Ден 15: (11 юли в Истанбул) Не бързах да ставам рано, закуската беше от 9 часа, а полета ми е чак в 18.30 часа. Предния ден си бях намерил едно маршрутно такси да ме вземе от хотела и да ме закара до летището за 5 евро. На всеки два часа има такива микробуси, които събират туристи. Бях си взел билет за микробус в 12.30 часа, до летището пътя е около 45 минути. Закусах с групата, която се беше вече поизнервила, едните искаха да си тръгват веднага, другите да остават да разглеждат града… но мен вече не ме интересуваше това. Само да ви спомена, че е много трудно с 40 човека да си някъде, особено 2седмици и пътуване с автобус с дни. Вече съжалявах, че не си организирах полет от Минерални води (на 60 км от Терскол) за Истанбул. Това пътуване ме измори и особено разговорите с другите. Повечето от тях доста завиждаха че замнавам веднага за Ленин и според мен и те биха искали много да идат. След закуската си стегнах багажа и излязахме с Томаш малко да се разходим. На обяд си взех довиждане с групата и си хванах микробуса за летището. Като си спомням как през януари на това летище за малко да си изтървем полета за Килиманджаро, този път първото нещо беше да си чекирам багажа. Бях решил голямата раница да я дам да я облепят с фолио, за да се запази чиста, а и да не ровят за сигурност. За моя голяма изненада на летище Ататюрк да се опакава един багаж струваше около 13 евро, сума която не си заслужава за малко найлон. Седнах малко да помисля какво може да се направи и ми дойде гениалната идея да си купя един голям чувал и тиксо и сам да си опаковам багажа. За едно евро закупих един огромен и здрав чувал, в който влезе раницата и дори имаше още много място и за още едно евро взех едно широко тиксо и сам почнах да си опаковам раницата. Стана много здраво, бях доволен от себе си :) На летището се запознах с един казахстанец и си поприказвахме за живота, за политиката, той ми рзказа за Казахстан и столицата Астана. Неговият полет беше късно вечерта, но не му се стояло в града и предпочитал летището. Като наближи време за полета минах през проверките и се отправих към гейта за излитане на самолета. На гейта вече чакаха няколко алпинисти с раници и си бяха обули големите обувки, за да не са в багажа им. Повечето имаха право на 20 кг багаж, но моят билет го закупих от германски сайт и аз имах право на 30 кг. Запознах се един словенец и двама чехи, които искаха да се пробват на Кан Тенгри. Завързахме разговор на дълго и широко за планините. А като кацнахме в Бишкек в 3 часа сутринта се оказа че сме с една и съща фирма и ни заведоха заедно в хотела да спим.
Ден 16: (12 юли) След като кацнах рано сутринта в Бишкек ми трябваше виза и срещу 60 долари ми я издадоха на място. Вън ме чакаше човек от фирмата, който заедно с другите 3 момчета ни закара в един баровски хотел в покрайнините на Бишкек. Хотелът е 5 звезди с басейн и всяка вечер е най-вървежната дискотека на басейна. Отпред са паркирали само скъпи коли, все едно си в Сен Тропе. Спах до 10 часа и отидох да закусвам на басейна. Тримата ми нови познати бяха вече там и си бяха поръчали. Взехме си по една бутилка вода понеже не е включена в закуската и заплатихме по 5 евро на бутилка. Цените като на дискотека. Толкова скъпа вода не бях пил, а в супера на 100 метра от хотела е съвсем нормална цената. Карай, поне за гости на хотела басейна е безплатен с прекрасна гледка към планината Тян Шан и снежните й върхове. След закуска излязох из града, който се намира на 850 метра височина. Първо посетих офиса на фирмата, която ми съдейства за експедицията, уточнихме някои неща и после си направих 6 часова разходка из центъра на града. Закупих си киргизка СИМ-карта за ГСМа. Тук разговорите са много евтини, под 1 стотинка на минута. Посетих едни огромни площади, на които е или Ленин или Айхел Манас, техния лидер от миналото.
Фотос 47: И сам войнът е войн!
Фотос 67: В долният край на стената, вече съм си сам и се снимам колкото си искам..
Фотос 70: Така заварих палатка си в Лагер 2, 5400м., 23 юли 2013г.
Фотос 82: Тук си вземам довиждане с върха и поемам надолу!
