Килиманджаро 2013

За шест дни на покрива на Африка

Искам да Ви разкажа на тази страница за моето качване на вр. Ухуру 5895м., Килиманджаро, Танзания, което осъществих на 10.01.2013г., как е минала подготовката ми, как е преминал целият трек по дни, каква екипировка е нужда според мен и малко информация за Килиманджаро. Бих желал с тази страница да помогна и на други мераклии да постигнат също целта си и да се качат на покрива на Африка. За изкачване до връх Ухуру избрах маршрута по Мачаме, който ме впечатли със своята живописност и трудност на качване. Освен пътеписа ми за трека по дни, описвам моята одготовка, екипировка и всичко каквото ми е направило впечатление. Надявам се тази страница да послужи на други мераклии за качване на върха.

Килиманджаро е най-​голямата свободно стояща планина в Света със своите 60 км. мощен масив в основата. Най-​високата планина в Африка се издига като корона с уникална и единствена природа със своя собствена екосистема, климатични и растителни пояси. Високата планина, която достига почти 6000м. височина има 3 върха — от западна страна е връх Шира — 3962м., от източна страна е вр. Мавензи — 5149м., а между тези два върха се намира винаги покритият със сняг масив на Кибо. В горната си част Кибо е сравнително равен и тук се намира кратер на вулкан, който е дейтсвал до преди 200 години. Най-​високият връх на Кибо се нарича Ухуру и е висок 5985м и се намира до кратера и е съответно най-​високият връх на Африка. Ухуру означава “Свобода” и носи това име от 1961г. от когато Танзания е получила своята независимост. До тогава върха се е казвал Кайзер Вилхелм връх.
Килиманджаро е магнит за хиляди туристи от цял свят. Има основно 7 пътеки за качване на върха, като само по една се нощува по хижи. Всички други пътеки са оборудвани с къмпинги за палаткови лагери. Килиманджаро има 5 климатични пояса, като се тръгва от вулканичните плодородни почви в подножието на планината, преминава се през гъста джунгла, по-​нагоре са храсти, треви и мъхове. Следват вулканични скали и в най-​горната част са ледниците и глетчерите.

Подготовка

Подготовка, за да се качиш на 6000 метра височина трябва на всяка цена. Ако си мисли някой че просто така може да се разходи до върха на Килиманджаро, просто няма да успее. Подготовката включва различни дисциплини и най-​вече издръжливост. Според мен трябва да можеш да вървиш в продължение поне на 12 часа с раница на гърба в планината при ниски температури и то в посока нагоре към върха и да изминеш поне 30 км.

При мен специална подготовка не ми беше нужна, понеже през 2012 година тренирах усилено през цялата година до последният ден преди да заминем за Африка. В личен план обичам да правя преходи в планината над Сливен от порядъка на 30 – 40 км на ден с положителна денивелация над 1500 м. Също така съм запален по планинското колоездене, както и по асфалтовото и за изминалата година имам над 3000 км. колоездене. Колоезденето е много подходящо за издръжливост и за качване на височина помага също. Тренировки на кардиоуредите са също добра подготовка, но аз предпочитам тренировките извън зала. Бягане и плуване са също препоръчителни.
И все пак какво правих през 2012г: Няколко състезания по планинско колоездене с доста добро челно класиране; Поход от Ком до Сливен 500 км; 100 км. преход Алеко за 17 часа; XСo Адвенчър къп 256 км за 3 дни, 8 дисциплини; Скоростно изкачване на 7първенци и безброй походи и преходи по българските планини, както и скално катерене. Занимавам се с йога, предимно сутрин, танцувам народни танци 1 – 2 пъти седмично, карам мотор, зимата на ски. Общо взето обичам движението и планината.

Екипировка

Обувки — от 4000 метра нагоре е хубаво обувките да са високи, с гортекс мембрана, 3 или 4 сезонни. Единственно за върха може да се ползват зимни обувки. Аз се качих с 3 сезонна Скарпа. Най-​важно е обувките да са раздвижени и поне да е ходено 100 км с тях, за да не се получат изненади. До 4 000 метра се качих с маратонки.
Втори чифт обувки — до 4000 метра препоръчвам маратонки или други леки обувки, за да е по-​комфортно при ходене, както и в лагерите. Аз си бях взел и джапанки за лагерите.
Яке — задължително водо– и ветрозащитно яке с качулка. Може и с пух, но единствено последната нощ е студено при качване на върха. Аз си носех допълнително пухенка, която ползвах и вечер в лагерите.
Полар — един тънък полар и един по-​плътен за по-​студено време.
Панталон зимен, гортексов, водо и ветрозащитен.
Панталон памучен за първите дни.
Панталон резерва ако се намокри единият.
Дъждобран-​пончо, както и дъждобранен панталон.
Шлем — тънък и дебел (може и шлем за мотор).
Ръкавици — 1 брой тънки и 1 брой дебели зимни.
Термобельо — горнище и долнище по 2 броя. Хубаво да е от вълна, но може и от изкуствена материя.
Тениски — 2 – 3 броя с дълги и с къси ръкави.
Риза — 1 брой.
Чорапи — 3 чифта тънки и 3 чифта дебели.
Гамаши — водонепропускливи, дишащи.
Раница — за дневните преходи раница не повече от 30 литра.
Голяма раница или чохъл или сак — 100 литра обем. Добре е да е водонепропусклива. Шерпите ги слагат също в чували, но е по-​добре да е защитен.
Спален чувал — както вече ви писах аз имах чувал с комфорт минус 15 градуса и първите 3 – 4 дена ми беше много топло. Според мен е достатъчно комфорт минус 5 или минус 10 градуса в комбинация с памучен или копринен инлет. Аз носех инлет, но така и не го ползвах. Не вземайте пухени чували, влагата е много висока от конденза и се мокри чувала. По-​добре е синтетични.
Друга чанта ако оставяте нещо в хотела по време на трека.
Щеки, телескопични. Помагат много при качване и слизане.
Аптечка.
Таблетки за обеззаразяване на водата.
Витамини и енергийни храни
Слънчеви очила (глетчерни).
Термус 1 литър и още една бутилка 1 литър.
Челник с втори чифт батерии.
Слънцезащитен крем с фактор 30.
Лосион против насекоми.
Фотоапарат с допълнително батерии и карта.
Хавлия, малка бързо съхнеща.
Комплект за шиене.
Нож — многофункционален.
Лични принадлежности.

ТРЕК

Преди да избера трека по маршрута на Мачаме бях изчел доста литература за Килиманджаро и тази пътека и снимките по нея ми направиха най-​силно впечатление. Дължината е около 60 км, като самото качване е повече от 40км. По принцип този маршрут се прави за 6 дена с 5 нощувки, но аз взех още един ден допълнително за аклиматизация между 4 и 5 хиляди метра. Все пак са почти 6000 метра на върха и е по-​добре да не се рискува допълнително.

Дневник

3 – 4 януари 2013
Сливен-​Истанбул-​Килиманджаро, Моши, Танзания

На 03 януари рано сутринта тръгнахме от Сливен — Дима, Цанко и моя милост за Истанбул. На баща ми един приятел се съгласи да ни закара с колата си до летище Ататюрк. В Ямбол спукахме гума, търсихме вулканизатор, но се справихме и около 13.00 часа бяхме в мегаполиса на два континента. Въпреки, че бяхме 4 часа преди полета на летището, доста се замотахме и се чекирахме в последният момент и едва не изтървахме полета. За сметка на закъснението ни за чекиране обаче, бяха останали свободни седалки само в първа класа и се насладихме на 7 часа полет в първа класа с всички екстри. Казах си, много добро начало. Кацнахме през нощта в Танзания, доста влажно беше и над 20 градуса в 3.20 часа местно време. Летище Килиманджаро е на 1000 метра надморска височина. След кратка опашка за издаване на виза (50 долара) и паспортна проверка ни взеха отпечатъци на пръстите. От местната фирма която бяхме наели за трека, бяха изпратили човек да ни посрещне и закара в хотела в Моши. Успяхме преди изгрева да заспим и дори се наспахме доста добре. След закуска следваше разходка из Моши, типично за Африка доста прашни улици, пъстро и шумно, всеки иска да ти продаде нещо, заговаря те, здрависва те и иска да те води в някой магазин да пазариш или ти предлага сафари или трек. Отначало беше малко опасно, но свикнахме и не им обръщахме много внимание. За мен беше интересно страничните улички, където живеят местните хора, техният начин на живот, битие и работа.
След обяд дойде водача на трека в хотела и говорехме за екипировката и самото изкачване. Провери какво сме си взели от България и беше доволен. На място може да се наеме абсолютно цялата екипировка. Стегнахме си багажа за трека, а излишният оставихме в хотела.

Събота, 05.01.2013, Ден 1
Мачаме вход 1780м — Мачаме камп 2990м., 10 км — 5 часа ходене

Сутринта в 9.30 дойде един голям автобус в хотела пълен със сакове, храна, палатки и шерпи. Освен нас тримата от България се включиха и трима германци в нашият трек. За 6 туристи фирмата организира 1 водач, 2-​ма асистенти-​водачи, 1 готвач, 1сервитьор и 19 носача. Така 30 човека потеглихме от Моши към входа за маршрута по Мачаме. Пътувахме около час и нещо. Като пристигнахме на входа на националният парк, то само нас няма тука.…поне 50 туриста чакат и както вече разбрахте средно по 4 шерпи на турист още 200 шерпи. След нас дойдоха и още групи. Много хора, трябва да се оправят документи, на шерпите им се тегли багажа, нямат право да носят повече от 20 кг. на човек плюс собствен багаж. Чакахме повече от 2 часа докато стартираме към обяд. Таксата за влизане в парка и качване на върха е 750 долара на човек, само вход.
След входа тръгнахме по широк горски път, който след 3 – 4 км. премина в пътека. Навлязохме в гъста джунгла, много интересна интензивна зелена растителност, чуват се птички, преминаваме много потоци и реки. От дърветата и колоните висят дълги мъхове и видове, подобни на водорасли. Все едно си в приказка и всеки момент ще излезе приказният герой. Колкото повече вървим нагоре, става все по-​стръмно. Вървим през клони и корени на дървета. По едно време заваля силен, пороен дъжд за около час и половина. Аз тръгнах с маратонки за първите етапи и бързо ми се намокриха краката, но времето беше топло над 23 градуса и нямаше проблем. Корените станаха доста хлъзгави и трябваше да внимаваме. На места бяха паднали дървета все едно е минал слон, но ни казаха че скоро е имало буря и тя е съборила дърветата. Джунглата продължаваше до около 2700м. надморска височина, след което се отвориха гледки през храсти, ниски дървета и поляни. За около 5 часа пристигнахме в първият ни лагер на 2990м височина. Всеки ден като пристигнем в лагер първо се записвахме в една книга като се попълват всички лични данни. Следва миене и чай с пуканки в специална палатка седнали на маса като бели хора. През това време палатките са опънати и багажа ни е разтоварен. Вечерите са доста вкусни и разнообразни. През първата нощ беше доста топло и температурите паднаха едва до 12 градуса. Бях със спален чувал с комфорт за минус 15 градуса и първите 3 дни го ползвах само за одеало.

Неделя, 06.01.2013, Ден 2
Мачаме камп 2990м — Шира камп 3850м, 9 км. 6 часа

Ставане в 6 часа, тоалет, раздаване легени с топла вода за миене, закуска от грис супа и яйца с наденички и хляб. На масата винаги е сервирано мармалад, мед, масло, чай, кафе, кетчуп и чили сос. След закуска оправяме багажа и коло 8.30 часа потегляме за Шира камп на 3850м. В началото има едно качване за около час и нещо, после вървим по хоризонтални пътеки с леки качвания и спускания. Тук растителността постепенно намалява. Тръгваме от дървета и храсти и постепенно преминават в ниска растителност или голи камъни и скали или покрити с мъхове. На втория ден отново ни заваля дъжд, но за по-​кратко време. Всяка сутрин след изгрев времето е тихо и спокойно без мъгли и облаци до към 9.30 часа. След това постепенно се появяват облаци и гъста мъгла и така до 16 часа когато отново се разяснява и имаме добра гледка към Кибо. Първите 3 дни мъглата беше доста гъста на места с видимост под 20 – 30 метра, като от време на време се разсейваше от вятъра и можеше да се ориентираме в обстановката. Около 14.30 пристигнахме в лагера 2 с уникална гледка към вр. Шира и платото, а от другата страна масива на Кибо. След като пихме чай ние тримата се отправихме на разходка из района. Има безброй пътеки във всички посоки. Стигнахме до едни възвишения от които се виждаше друг палатков лагер на около 3 – 4 км. от нашия. Той също се казва Шира но е на пътя който идва от маршрутите от Лемошо и Ландероси. На тази височина температурите паднаха до 5 градуса през нощта, но все още много топло за моя спален чувал.

Понеделник, 07.01.2013, Ден 3
Шира камп 3850 — Лава тауър 4600м — Баранко камп 395014 км — 8 часа

Сутринта имаше невероятна гледка към Кибо и платото на Шира. Но само след час падна доста гъста мъгла. Започваме да обикаляме Кибо от южната страна. Вървим сред скали, камъни и изключително интересни растения от рода на Лобелията Lobelia kil­i­mand­jari и сенецията Senecio kil­i­mand­jari. Лобелията достигат 3 метра височина. Температурите на тази височина около 4 000 метра са доста ниски през нощта и това растение оцелява благодарение на веществото, което произвежда подобно на антифриз и не му позволява да замръзне. Сутрин след изгрева на слънцето лобелията отваря своите листа много красиво. Тъй като на тази височина няма насекоми, които да опрашват лобелията, това се извършва от птички с дълги клюнове като колибри с металиков зелен цвят. Няколко такива птички ни позираха за снимки. Невероятно красиви растения на тази височина. Сенецията наподобява палмови растения, достига до 5 метра височина и живее над 150 – 200 години. Листата на тези растения са като купички и служат за събиране на вода, като растенията ползват тази вода през сухият период когато над 3500 метра почти не падат валежи.
На днешният ден имахме за цел да преминем през 4600м. надморска височина което е много важно за аклиматизацията. Винаги трябва през деня да се качваш на 500 – 600 метра по-​нависоко от колкото си спал и да слизаш на 300 – 400 метра по-​ниско за следващо спане. Така тялото свиква постепенно с височина и се подготвя за намаленото количество кислород през следващите дни. След около 3 часа бродене в мъгла достигнахме до днешното най-​високо място — Лава тауър 4600м. Много интересен и красив скален масив с червеникав цвят с отвесни стени от север и изток. Там обядвахме и тръгнахме надолу през една скална порта от която се виждаше невероятно красива низина с много лобелии и синеции. Около 16.30 пристигаме през долината на Баранко в третия едноименен лагер. За мен това е най-​красивият лагер за трека. Изключително място в долината до една стръмна стена от изток, от север се извисява Кибо, а на юг се вижда безкрайна низина, като лагера е разположен на плато, с много растителност предимно лобелии и синеции. Под лагера има скално образувание като нос с отвесни стени над 100 метра надолу. Минават буйни реки край лагера.

Вторник, 08.01.2013, Ден 4
Баранко камп 3950м — Каранга камп 4000м, 5 км — 5 часа

Невероятен изгрев и гледка от Баранко. Сутринта се видя също и вр. Меру 4600м. На днешният ден Дима има рожден ден. Сутринта й пеем песен, а в Каранга камп я очаква изненада — торта. Стягаме багажа и тръгваме по почти отвесната стена в посока на изток към низината Каранга. Прибрали сме си щеките понеже около час и половина имаме истинско катерене с ръце. Невероятна красота се вижда по време на изкатерването на стената от 300 метра. Шерпите доста се измъчват в този участък с тежките багажи, които носят предимно на главата си и врата си, а собственият им багаж е на гърба им. Да не си шерп. След като качихме успешно стената се отвори невероятна гледка към Моши, а на север — към Кибо. По принцип на днешният ден трябваше да вървим до Барафу камп, но аз реших да вземем един допълнителен ден за аклиматизация и разделихме прехода от Баранко до Барафо на 2 дни с междинна нощувка в Каранга. В нощта на качване на върха оцених много високо тази моя идея.
След като качихме стената над Баранко 4250м. се спуснахме по долина и след 3 часа достигнахме до низината на Каранга, която е последната вододайна зона до върха. Красиви гледки към Меру, Кибо и низината. В ранния следобед бяхме в лагера и поднесохме изненадата за нашата рожденичка. Целият отбор се събра в палатката и пяхме на Димито песни на 3 езика. Да ядеш вкусна торта на 4000 метра височина си е направо лукс. Разходка из района, вечеря и както винаги в 20.00 сме по палатките. През тази нощ температурите паднаха до нула градуса вътре в палатката.

Сряда, 09.01.2013, Ден 5
Каранга камп 4000 — Барафу камп 4600м, 5 км — 5 часа

От тука почва стръмно изкачване нагоре към последният лагер. Отначало се качваме постепенно, следва участък почти хоризонтален през една долина и накрая има стръмно качване към лагера на Барафу. Вече няма никаква растителност, единствено малко мъхове и лишеи по скалите и камъните. За сметка на това гледките са грандиозни във всички посоки. Като излезнахме на лагера на Барафу се откри невероятна гледка към вторият по височина връх на Килиманджаро и трети в Африка — вр. Мавендзи 5148м. Невероятно красив връх като корона, който се качва само от професионални алпинисти и катерачи. Няма пътеки до върха. От тука се виждат много добре Кибо и Меру. Още към 13.30 бяхме в лагера и аз реших вместо да почиваме да се качим още 200 метра нагоре към върха, като това ни помогне допълнително за аклиматизацията за предстоящата ни нощ в която ще атакуваме върха. След кратка почивка поехме с единият асистент нагоре и след час бяхме на 4800м надморска височина до един междинен лагер. Слезнахме в лагера, вечеря и по палатките. Който може да спи добре, аз лично не можах да заспя. Имахме уговорка в 23.00 часа да пием чай с бисквити и в 23.30 да потеглим към върха. Но нашият водач се беше успал и ние чакахме до 23.30 да ни дадат чай и топла вода за атаката към върха. В 23.50 потеглихме към върха.

Четвъртък, 10.01.2013, ден 6
Барафу камп — вр. Ухуру 5985м.- Мвека камп 2900м., 20 км — 13 часа

Температурата вътре в палатката в 23 часа беше 5 градуса под нулата. Облякохме си дебелите дрехи и взехме по литър и половина топла вода и някакви сладки неща за енергия. Тръгнахме по доста стръмен път към върха като вървяхме доста бавно като целта е да не спираме да почиваме, понеже е доста студено. На всеки 200 – 300 метра денивелация температурата падаше и се чувстваше. На мен лично ми беше много студено на краката и се налагаше да си размачквам пръстите на краката в обувките. Темпото също беше убийствено бавно, но и по-​бързо не ставаше да се върви. Всяко забързване довеждаше до тъпа болка в слепоочията. Бавно, но славно се движехме нагоре и се борехме за всеки метър. Всичко беше замръзнало и не се виждаше върху какво стъпваме. След около 2 – 3 часа на мен започна да ми се спи ужасно силно. Едвам си стоях на краката. Сили имах, добре се чувствах, но страшно ми се спеше. Всяка секунда исках просто да легна на земята и да поспя малко. По едно време май бях заспал докато вървя за няколко секунди. Такова нещо не ми се беше случвало до сега в живота, да ми се спи неистово силно. Предполагам от височината ми се спеше или от недоспиване през предните две нощи. Едвам се довляках до Стела поинт 5745м. в 5.00 часа сутринта. Термометъра ми показваше минус 16 градуса. Бях си облякъл вече всичките възможни дрехи, които носех за нощта. От това бавно темпо, с което се движихме нямах никакъв шанс да си стопля тялото, единствено дрехите трябваше да предпазват от изстиване. До около 3 часа сутринта имахме вода за пиене, но в 5 часа водата ми вече беше замръзнала в бутилката, макар че бях купил маншонче. Тук трябва само термос и нищо друго да се използва. От тука ни оставаха 45 минути до върха. Стисках зъби и продължавах да крача нагоре заедно с другите 5 другари и 3-​ма водачи. Ние бяхме едни от първите за него ден към върха. След нас се виждаха редички от челници, които вървяха 1 – 2 часа след нас. Крачка по крачка към върха, в 5.50 часа достигнахме върха с табелата, като зад нас бе започнал изгрева, но слънцето не се беше показало още. Най-​голяма наслада ми достави изгрева от покрива на Африка вр. Ухуру 5895м. на 10.01.2013г. Невероятен изгрев!!! Половината от хоризонта светеше ярко и не се знаеше къде точно ще се покаже огненият диск. Направихме снимки пред табелата. Единият ми фотоапарат свърши доста бързо батерията. На върха термометърът ми показваше 18 градуса под нулата, но ми беше топло. Единствено като свалях ръкавиците за да правя снимки, ръката ми измръзваше жестоко и едвам я стоплях пак. Извадих вторият си апарат и пак снимах ледниците и глетчърите, невероятни гледки. Водачите само ни подканваха да слизаме на долу, понеже било много опасно да стоим на тази височина. А на мен изобщо не ми се слизаше. Отначало уговорката беше да стоим 10 минути на върха, а аз вече стоях 40-​та минута горе и не ми се слизаше. Невероятна красота, прекрасно ясно време. Останах последен горе и си снимах и разглеждах. Слънцето беше изгряло и галеше премръзналото ми лице.… Не исках изобщо да слизам, а да ида до намиращите се на 300 – 400 метра глетчъри и да пипна един от тях. Но водача беше против и не разреши. Започнахме да слизаме и да се любуваме на пейзажите. Върволици от хора се качваха нагоре, може би над 80 човека. Тука се събираха всички 7 пътеки към върха. Нашата група се качи почти първа на върха за деня. Много бързо се разтопи пътеката и сега слизахме по едни сипеи, докато през нощта всичко беше замръзнало. Голямо предимство е да се качиш през нощта, докато пътеката е замръзнала. Слизането стана бързо за 3 часа до Барафу кампа. Тука имахме почивка 2часа и обилен брънч (между закуска и обяд). Последва стягане на багажа и отново посока надолу към последният лагер за трека на 2850м метра Мвека камп.

Петък, 11.01.2013, Ден 7
Мвека камп — Мвека изход — Моши, 12к м– 4 часа

След закуска поемаме пак през джунглата надолу към изхода на национален парк Килиманджаро. Гъста зелена растителност, пеят птици, има маймуни по клоните на огромни дървета. На няколко места има пролуки и се вижда за последно Кибо. Пътят е само надолу и няма натоварване. По земята са нападали бели цветове от дървета подобни на Рододендрони и ухаят изключително. По някое време пътеката преминава в голям, широк път и от време на време изскача някой от храстите и ти предлага да си закупиш сувенири. След 3 – 4 часа достигаме изхода на парка и отново се регистрираме в книга. След кратка почивка ни връчват свидетелствата за успешно изкачване на върха. Време е за заслужена бира, разбира се от марката Килиманджаро. Тука има почти всичко на пазара с марката Килиманджаро.
Товарят ни пак в познатия автобус, заедно с цялата тайфа шерпи, водачи и готвач и газ към Моши. Този път преминаваме през доста плантации за кафе. За разлика от производството им на царевица и слънчоглед, които видяхме преди седмица по другия път, плантациите от кафе са на много високо ниво, с капково напояване и висока култура на земеделие, нали съм малко агроном. Седмицата след трека бяхме на едно незабравимо сафари, изпълнено с много красота и животни, а последният ден прекарахме в масайско селище и се запознахме с обичаите и традициите на това номадско племе.

2018-11-19T20:15:15+00:00