Атанас Скатов: На Еверест не си Бог, мислиш да не ти измръзнат пръстите

С 36-​годишния веган и доктор по растителна защитаот Сливен АТАНАС СКАТОВ разговаря РОСИЦА НИКОЛОВА

- Радваме се за успеха ви, г-​н Скатов. Видях, че ви спират дори непознати хора, за да ви поздравят за изкачването на Еверест. Как ви понася славата?

- Не смятам, че съм направил нещо кой знае какво… По-​скоро желанието ми е хората да разберат моето послание. Аз посветих проекта си на веганството, на необходимостта колкото се може повече да се намали консумацията на месо и на храна от животински произход. Убеден съм, че издържах и стигнах до Еверест благодарение на това, че съм веган. Моето мислене се промени преди няколко години, когато започнах да се занимавам с йога. Организмът ми не понесе месото, после отказах рибата, млякото, яйцата. Чувствам се превъзходно. Доста хора се допитват до мен. Има дори въпроси от рода на: Ако спра месото, ще мога ли да играя тенис?

- Казахте, че когато сте стъпили на Еверест и сте погледнали надолу, сте се почувствали като пътник в самолет. Но на това място човек не се ли чувства като Бог?

- Да, наистина гледката беше сякаш като от прозорчето на самолет. Знам ли как вижда Бог? Откровено казано, други са мислите в такъв момент. Само две минути без ръкавици и ръцете ти могат да измръзнат. Не малко хора са изгубили пръстите си на Еверест, докато си правят снимки. Температурата е — 30, — 40 градуса. Но тя не е толкова страшна. Страшен е вятърът. За мой късмет, докато бях там, вятърът беше много слаб. Но от другата група една алпинистка, унгарка, едва беше спасена, пръстите почти бяха измръзнали.

- Опишете какво представлява Покривът на света?

- Равната част е по-​малка от една маса. Размерите са около метър и половина на два. От двете страни е много стръмно. Наклонът от източната страна, откъдето се качихме, е около 4050 градуса, тоест не е отвесна стена. На такова място човек се задържа, защото сме завързани. Иначе, ако изведнъж духне, заминаваш!

- Вярно ли е, че шерпите никога не стъпвали на самия Еверест. Винаги оставали няколко стъпки назад от страхопочитание към върха. Вие също ли бяхте сам на най-​високото място на света?

- Не, това вероятно е легенда. Шерпите стъпват задължително на върха. Той е толкова малък, че като искаш да направиш снимка, не може без него. Даже за тях това е много важно. Те имат едни специални амулети. При всяко качване добавят по още един към основния. Шерпът, който бе с мен, се беше качвал 8 пъти на Еверест — 4 пъти от непалска и 4 пъти от тибетска страна… „Шерп“ е каста, то е след името им. Не всички са носачи. Има и доктори и всякакви хора сред тях. Който иска, работи като височинен носач. Не всеки става носач. Мениджърът на фирмата ни също беше шерп.

- А шерпите ядат ли месо?

- Ядат много месо! Аз пътувам по цял свят и съм установил, че колкото е по-​бедна една държава, толкова повече месо се яде. Нямам обяснение защо е така. Може би защото месото преди е било привилегия само на богатите и сега хората си мислят, че като ядат месо, това е най-​доброто за тях.

- Вие избрахте по-​трудния маршрут откъм Тибет, защото е по– евтин. Чувствахте ли се като бедняк на експедицията?

- Абсолютно! Само аз нямах нито компютър, нито джиесем. Моят лаптоп е на 78 години и въобще не го взех, а не можах и да намеря спонсор за нов. Пък и за да вземеш компютър, трябва допълнително оборудване — там няма контакти! — и всичко се оскъпява още. Аз бях със сателитен телефон, който ми предостави фирма — спонсор. Много съм благодарен.

- На снимките от Еверест видях, че сте занесли там националното знаме, знамето на Сливен, логото на спонсори. Видях и един надпис: „Васко, обичам те!“…

- Васко е моят 5-​годишен син. Той живее в друг град и през почивните дни ще отида да го видя. Тогава ще му разказвам.

- Кой беше най-​трудният момент за вас през 55-​те дни експедиция?

- Още в самото начало, когато всички останали алпинисти изкараха по 10 сака, по 300400 кг багаж. А аз имах 30 кг багаж. Там всичко се плаща и е много скъпо. Имаше един поляк. И той се беше обявил за веган и като мен целта му е да изкачи 7-​те континентални първенеца. Но той бе придружен от изключително опитен водач, който го е следвал навсякъде, при всяко изкачване. Освен това една веганска фирма го беше спонсорирала с 200 хил. евро. Да не говорим, че той през цялото време ядеше риба, яйца. Имаше и един унгарец. Той пък беше с огромен екип, 7 журналисти го отразяваха. Само за тях спонсорът му беше дал 100 хил. евро. А аз — пълен веган, единственият, който не е професионален алпинист, при това сам си платих половината от средствата за експедицията (общата стойност е малко над 20 хил. долара — б.р.). А! Всъщност освен мен само един руснак, богаташ милиардер, си беше платил. Специално той — всичко сам.

- Излиза, че на Еверест всичко е пари…

- Да, точно така.

- Признавам, че на мен ми се стори отвратителен пазарлъкът, който вашият шерп е направил, като е склонил да ви даде снимките от върха срещу екипировката ви.

- Това е бизнес. Той не е там заради мен, а за пари. Шерпите получават по 1500 долара, ако се качат на върха — още 500 отгоре. Вземат между 23 хил. долара на едно изкачване. И с това се издържат. По 23 експедиции на година обикновено правят.

- Какви бяха отношенията ви с останалите алпинисти от вашата група?

- Бяхме на „здравей-​здрасти“. Е, поскарахме се. Кавгите стават за елементарни работи — някой включил отоплителя, на друг му е горещо. Всеки си има палатка, не си обвързан с никого. Аз винаги съм бил сам.

- Вярно ли е, че след трагедията на 18 април, когато от непалска страна лавина уби 20 шерпи, готвачът на вашата група е избягал?

- Той повече въобще не се върна. Сердарят ни — това е човекът, който е шеф на шерпите — също замина за две седмици. Баща му беше загинал при лавината. И други шерпи изгубиха свои близки. Тази трагедия промени малко отношението им към нас.

- Усещате ли завистта на гърба си?

- Естествено! Дори научих, че докато съм бил на Еверест, някои алпинисти са си позволили да говорят неверни неща за мен. Аз дори не съм член на Клуба на алпиниста. Но завистта е разбираема. Това, за което едни са мечтали 20 години, аз го направих. При това не съм алпинист. Аз съм просто планински човек. Преди това дори не съм спортувал. По планината се запалих преди четири години и оттогава съм се отдал изцяло. Но завистта вероятно не е само сливенска или българска, а човешка слабост. Аз познавам един професионален алпинист, който единствен ми е помогнал — Иван Темелков от моя роден град Сливен. А други „колеги“ дори са „наддавали“ за изкачването ми. Казали, че ще издържа 23 седмици и ще се върна. Е, сбъркаха!

- При изкачването на Еверест сте преброили двайсетина тела на загинали алпинисти. Това потисна ли ви?

- Да ме потисне? Защо? Смъртта е нещо нормално. Това са само техните тела, аватари. Духът им продължава да живее.

- С какво се занимавате след завръщането си?

- Започвам подготовката за останалата част от проекта си — изкачването на първенците на Южния полюс, Австралия и Океания и на Северна Америка.
Много, много се надявам да намеря спонсори! Бих искал да кажа, че най-​интересното от експедицията на Еверест бе, че след върха слязох директно на лагер АВС, на 6400 метра. Това не го правят дори много опитни алпинисти. Най-​добрите слязоха на 7100 метра. А аз даже не бях кой знае колко изморен. И всичко дължа на веганството.

www​.trud​.bg

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722