Д-​р Скатов: След време всички ще се срамуваме, че сме яли месо

След като покори и последния континентален първенец, алпинистът веган ще се отправи към предизвикателството на 14-​те осемхилядника

Връх подир връх изкачва веганът Атанас Скатов, а Списание 8 редовно ви разказва за неговите приключения и покоряването на различната му кауза. Шестият от 7-​те най-​високи върхове на земните континенти бе изкачен на 22 декември 2014-​а. Винсън в Антарктида посрещна д-​р Скатов в прекрасен слънчев и топъл ден с почти плажните за тук –35 градуса. Докторът по растителна защита от Хумболтовия университет достигна първенеца на Антарктида броени дни след като зад гърба му бе и този на Океания — Карстенц пирамид (4884 м). Така в списъка му за 2014-​а попаднаха 4 континентални рекордьора заедно с върха на Земята — Еверест (8848 м) и южноамериканския Аконкагуа (6962 м). Така пред рекорда да стане първият българин, покорил всички континентални първенци и първи веган в този списък, остава само най-​високият в Северна Америка Маккинли (6193 м). Какво следва? Как изглеждат безкрайните ледове на Антарктида? Кое кара любителя алпинист да продължава напред – д-​р Скатов отговори на въпросите ни специално за www.spisanie8.bg.

(Още за него – в брой 32014 г. Интервю след изкачването на Карстенц Пирамид – в брой 12015 г.)
- Преди дни се върна от Антарктида, а наскоро там имаше и други новини – от българската експедиция на остров Ливингстън, която за първи път стъпи на местен връх… В кръга на шегата — покоряваме ли малко по малко ледения континент?
- Всъщност тези български експедиции, които ходят в Антарктида, нямат много общо с нея – островът е на цели 2000 километра от същинския континент и на 1000 км от Южна Америка. Покореният там връх е висок 1200 метра, а при мен дори базовият лагер беше на 2000. Само разликата в температурата между 1200 и 4900 метра е допълнително минус 25 градуса. А и станах вторият българин там, един-​единствен наш сънародник го беше изкачвал преди 10 години — Димитър Тодоров, който отдавна живее в Африка.
- Защо са толкова малко българите, стигнали дотам? Прекалено труден ли е, или е твърде скъпо?
- По принцип от целия елит на алпинизма в България в последните 30 години всеки се стреми да направи 7-​те континентални първенци, но доколкото знам никой у нас не е успял за момента – само още един алпинист е изкачил 6 от тях, но няма Антарктида. Там е наистина много студено, експедицията е скъпа и е много трудно, затова се радвам, че успях.
- На кое място поставяш Винсън по трудност сред останалите покорени от теб континентални първенци?
- Не правя статистики кой е по-​труден и по-​лесен, оставил съм да се случват нещата когато и както трябва. Както вече ви разказах, в интерес на истината най-​труден ми беше преходът през джунглата до Карстенц. Но всеки връх е строго индивидуален, има по-​трудни и лесни моменти – зависи какво е времето, какво е твоето физическо и психическо състояние, дали си спокоен. И най-​лесният връх може да стане за теб труден. И най-​трудният може да качиш без проблем при хубаво време, ако си в добра кондиция. На Винсън бях в уникална форма и само за 4 дни го качих, като за нормални се смятат 89. Той се изкачва само през декември и януари – всеки връх си има определен период, който не е повече от 12 месеца за големите. Декември и януари са разделени на 5 периода, аз бях в третия, включващ двайсет и няколко човека, разделени в 67 експедиции. Ние бяхме трима и го качихме първи, 23 дни преди останалите. Единият ми спътник беше англичанин, който живее от много време в Южна Африка, а другият — водач от фирмата, която бяхме наели. Защото за Антарктида американската фирма, която е организатор на логистика, е една-​единствена за цял свят и едно от изискванията ѝ е да се изкачва със сертифициран от нея планински водач. Беше много добре, че попаднах на подготвени хора – планинският гид беше добър и за голяма моя радост Лойд Хъдсън от ЮАР също беше подготвен. Предложих им да го качим бързо, прогнозата за времето беше хубава и наистина го качихме в перфектен ден. Бързо след това времето се развали. Горе нямаше никакъв вятър, огромна видимост, уникален ден! И успяхме да го качим само в едната посока, без да се връщаме назад –в алпийски стил.
- Не е ли малко скучно човек да върви из такова огромно пространство без никакъв живот?
- Наистина няма абсолютно никакъв живот, той е по крайбрежието. Но изобщо не е скучно – там е невероятна тишина, във всички посоки всичко е бяло до синьо, какъвто става ледът на много векове. И за секунда не ми е било скучно, дори след като толкова бързо се качихме и слязохме, трябваше на Юниън Глетчер да чакаме повече от седмица, защото самолетът „Ил-​76″, с който ни водят от изходната точка идва веднъж на две седмици. На глетчера всеки ден карах арктическо колело, правех разходки. Районът наоколо е пълен с високи планини като Елсуорд, чиято най-​висока точка е Винсън масив. Такава красота! От глетчера до Базов лагер се стига с малки самолетчета за 7 човека, които са със ски вместо колела – там няма друга възможност. Това, което се вижда отгоре е изумително! И от Винсън гледката беше уникална, все едно, че съм на друга планета. Всичко е бяло, бяло… Преди си представях, че Антарктида е едва ли не като плато, нищо подобно! – в този район са само планини и то високи над 34 хиляди метра.
- Ползват ли се кучешки впрягове за пътуване там?
- За северния полюс и района около него да, но за юг не съм чувал и виждал, не знам защо е така. Даже на мен ми беше интересно защо не са карали кучета и впрягове на Антарктида – може би има логична причина. Има и още нещо, което прави пътя тук по-​труден – на други върхове като Карстенц и Еверест има и носачи, които помагат, а тук няма – трябва да носиш всичко сам.
- Колко тежеше багажът ти?
- От Базов лагер до Лагер 1 има възможност да теглиш шейна отзад, носиш 2526 кг, а в шейната слагаш още 2630 кг багаж. По принцип се ходи до Лагер 2, носиш храна, багаж, връщаш се в Лагер 1 или Базовия лагер, почиваш си, събираш сили, после обратно. Докато аз им казах, че няма смисъл, като е хубаво времето и се чувстваме добре, трябва да качим върха. А това рядко се случва, нашият водач каза, че не е правил такова нещо. Аз и по принцип не обичам да ходя с водачи, защото те са се качвали няколко пъти, това работят и искат всичко да е сигурно, за тях не е важно да се качат на върха, а на първо място е сигурността и то най-​вече тяхната.
- Срещаш ли достатъчно подкрепа за инициативите си?
- Да, помагат ми много генералните спонсори от „Еконт“. Но подкрепа идва и от толкова много други места. Сигурно ще ви е интересно, че срещата с един от хората, които много ми помагат, дължа на Списание 8. Стойо Рабишев, който живее в Джорджия в САЩ, се свърза с мен, след като прочел материала във вашето списание. И ми помогна с изключително много скъпа и хубава екипировка за последните изкачвания, а това е наистина много важно.
- Кога идва ред на последния континентален първенец — Маккинли?
- При първа възможност. Наричат го също и Денали. Намира се в Аляска и се изкачва също само два месеца в годината – май и юни.
- Ще успееш ли за тази година?
- Ти как мислиш?
- Разбира се.
- И аз така мисля. В момента събирам средства, той е значително по-​евтин от Антарктида, но така или иначе струва също много пари и е доста далеч, има си и определени изисквания на американските планински служби. Той също е труден, много известни български алпинисти са ходили и не са успявали да го изкачат. Не е важно само колко е висок един връх – важно е и къде се намира. Макар че е малко над 6000 метра, той горе-​долу се равнява на осемхилядник в Хималаите като температура и трудност. Както и в Антарктида – Винсън е 4900 метра, но той няма нищо общо с 4900 в Хималаите, дори в Европа. В палатката на последния лагер преди върха вътре беше –29 градуса, като имаш предвид, че е посред лятото и слънцето не залязва денонощно. Когато има слънце, в палатката става топло, но когато влезе в облак, или е в сянка, става страшно. А има ли и вятър…
- А какво ще стане, когато постигнеш мечтата си и изкачиш Маккинли? Не остава нищо по-​високо от 7-​те континентални първенци…
- Имам много идеи, много мечти. Има и по-​трудни върхове. Питат ме няма ли да почна да правя 14-​те осемхилядника – както няма българин, изкачил 7-​те континентални първенци, нямаме представители и в този списък. Това също е добро предизвикателство за тестване на веганството и отдавна съм се насочил към него. Сега следваща ми идея е К2 – вторият по височина връх в света и един от 14-​те осемхилядника. Но всичко зависи – аз не правя планове никога, чакам нещата да се случат от само себе си, тогава е най-​добре. След като се върнах от Еверест, имах 3 върха за качване, но изобщо не съм и предполагам, че през ноември ще замина за Карстенц, а през декември за Винсън – силно го желаех, но това са много скъпи експедиции. Явно невъзможни неща няма! Щом искаш едно нещо, то се случва. Това също е една голяма част от моя проект – не само веганството, а и да се покаже, че невъзможни неща няма – искаш ли едно нещо, полагаш ли достатъчно труд, няма начин да не се случи. Стига да вярваш силно и да полагаш необходимия труд. Не правя всичко това просто така, а голямата ми цел е да проверя дали веганството е добро решение за човешката популация. Вече съм написал и две книги – за Аконкагуа и Еверест. Сега искам да пиша и за Папуа-​Нова Гвинея и Антарктида и търся издатели, така че да може повече хора да се докоснат до моите преживявания. Имам и много видеоматериал от експедициите, който също искам да се превърне във филми. Търсят се подходящите хора за партньорство и за двете начинания.
- Е, съдейки по успехите ти, явно веганството е добро решение.
- Рано е да се каже – трябва да минат поне 78 години, сега са минали само 3, рано е за съществени заключение. Аз харесвам планината, за мен е изключително важна, но много по-​съществено е, ако мога да допринеса нещо за науката. Целият ми проект е свързан с идеята за веганството в световен мащаб, за намаляване на консумацията на животински продукти, защото по-​голяма част от обработваемата площ на планетата се отделя за храна за животните. А площите ни са ограничени, докато ние нарастваме постоянно. След 203040 години, като станем 2030 милиарда, мислиш ли, че всички ще можем да ядем месо?
- То и сега не е възможно – ако всеки жител на света приемаше калории например колкото средния американец…
- Това е моят проект – не искам да се надпреварвам с никого, като качвам върхове, просто съм избрал планината, защото височинният алпинизъм е най-​натоварващият тялото и психиката спорт.
- По образование си агроном, имаш ли време да се занимаваш и с тази професия покрай катеренето?
- В момента за мен е изключително важен експериментът, защото такъв не е правен до сега в света и нямам възможност да работя друго. Но и на всяка експедиция гледам растенията, тяхното здравословно състояние, болестите, неприятелите. Толкова силно съм свързан с професията си, че ми правят силно впечатление, снимам ги, изследвам ги, картотекирам ги. Аз като агроном съм загрижен за прехраната на човечеството. Но повечето агрономи не катерят върхове, за да търсят решения. Населението на Земята нараства бързо, площите са ограничени, не можем постоянно да вдигаме добива от пшеница, царевица за фураж, не можем да правим прасетата по 2 тона и половина. В Америка правят бикове от по 14001500 килограма, но то не може да стане динозавър – колкото и да са напред генно инженерство, ГМО, има биологично ограничение. Докато при нас, хората, с размножаването няма такова – затова мисля в тази посока и трябва да се знае какви са опасностите, плюсовете и минусите на веганството.
- Какви са негативите му от впечатленията ти дотук?
- Трябва да е разнообразна храната, да е богата и на въглехидрати, и на протеини. Най-​трудното е да можеш всеки ден да си набавяш тази храна, защото в момента, например, ако излезем навън по заведенията, е почти невъзможно. Но виждам, че светът върви в тази посока и все повече и повече хора ми пишат, че спират да ядат месо, намаляват животинските продукти – тенденцията е в тази посока, особено в развитите страни и сред интелигентните хора. Аз имам много подръжници, хиляди хора, които вярват в това което правя, но има и някои които са скептично настроени. Но съм убеден, че ще дойде времето, когато хората ще се срамуват, че са яли месо. Преди хиляди години сме били човекоядци, в Папуа – Нова Гвинея, където бях наскоро, все още се ядат. В момента нали се срамуваме, че преди хиляди години сме се яли един друг?! Ще дойде времето, когато хората ще се срамуват и че са яли месо и никой няма да го прави, сигурен съм.
- Справяш ли се без хранителни добавки – може ли човек да си набави с веганска храна пълната палитра от вещества?
- Точно това изследвам в момента. Допълнително пия само витамин В12, понеже той се съдържа в животинските продукти. Обаче какво се получава – В12 се произвежда от едни бактерии, които са на почвената повърхност и по растенията. Всички животни, които ги гледат в затворени ферми и никога не са излизали на полето, го получават изкуствено – В12 им го бият под формата на инжекции или с храната и по същия начин пак изкуствено идва до хората, които ядат животински продукти. Аз единствено това пия като добавка, мултивитамини, магнезий, съвсем нормални неща като за спортуващ човек. Даже спортистите, като съм говорил с тях, казват, че се пие много по-​сериозна химия, докато аз никога не съм вземал дори протеини или аминокиселини. Не пия нищо специално за енергия, казвам, че планината ми е достатъчен стимулант. И се чувствам добре. Благодаря много на Списание 8, че отразявате моя проект и моите постижения и чрез вас хората стигат до мен.

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722
Сметка в USD IBAN: BG38UNCR70004521480756
Сметка в евро IBAN: BG12UNCR70004521552616