настъпва с пълна сила и тук. Желая Ви много хубав ден и благодаря много за подкрепата.Ден 24 — 3.04 Цял ден грее страхотно слънце. Една снежинка не е паднала, а ние стоим в базов лагер. Не познаха с прогнозата тези хора. Пак се разхождах нагоре около базов лагер. Вече съм напълно добре. Алергията изчезна напълно и се чувствам много по-​добре. Само дето ми е започва да ми става мъчно за близките ми и любими хора. Добре, че имам сателитен телефон и мога да си говоря с тях.

Ден 25 — 4.04 Събудихме се днес и какво?? — отново слънце. Супер време, а ние си стоим в лагера вече 3 дни. Малко ме е яд, че загубихме време. Очаквал се силен вятър. Много от членовете на експедицията тръгнаха нагоре. Аз реших да остана в лагера днес. Омръзна ми да ходя само около базов лагер.
След обяд наистина се развали времето, и то много се развали-​заваля ураганен дъжд-​премина в суграшица. Много силно и с много силен вятър. Добре, че останах в лагера. Дано другите, които са навън нямат много проблеми.

Ден 26 — 5.04 Днес времето наистина не е хубаво. Духа много силен вятър. Има групички от нашите, които се катерят нагоре по лагер 2 и 3. Особедно тези, които са решили твърдо да се изкачват безкислородно. Аз правих преход от около 3 часа тази сутрин нагоре. Преди малко се разбра, че един алпинист от корейската група е паднал в една от цепнатините на 2 лагер и отидоха да го спасяват. Едвам са го извадили. Сега ще го транспортират. Имал много подут крак и едва че ще се оправи и ще е в състояние да продължи. Ако така продължава с вятъра ще сме тук поне до понеделник. Много лошо се получи. Вече толкова дни изчакваме. Има малка вероятност на 12,13 април да се отвори прозорец кратко за хубаво време и да тръгнем към върха. Аз съм добре, физически в кондиция. Само това чакане ме уморява.

Ден 27 — 6.04 Днес наистина времето е много лошо и нищо не може да се прави. Дори наоколо не може да правим кратки разходки. Настроението не е много приповдигнато. Аз си писах книгата за изкачването ми на Антарктида, за да запълня времето . Имам достатъчно време за размисли върху живота и неговия смисъл. Имах доста прозрения по този въпрос. Към този момент никой не знае кога ще се оправи времето. Предположениата са най-​различни и не ми се иска вече да казвам каквото и да е по този въпрос за да не подвеждам. Можете само да следите на СПОТ-​а къде съм когато е включен.

Ден 28 — 7.04 Днес продължава да духа много силен вятър на върха и не спира. Много труден връх е този. Всеки ден се събираме и всеки , който получава прогноза отнякъде я споделя и решаваме какво да правим. Прогнози получават испанците, корейците, Дейвид и ние. Сравняваме ги и ако всички съвпадат им се доверяваме и взимаме решение за последващи действия. За сега прогнозите не са добри и скоро май няма да се тръгва към върха.
Днес хеликоптерът дойде и донесе храна. Вече два пъти идва, защото свършва.
Снимам наоколо и като се върна ще ви покажа много снимки.

Ден 29 — 8.04 Ето вече стана почти един месец откакто съм тръгнал от София. Доста еднообразно е тук когато времето е лошо и не можем да се катерим. Вече има промени в състава на експедицията — пристигнаха двама руснаци, които се присъединиха към групата. Румънеца не можа да издържи психически и си замина. Корееца с подутия крак ще стои в базов лагер и ще изчака другите членове на групата да приключат и ще се прибират заедно. От днес в лагера пристигна и Дава — шефа на фирмата, за да управлява целия процес отблизо.
Много от присъстващите тук идват за 4-​ти или 3-​ти път и се надяват този път да успеят да се качат. Много малко са такива като мен, които сме за първи път.
Но нищо не се знае и тази година. Може да стоим тук още един месец и накрая всички да си тръгнем обратно без изкачване, ако времето не позволи. Негово величество Върхът решава кой кога да допусне до себе си. Човекът, колкото и велик да мисли, че е, е напълно безсилен пред Майката природа. Респект към тях!

Ден 30 — 9.04 Днес се събудих в много приповдигнато настроение напук на голямото чакане. Изпълнен съм с оптимизъм. Това е добре защото не ми се беше случвало последните няколко дни, което не е много обичайно за мен.Преглеждах си записките и подробния дневник от престоя ми тук за последните две седмици. Много се надявам да тръгваме вече скоро. Времето май ще се оправи.
А на мен все ми е студено, това е от веганството, но докато напълно се настрои организма ми към него ще е така.
Заснех ново видео, което ще изпратя за поредната информация за мен към Нова телевизия. Следете редовно предаването “ На кафе“ и ще го видите там.

Ден 31 — 10.04 Днес се събудих и правих упражнения в палатката около един час. После се разхождах отново около и над лагера на около 800 м. денивелация. Прибрах се на обяд за храна. Храната тук не е много разнообразна. Картофи, ориз и зеленчуци. Тофу-​то свърши отдавана и добре, че Дава пристигна , за да донесе един килограм само за мен и да си хапна нещо по различно. Тук всички ядат много месо и само ме питат как така не ям, не ми ли е трудно и подобни въпроси. Колко пъти вече съм обяснявал незнам. Хапвам и по една ябълка всяка сутрин, закуската ми е овесени ядки поляти с вряла вода, ядки и конопено семе.
Днес ще има пак дискусия между всички , които получават прогнози и ще се решава кога ще тръгваме.и аз вече получавам прогнози по Irid­ium mes­sen­ger .
Никога не съм чакал толкова много време за прозорец към върха-​вече 15 дни. Най-​дългото досега е било на вр.Еверест –11дни
Физически се чувствам добре и очаквам с нетърпение изкачването.

Ден 32 — 11.04 Днес времето отново не е много хубаво. Духа силен вятър. Уж прогнозите бяха по-​добри, но ето, че пак не познаха. Сега съобщиха, че от утре ще се подобри времето. Ще почакаме и ще видим какво ще стане. Вече наистина става много тягостно с това чакане. Не ми се пише повече, не ми се чете повече, не ми се гледат филми. Искам да тръгвам час по скоро. Такова чакане не ми се беше случвало досега.Днес италианаца си тръгва обратно. Незнам дали ви написах, че преди няколко дни трима члена от експедицията решиха да се качат до лагер2и 3 когато времето не беше много хубаво. Единия от тях беше италианеца Себастиано, другия италианец е Марио. Дойдоха си в доста трагично състояние, а на него му бяха измръзнали пръстите на ръцете. Опитваше се да ги раздвижи тук, но не успява. Не може да борави с тях и да хваща неща с тях и реши да си тръгне. Днес ще дойде хеликоптера да го вземе. Още не сме тръгнали и вече трима човека отпаднаха от експедицията — румънеца, корееца ( който падна в цепнатината) и италианеца Себастиано.
Добре е поне, че са живи и ще се оправят.
Много ми е напрегнато вече. Обхваща се предстартова треска. Какво ще стане незнам. Надеждата ми е , че сме повече хора и ще вървим в комплект . Много труден връх! Ще видим кой върхът ше допусне до себе си съвсем скоро. Не се чувствам в най-​добрата си форма, но съм дошъл дотук и няма да се откажа. Досега ми е било относително лесно в експедициите( с изключение на Манаслу, където се преуморих много от трите атаки към върха през 2 дни) . Явно сега е дошъл момента да се пробвам и при трудни условия , където няма да е лесно никак. Продължавам да вярвам, че експеримента, който правя е от изключителна важност за всички хора и за нашата планета Земя. Дано усилията си струват и посланието ми достигне до хората и поне малко от тях осъзнаят за какво става въпрос и направят дори и малка промяна в начина си на живот.

Стискайте ми палци !

Ден 33 — 12.04 Днес тръгваме. Дано е хубаво времето в следващите дни докато стигнем до върха и не се наложи да се връщаме. Важно е вятър да е поносим. Няма да пиша нищо, защото нямам връзка с телефон от височинните лагери. Няма и как да се зарежда моя телефон. Ще дам информация — живот и здраве — след 16.04. До тогава може да следите къде съм на тази страница на СПОТ устройството.
Пожелавам си Силата да е с мен! Стискайте ми палци!

Преход до лагер 1 ( 5200м.) Когато пристигнахме там установих, че някой беше спал в палатката ми. И не само беше спал в нея, но и беше ял вътре. И накрая беше затворил мокрия чувал от кондезна през нощта в калъфката му и той не е могъл да изсъхне. Много неприятно защото мокрия чувал не може да топли и аз въобще не можах да се стопля цяла нощ. Трябваше да спя в омазания и студен чувал. Всички се движехме заедно. Бяхме около 40 човека-​23 членове и 17 шерпи. Няколко членове на експедицията ни и няколко шерпи се движеха един ден напред от нас, за да опъват парапетите догоре.

Ден 34 — 13.04 Преход до лагер 2 ( 5700) нощувка там. И отново неприятна изненада. Гащеризона ми , който бях оставил беше също целия мокър. Гледахме прогнозата за времето и тя показваше, че на 16.04 (денят на който щяхме да сме на върха) вятърут ще е 40 км. в час и звучеше приемливо. Групата на Карлос Сория решиха да останат още една вечер на лагер 2 преди да продължат нагоре.

Ден 35 — 14.04 Преход до лагер 3 ( 6400) –11ч. преход по ледена стена със чист стогодишен син лед. Най-​трудното нещо, което ми се е случвало досега и най-​трудния участък от трасето. Няма такава стена, хора. Мнооооооооого трудно и работата е мноооооого сериозна. Зарчекох се никога , ама никога да не изкачвам тази стена пак. То нямаше и една крачка нормална и нормално ходене. Всичко е изцяло отвесна , ледена стена , дори на места с обратен наклон. Вятърът не спираше да духа. Заради малък инцидент с един от шерпите се наложи да вися на въжето на ледената стена около 2 часа на ледения вятър. Измръзнаха ми пръстите направо . Пристигнахме в лагер 3 (6400) ( 6400) късно след обяд. Там мястото за нощувка беше много малко . Стигаше за 4 – 5 палатки , а ние бяхме доста повече. Добре беше, че групата на Карлос не бяха с нас. Нямаше да има мясно за всички. В нашата палатка, вместо да спим аз и моя шерп, спахме 4-​ма човека. Аз спях на много неудобно, грапаво място върху леда и снега, ако изобщо може да се нарече моето сън. Вдигнах много висока температура — около 39 градуса.

Ден 36 — 15.04 На сутринта се събрахме и отново обсъдихме прогнозата. Някои от групата се отказаха още тук да се качват нагоре. Разбрахме, че Карлос и екипът му също са решили да се завърнат в базов лагер този ден и да изчакат по-​добро време… Много от членовете на експедицията се върнаха оттук също. Тези, които продължихме към лагер 4 (7000 м) бяхме около 15 човека. Тръгнахме към 09.00ч. нагоре и в късния следобяд пристигнахме в лагер 4 (7000 м)(7000 м). Аз горях целия от високата температура, но твърдо бях решил да продължа до върха, въпреки вятъра. Другите също смятаха да атакуват. Вече бях доста изморен и не бях спал вече трети ден.

Ден 37 — 16.04 Починахме малко в палатките до 01.00 ч. непалско време и тръгнахме да щурмуваме върха. Бяхме Дейвид, немеца, японката, аз и Боян , китайката, кореец и около 6 – 7 шерпи. Тръгнахме нагоре през нощта около01.00 ч. Непалско време. Вятърът беше изключително силен , температурата около –24, но при този вятър достигна –40. Дейвид, немеца и японката стигнаха до 7200 м. и се отказаха. Върнаха се назад… Аз, Боян, китайката и един кореец плюс четирима шерпи достигнахме до 7700 м височина. Пробивахме си пътя и прокарвахме въжетата. Аз вървях доста добре въпреки състоянието си. Водех известно време групата. Ние стигнахме до най-​високо. На тази височина взехме решение да се върнем защото вятърът беше много силен, ние незнаехме къде е върхът и при тези температури започвахме да измръзваме. Никак не ни се връщаше обратно само 400 метра преди върха. Но.….….понякога трябва да се взимат такива, макар и трудни решения. Разумът го изискваше. Но пък гледките, които наблюдавахме от тази височина в 04.00 ч. бяха невероятни. Бели огромни върхове, навсякъде накъдето се обърнеш. Приказни. Никога няма да ги забравя. За мой лош късмет, както и на вр. Еверест ципа на гащеризона ми беше замръзнал, както и ръцете ми. Не можах да го отворя и да снимам нито с апарата, нито с камерата. В 04.00тръгнахме надолу и вървяхме 15 часа до базов лагер. на 4200 м. Пристигнахме около 19.00 ч. В момента съм супер изморен, не съм спал 4 дни и едвам гледам. Обадих се на близките си и разбрах, че СПОТ-​ът ми не е работел и те много са се притеснили за мен. Ще трябва да разбера какво му е станало и да го оправя. Тук разбрах, че и други членове на експедицията са се отказали да изчакват друг прозорец и се прибират. Турчина например. Изненадах се, защото той е качил 10 осемхилядника досега и е доста опитен катерач. За трети път е на Аннапурна. Той е счел, че няма да има сили да се качва отново. Вече станаха доста отказалите се, кой поради здравословни причини (наранявания, измръзвания) кой по лични причини. Моят шерп също ми заяви днес, че няма намерение да се катери втори път нагоре. Засега аз ще се наспя и после ше разсъждавам как да постъпя. Лека нощ ви пожелавам.

Ден 38 — 17.04 Днес беше ден за почивка. Спах непробудно около 10 часа. Мноооого съм изморен. Направо нищо не ми се прави. Мързелува ми се.
Цял ден гледам филмчета и си говоря с любимите хора. Оказа се, че доста съм ги изплашил. Помислили са си какво ли не. Е ми така ще е , с моите странни хобита ги изправям на нокти доста често.
По-​късно ще седна да опиша в дневника за книгата си всички подробности от това изкачване. Толкова много и интересни неща се случиха през тези няколко дни. Ще го направя, за да не забравя нещо.
Боли ме долу в дясно на гърба и доктора ми каза, че съм се обвзводнил. Трябваше да спрем, на някой от лагерите надолу-​хем да си починем, хем да разтопим вода и да си пийнем. Ама нали много бързахме да стигнем базов лагер по светло и ето какво става.Друг път трябва да внимавам и да не правя такива грешки. Сега се наливам цял ден с вода и ще се оправя. Състоянието на измръзналите ми ръце също се подобрява.
След малко ще прегледам какви снимки съм направил , ще избера по хубави,ще ги намаля и ще ги изпратя на Нова телевизия.
Утре ме слушайте по Нова телевизия в предаването “ На кафе“ към 10.00 ч. Ще се обадя оттук по сателитния си телефон. Ще разказвам за приключението Аннапурна.
Пожелавам Ви много приятна неделя и да се забавлявате добре. Важно е…

Ден 39 — 18.04 Днес се включих в сутришното предаване „На кафе“ от 10.00ч на живо. Два пъти прекъсваше връзката. Така е когато си на тази височина. Ще трябва да си купя Телефон Турая. Те са специални за високи планински условия. А моя е за плаване по моретата. Но нали ми е спонсорски от Навибулгар… Всичко е свързано с пари. Ама като ги нямаш… Какво да правиш?
Отдадох се на пране и почивка. Хапвам си също добре и гледам да се възстановявам. Още се чувствам много изморен. Отслабнал съм около 4 кг.

Ден 40 — 19.04 Поне до 24 април ше стоим тук. За тогава дават евентуално подобряване на времето.
Днес с хиликоптера си тръгнаха четирима човека от лагера-​японката, турчина един шерп и корееца.
Малко им завидях като ги гледах как се качват и след няколко часа ще спят в меко легло в хотела и ще се окъпят и стоят колкото си искат в банята под течащата топла вода . Ееееех…
А имам още един връх да качвам, живот и здраве. Базовия лагер на Дхаулагири вече бил изграден.
Дано някой разбере защо го правя този проект и има смисъл от всички неудобства, които търпя тук и си рискувам живота.

Ден 41 — 20.04 Казаха ми, че над 40 000 са прочели последния пост в страницата ми във фейсбук и са видели снимките, които съм изпратил. А над 1800 са ги харесали. Значи има надежда!!
А иначе си стоя в базов лагер и си пиша дневника днес. В детайли описвам какво съм правил в дните на изкачването. Толкова много неща се случиха. Направо сега като го пиша се учудвам даже. Много интересна книга ще стане. Те всички са много интересни и различни.
Изпих една бира. И аз като другите. И ми потече веднага носа. Защо ли я изпих тази бира? Хем не обичам да пия бира, ама на… Много трябва да се внимава тук.
Говорих си с близките си по телефона . Вече много ми омръзна този базов лагер. Голямо чакане, голямо нещо. И лошото е , че пак не е ясно кога ще дойде хубавото време.

Ден 42 — 21.04 Днес е хубав денят и си измих косата. Взех шампоан от японката преди да си тръгне и днес го използвах. За пръв път си измих модата след 40 дни. Това е рекорд! Досега не се беше случвало да не я мия толкова дълго време. Хубаво е чувството да си с чиста коса. А моята си е коса отвсякъде.
В лагера вече няма никаква храна и хеликоптера ще дойде в следващите 2 – 3 дни да докара нови провизии . Тази експедиция се оказа много по-​дълга от очакваното. Ще използвам идването му за да помоля да ми донесат нов регулатор за маската защото този ми създаде проблем последния път.
Дано моя шерпа се съгласи да дойде с мен пак , защото е добър. Но след като веднъж се е изкачил над лагер4(7000м) и е тръгнал към върха си получава бонуса и няма мотив да се качва отново. Ще трябва да помисля как да постъпя, за да дойде пак. Ние имаме и друг връх да качваме заедно живот и здраве всичко да мине благополучно. Може би до седмица ще тръгнем. Аз вече се чувствам много по-​добре. Почивката си е важно нещо!

Ден 43 — 22.04 Нищо интересно не се случва в базов лагер. Всички коментират прогнозите и кога евентуално ще се отвори прозорец за качване на върха.
Храната взе да свършва и алпинистите се изнервят.
Времето си прекарвам в разходки наоколо. Поддържам формата си с йога и малко медитации. Гледам филмчета, но май ще ги свърша и тях скоро.
Не комуникирам много, много с другите , за да не се заплете някоя интрига.
Добре съм физически и чакам да свърши скоро сагата Аннапурна.

Ден 44 — 23.04 Вали сняг цял ден и ние сме в лагера. Може би няма да се ходи нагоре днес.
Утре ще идва хеликоптера и ще донесе багаж и храна. Аз съм си поръчал нов регулатор , за да мога да върна този, който използвах на моя шерпа. Ще донесат и нова храна. След толкова дни тук където няма нищо друго освен камъни и сняг всичко се върти около времето и храната. Вече сме и по-​малко като състав и е доста еднообразно ежедневието.

Ден 45 — 24.04 Днес се взе решение след преглед на прогнозите , че ще се тръгва отново към върха след 3 – 4дни. Вятърът ще е около 20 км/​ч и температурата ще е също приемлива. Настъпва оживление и прилив на енергия. Всички са навити да се катерят и да достигнат върха. Около 30 човека ще се катерим заедно. Незнам само къде ще спим на лагер 3 и лагер 4 . Там няма място за толкова палатки. Чудя се как ще се организираме там.
Към 15.00 ч. дойде хеликоптера и какво мислите? — нямаше нов регулатор за мен и нямаше нито плодове, нито тофу. Ох, омръзна ми вече да не ме забелязват и откликват на нуждите ми като веган. Тук всички освирепяха, че свърши месото и бързо, бързо им донесоха, а на мен ??? Не ми се говори просто…

Ден 46 — 25.04 Днес ми обясниха, че са ми взели всичко и храна и регулатор , но някой ги е забравил да ги свали от хеликоптера. Ех, все на мен ще ми се случи… На Еверест храната ми забравиха, тук регулатора и храната..ни ше се оправя някак си пак и при тези обстоятелства.
Иначе прогнозата е хубава за следващите няколко дни , почти без вятър. Утре всички ще се събираме, за да решаваме кога тръгваме. Остава въпроса как ще ни поместят във височинните лагери , предвид ограниченото място за палатки.
Надявам се този въпрос да се изясни утре в разговор с организаторите на разните експедиции.
Физически съм добре, само дето ми тече носът. Така и не съумявам да се опазя и да не се разболявам.
Обзема ме вече треската за катерене. Настроен съм позитивно и мисля, че този път ще се качим.

Ден 47 — 26.04 Утре тръгваме! Поставих батерии на СПОТ-​и открих, че не работи. Толкова бях замаян и уморен от предишното изкачване, че въобще не се сетих да го проверя по-​рано и сега няма да имам СПОТ? Толкова съжалявам.… Незнам какво му се е случило. Развалил се е по някаква причина и няма да може да ме следите в интернет. Извинявам се на всички фенове и спонсори . Това е риска на професията . В най-​важния момент да стане нещо неочаквано.
Стискайте пак палци и живот и здраве очаквайте включване след върха. Ще се обадя по телефона по най-​бързия начин. До 01.05!

Ден 48 — 27.04 до ден 54 — 3.5Тръгнахме от базов лагер на 27.04 — 48 дни след тръгвамето ми от София, за атака на върха за втори път този сезон. Прогнозите за времето бяха много добри и показваха добро време до 01.05включително вятър 5 – 10 км в час. Под добро време се разбира слаб вятър и липса на снеговалежи.
Този път бях много натоварен защото след предишната атака на 16.04 по съвет на шерпа свалихме целия багаж от горните лагери на базов лагер ( спален чувал, пухен гащеризон, оборудването и всичко останало). Движехме се нагоре с раници по 25 – 30кг. Последователно се изкачвахме всеки ден нагоре по лагерите и на 30.04 достигнахме лагер 4 около обяд . След няколко часа почивка се отправихме нагоре за финална атака на върха в 20.15 часа. Времето за преодоляване на върха се оказа много дълго и изтощително и вървяхме повече от 14 часа нагоре. Качихме се на върха малко след 10 часа сутринта на 01.05. –Великден! Върхът ни допусна до себе си след 48 дни! Последните метри бяха най-​трудни, защото вятърът се усили и на самия връх беше над 70км/​ч. Прогнозата пак излезе не-​много точна. Но след като си достигнал тази височина и ти е за втори път връщане назад вече няма! Вр. Анапурна I –е най-​високата точка от върховете наоколо и е БАШ върха. Има няколко малко по-​ниски наоколо и затова е важно да се ориентираш и да качиш този, за да си успял наистина. Върхът е целият покрит със сняг Направихме си снимки, малко снимахс камерата, но ръцете ми замръзваха от синия вятър и потеглихме надолу. Ще ги публикувам веднага когато когато имам интернет.
Слизането до лагер 4 отне също около 8 часа. Изпревариха ме на въжето и трябваше да изчаквам други алпинисти на доста участъци. Пристигнах в лагер 4 направо разглобен и умрял от студ. Краката ми бяха замръзнали и имаше лед от вътрешната страна на обувките ми и дори във вътрешните джобове на гащеризона. Толкова студ не бях изпитвал през живота си. Палатката също беше цялата в лед и от вътрешната страна включително. Температурата вътре беше –27 градуса. Кашлях силно и плюех жълто-​зелени секрети.
Обадих се по телефона , за да съобщя на близките си, че съм жив и здрав по сателитния телефон, който бях оставил на лагер 4. Много ме беше яд, че ми се развали СПОТ-​а и не можеха да ме наблюдават и следят къде се намирам по трасето. За пръв път щях да спя цяла нощ на 7000м. в лагер 4. Винаги досега съм успявал след изкачване на върха да слизам до базов лагер в същия ден. Не и този път! Заспах на мига!
На 02.05 се отправих надолу. Знаех, че изкачването на върха е факт когато се завърнеш жив и здрав на базов лагер.
Пристигнах на свечеряване след 10 часа преход . Когато слезнах долу ми се събираха 36 часа без храна и 24 часа без вода. Обадих се отново ‚за да успокоя всички , че съм вече на сигурно място. Останалите се движеха зад мен и не знаех кой къде ще нощува. По-​късно се прибраха и те. Наядох се много хубаво и едва тогава се почувствах щастлив, че съм изкачил върха.
Повече подробности ще има когато си почина малко, събера си мислите и напиша всичко, което ми се случи през целия този период. Може би в следващата ми книга. Сега престои слизане в Татопани, където ще се потопя в топла минерална вода. Ще се къпя дълго и продължително с топлата вода, ще спя в топло легло, ще ям топла храна. Ще правя всичко ТОПЛО и се надявам да се стопля най-​накрая след толкова дни мръзнене. Голям кеф ме чака!

Това е засега и сега и тук е момента за приключване на дневника за Анапурна !
Голям връх, труден и изморителен връх, дълга и продължителна експедиция,
преодоляни трудности и хепи ЕНД накрая !
Доволен съм от това, което направих и че успях да се изкача на него в една експедиция. Много от другите алпинисти правеха опити за втори, трети, че и четвърти път. Доста се и отказаха по време на нашата експедиция. Ние обаче успяхме!
Благодаря на всички, които са съпричастни с това, което правя, подкрепят ме и ме мотивират да изпълнявам мисията, която съм си поставил-​веганството!
И този път проведох цялата експедиция без да употребявам храна от животински произход при екстремни условия и сериозно натоварване на организма ми.
Продължавам напред!
След няколко дни ще отворя нов дневник за следващия връх, който ме очаква –Дхаулагири!