| Момчето от Сливен, което покори и Аконкагуа
„Преди няколко седмици ви съобщихме, че сливенецът д-р Атанас Скатов е успял да покори още един континентален връх-първенец. На 4 януари Наско изкачи връх Аконкагуа в аржентинските Анди. Върхът е висок 6962 метра и е първенец на Южна Америка. Амбицията на Наско е да покори всичките седем контитентални първенци. Три от тях вече са покорени – през 2013 г. Скатов покори връх Ухуру в Африка и Елбрус, най-високият европейски връх. Веднага след покоряването на Елбрус направи опит да изкачи и връх Ленин, но умората се оказа по-силна. Третият покорен първенец бе Аконкагуа. Наско не си е поставил срокове за изкачването на останалите четири върха. Казва, че щом си го е поставил за цел, така или иначе ще го направи. Както ни беше обещал още, докато беше в Аржентина, Наско се срещна с екипа ни, за да ни разкаже подробности за изкачването на връх Аконкагуа. „Тръгнах от Сливен на 16 декември, започна той. След три безсънни денонощия път пристигнах в град Мендоса, Аржентина, който е на 160 км от парка „Аконкагуа“. Там си купих пермит /разрешително, което ми даваше право за престой в парка 20 дни/, купих си и височинна храна и други необходими неща. На 19 декември потеглих от Мендоса към планинския курорт Пенетиентес, който е на 6 км от входа на парка. На 20 декември влязох в парка. Първия ден отидох до междинен лагер на 3400 м, за да се климатизирам. Останах там една нощ, чувствах се добре. На следващия ден тръгнах към основния базов лагер, който е на 4350 м. Разстоянието между тези два лагера беше 20 км, взех го за 4 часа и половина. На третия ден за климатизация се качих до 4700 м в посока към върха. През четвъртия ден си взех палатката и височинна храна и за 4 часа директно се качих до лагер 2, без да спирам в лагер 1 „Канада“ /5050 м/. Лагер 2 е на 5550 м и се казва „Гнездото на кондорите“. Там до една скала оставих всичкия си багаж и слязох до лагера на височина 4350 м, за да преспя там. Слязох за 1 час. Това беше на 24 декември, Бъдни вечер. На Коледа си почивах. Сестра ми беше пратила немски щолен и с него почерпих останалите в лагера. На седмия ден, 26 декември, тръгнах нагоре към лагер 2. Опънах палатката, разтопих си сняг, за да пия вода, преспах в лагера. На 27 декември за климатизация се качих до заслон „Берлин“ на височина 5930 м, той е малко под лагер 3. След това се върнах в лагер 2 и преспах там. Планът ми беше вечерта на 27 срещу 28 декември да тръгна от лагер 2 и да се кача на върха. Времето беше слънчево. Прогнозата беше, че от 29 декември започват много силни ветрове. Но се запознах с една група хора, които имаха планински водач. Той ми предложи да се кача на върха с тях на 29 декември. Реших да го послушам и на 28декември се качих с тях от лагер 2 до лагер 3 „Колера“ на височина 6000 м. Това определено беше най-голямата ми грешка. Времето наистина се влоши на 29 декември. В 5 ч. сутринта близо 50 души тръгнахме от лагер 3, организирани в групи с водачи и носачи. Само аз бях соло. Вятърът беше много силен. Още след първите 200 метра половината хора от групата се отказаха и се върнаха. Ние продължихме, вървяхме бързо и в 6 ч. Бяхме на височина 6200 м. Лично мен вятърът няколко пъти ме събори на земята и трябваше да се хващам за големи камъни или скали, за да не ме отнесе. В 8,30 ч. Стигнахме последния заслон, който е на 6400 м. Заслонът се казва „Независимост“, там има малка дървена постройка без покрив. До заслона стигнахме 12 души. Направих 10-минутна почивка, хапнах малко. Температурата беше доста под нулата, вятърът – много силен. Още преди да стигнем заслона, почувствах болки в двата палеца на ръцете. Не знаех дали ме болят заради студа или заради това, че използвах цялата си сила на ръцете, за да държа стабилно щеките. След заслона нагоре продължихме 6 души. След стотина метра излязохме на едно голо място, наречено Големия траверс. Там, заради ураганния вятър, се отказаха и останалите от групата. Останах сам, продължих нагоре, въпреки че се вървеше много трудно. Болката в пръстите ми вече беше много силна. На 300 метра стигнах до скала, наречена Палеца. Продължих още 300 метра след нея, тръгнах по един стръмен участък нагоре, вятърът продължи да е ураганен. В 9,30 ч. спрях да почина. Болката в ръцете ми беше нетърпима. Реших да се върна назад, в началото на Големия траверс. Там намерих място на завет, слънцето напече. Пред себе си виждах върха – вятърът завихряше големи вихрушки там. Половин час стоях на височина 6500 м и се чудех какво да правя. Пръстите ме боляха много. В 10 ч. реших да сляза надолу. Прогнозата за времето беше, че няколко дни ще има ураганни ветрове. На 29 декември след неуспешната атака реших да сляза до базовия лагер на височина 4350 м., да преспя там, а на 30 декември да сляза от базовия лагер до входа на парка и да отида до град Мендоса. На 31 декември и 1 януари само почивах. Спях, хапвах, следях в интернет прогнозата за времето. Оказа се, че ще има прозорец за атака на върха на 4 и 5 януари. Т.е. На 4 януари беше моят ден. На 2 януари тръгнах с автобус от Мендоса към входа на парка, пътувах 4 часа. Когато влязох в парка, рейнджърите там ми поискаха разрешителното. Показах го, те започнаха да правят проверки. Три пъти ме проверяваха и не искаха да повярват на очите си. Казваха, че никога не са срещали подобен човек, който да излезе от парка преди дни и пак да се върне, за да изкачва върха. В 10,30 ч. влязох в парка /2900 м/. За 6 часа успях да премина 30 км и стигнах до лагера на височина 4350 м. Преспах там. На 3 януари взех багажа си и тръгнах към лагер 2, където бях оставил палатката. В яда си на слизане бях пропуснал да я съборя и да я покрия добре с камъни. Бях почти убеден, че ураганният вятър я е отвял нанякъде, а това означаваше, че ще трябва да се кача да спя до заслон „Берлин“, където има голяма дървена постройка. На 3 януари тръгнах към лагер 2 на височина 5500 м. Щях да откача от щастие, когато видях, че палатката ми е там. Е, малко беше скъсана, въжетата й бяха откъснати, но камъните върху престилките, които бях оставил, явно я бяха задържали въпреки силния вятър. В момента, в който видях палатката там, знаех, че ще изкача върха! Подготвих се за тръгване, но не успях да поспя заради шумни съседи в съседната палатка. Трябваше да тръгна в 2 ч. През нощта. Беше много студено, но вървях бързо. В 3,45 ч. бях в лагер 3, на 6000 м. Имаше около 80 души, които тъкмо тръгваха нагоре към върха. Починах си само 15 минути, макар да бях уморен. Вятърът беше слаб, физически бях уморен и вървях по-бавно. В 7,30 ч. бях на заслона „Независимост“ на 6400 м. После излязох на Големия траверс. Стигнах до място, наречено Каналета, на 6700 м. Това е равно място, за почивка. Починах си час и половина. В 11 ч. тръгнах нагоре. Беше борба за всеки метър, имаше много камъни, беше нестабилно. В 12,50 ч. изкачих върха. Изкачването ми от входа на парка до върха за 51 часа е рекорд за този сезон. Стоях час и половина на върха. После слязох в лагер 2, преспах там. На 5 януари рано сутринта си събрах багажа и слязох до град Мендоса. От 3 дни Наско е в родния Сливен. И вече мисли за следващия връх, който иска да покори. Целта му е не кой да е връх, а именно Еверест. Стискаме палци, Наско!!! Ще успееш!!! „Сливен нюз“ |
| Атанас Скатов пред РСН: Ще посветя следващата си експедиция на сливенските алпинисти
|
Това обяви в интервю за | Сливенски алпинист изкачи най-високия връх в Южна Америка
„На 4 януари в 13.15 ч. местно време (18.15 българско), сливенският алпинист Атанас Скатов изкачи най-високия връх в Южна Америка – Аконкагуа /6962 м/, в планината Анди в Аржентина”, съобщи днес хубавата новина кметът Кольо Милев Скатов е отпътувал за експедиция „Аконкагуа” от Сливен в началото на декември с подкрепата на Община Сливен, магазини „Стената”, застрахователно акционерно дружество „Армеец”, ТД „Рилски турист 1902 г.” Самоков и „Суперхостинг.БГ”. На 29 декември сливенският алпинист е стигнал до 6600 м, но се отказва от атака на върха, поради лоши климатични условия и силен вятър. На 2 януари, той е тръгнал обратно към планината, а на 4 януари след десетчасово катерене е стигнал сам връх Аконкагуа. Аконкагуа е най-високият връх в Западното и Южно полукълбо и е най-високият изгаснал вулкан в света. Той е един от седемте най-високи континентални първенци. Очакваме с нетърпение алпиниста да се върне жив и здрав в Сливен, за да разкаже повече за експедиция „Аконкагуа”. |
| Атанас Скатов покори и връх Аконкагуа
Сливенецът Атанас Скатов успя да покори още един хилядник. На 4 януари Наско изкачи най-високия връх в Южна Америка – Аконкагуа /6962 м/, в планината Анди в Аржентина. Аконкагуа е най-високият връх в Западното и Южно полукълбо и е най-високият изгаснал вулкан в света. Той е един от седемте най-високи континентални първенци. Наско отпътува от Сливен в началото на декември. На 29 декември той стигна до 6600 м, но се отказа от атака на върха, заради влошаване на времето и много силен вятър. Тогава си обеща да атакува Аконкагуа при първа възможност. Днес получихме съобщение от Наско. В него той пише: „Здравейте, приятели. На 4 януари изкачих върха. Изкачих го за 51 часа, от входа на парка, което си е рекорд за този сезон. Входът на парка е на 2900 м височина. Радвам се, че за по-малко от 12 месеца изкачих три континентални първенци – Ухуру, Елбрус и Аконкагуа. Ще разказвам повече като се върна в Сливен”. Наско се прибира в Сливен до десетина дни. Очакваме го с нетърпение, за да научим повече подробности за покоряването на Аконкагуа. |
