Българското чудо Атанас Скатов за своята битка с върховете:
дотам и обратно

Неотдавна историята регистрира поредното постижение на българин, проявявайки своите необикновени качества и природен талант. На 24.05.2014 г. д-​р Атанас Скатов успява в своята мисия да изкачи върха на върховете – Еверест. Без животински продукти, които да осигуряват жизненоважните протеини за организма, без дори неговите скромни 30 килограма лична храна, състояща се от ядки. Без да бъде професионален алпинист. Без да има кой знае колко средства или спонсорство, с което да си осигури по-​добри условия, по-​добра екипировка и условия. Без кой знае каква предварителна подготовка – само няколко седмици. Там, където всички изпитват нечовешки трудности и понякога големи разочарования, нашият човек преодолява препятствията със завидна лекота.

Д-​р Атанас Скатов, един обикновен човек с необикновени възможности, разказва за своите подвизи и мечти:

Първо сърдечни поздравления за изкачването на най-​великия връх в историята на алпинизма – Еверест! Как го направихте, каква е Вашата тайна? На какво отдавате причината, че точно Вие успяхте, когато много други се провалиха?

Аз лично смятам, че всеки може да се качи, само трябва да положи необходимия труд и да вярва, че може да се качи. Не е кой знае какво. Трябва, естествено, да си подготвен. Не можеш без да си тренирал, без да си правил нещо физическо, да тръгнеш натам. Човек с корем не видях. За мен над 70%, може би 80% от изкачването е да си нагласен психически и да вярваш, че можеш да се изкачиш.

Всички говорят и акцентират на това, че сте човекът-​веган. Бихте ли разяснили първо какво означава да си веган?

Аз лично отначало не ядях месо, после спрях рибата – бях вегетарианец. И когато реших да спра всички животински продукти, не знаех, че съществува такава дума „веган”, „веганство”. След три месеца случайно в интернет разбрах, че съм веган. Веган означава да не ядеш животинска продукция.

Чували сме от алпинисти, че дневният разход на енергия там горе може да достигне до 15 хиляди калории на ден. Как ги възстановявахте на Еверест?

И аз така съм чувал и съм чел. Чел съм за 8000 калории на ден, които губиш само да стоиш на височината. Студено е, на организма му трябват много калории, за да поддържа тялото топло, а и имунитетът пада. Аз лично бях отслабнал, понеже моята храна не дойде и след това просто минах на двойни и тройни порции – обилни, огромни, препълнени чинии по две, по три, за да си набавя необходимите калории. Ако моята храна си беше отначало там, сигурно щях да се чувствам по-​добре. Ядки, предимно орехи, аз ям много орехи, бадеми, кашу.

Как и кога се зароди любовта Ви към планините? Защото само една силна привързаност и дълбока емоция може да Ви отведе до предела на човешките познания и възможности – изкачването на Еверест.

Винаги съм обичал планината, макар че и не съм ходил много. Вътрешно ми е харесвало, привличало ме е по някакъв начин, но до 2010 година не съм предприемал нищо. От ученик знаех за маршрута Ком-​Емине – най-​дългият пешеходен маршрут в България. И през 2010 година имах възможност да го премина. Шестнадесет дена трябва да отделиш (за информация маршрутът е дълъг 700 километра!). И тогава вече като преминах цялото било на Стара планина, като видях не само колко е красиво, но и през цялото време ти размишляваш върху твоя живот, върху всичко, което ти се е случило, какво искаш да правиш, как да го постигнеш. И много ми хареса. Минах го 2011-​та за втори път, 2012-​та за трети път. Тогава напуснах работа и единственото смислено занимание за мен беше да ходя в планината.

Какво направихте, за да се подготвите за това изкачване – знаем от историята, че алпинистите първо тренират на другите по-​малки върхове, или някои като Едмънд Хилъри тренират в Нова Зеландия, където теренът е особено подходящ?

Аз изпълнявам моя проект с изкачване на седемте континентални първенци. Започнах 2012-​та усилено да тренирам всеки ден, да участвам в многобройни състезания и през 2013-​та започнах вече да ходя на високо – на Килиманджаро, Елбрус, Ленин, Аконкагуа, и това само по себе си представляваше височинната и физическата подготовка. Специално за Еверест може да се каже, че заминах почти случайно, защото аз се връщам в края на януари от Аконкагуа и нямам абсолютно никакво намерение или планове да заминавам за Еверест. Аз не знам дали има и такъв случай в света – някой да е заминал за един месец за Еверест.

А Вие доколко успяхте да си починете и да се възстановите за краткото време?

Аз възстановявам много бързо, явно от веганството или от непукизма ми – не знам. И след Еверест буквално на следващия ден след като се наспах, бях възстановен.

Това ни учуди и изненада, когато разбрахме, че от върха сте слезли директно до базовия лагер, така ли е?

На преден базов лагер – 6400 метра. Той се води Advanced Base Camp – преден базов лагер (АВС). Но ако моят шерп не го боляха коленете като слизахме и затова правихме много често почивки, аз нямах проблем да сляза и до базов лагер още същия ден. Не бях чак толкова много уморен. Участвал съм в много по-​тежки мероприятия, където съм бил наистина изморен. Звучи невероятно, но е така! И шерпите ми казаха после на преден базов лагер, че „ти изобщо нямаш вид, че слизаш днес от върха. Вярно, някои слизат директно до ABC, но те изглеждат много зле.”

Да се върнем малко в реалността – за съжаление, ако човек няма средства, не може нищо да постигне в днешния свят. Колко трудно беше да намерите спонсори за изкачването? Кой повярва във Вас и Вашите умения?

Още веднъж да подчертая, че имах само един месец – март, когато обявих, че ще ходя на Еверест и буквално за този кратък период успях да събера около 60% от нужната сума, останалото съм го самофинансирал. Но съм доволен, много хора откликнаха и то хора с малко суми, но хора, които вярват в мен, хареса им идеята. Аз нямам голям спонсор като другите, голяма компания, която да поеме всичко – реклами, вестници, списания, телевизии.

Защо решихте да изкачите върха от североизточната страна? Бихте ли се върнали някой ден там, за да опитате маршрута по североизточния ръб, смятан за най-​опасен?

Той не е по-​опасен, отколкото от нашата страна. От север се върви значително по-​дълго и друга опасност е, че от север последният лагер е на 8300 метра в зоната на смъртта. И вървиш по един много дълъг траверс. От север е много по-​трудно, отколкото от юг, защото от юг последният лагер е на 7900 м. и само изкачваш върха и веднага слизаш надолу. Не знам дали стана ясно, траверс означава много дълга равнинна част с изкачвания и спускания, по която можеш много по-​бавно да слезеш надолу.

Тибет за мен винаги е бил нещо по-​специално. Аз избрах северната страна, защото преди 4 години бях на този базов лагер, макар още да не ходех по планините. И тогава си пожелах, ако, живот и здраве, се върна на Еверест, да го изкачвам от север. За мен никога не е стоял въпросът дали от юг, единствено и само от север.

След като съм го качил от север, някой ден ще пробвам отново безкислородно качване от юг, защото ми казаха, че била коренно различна природата и маршрутът.

Като сте там горе в планината, завързват ли се приятелства, какви са отношенията Ви с тези около Вас?

По принцип да. Макар че специално за Еверест, ако ти се случи нещо над 8000 метра, няма кой да ти помогне. Там няма спасителни отряди, освен ако не си с някоя много сериозна фирма с много шерпи. Аз не бях с такава фирма, а с една от най-​евтините такива. И ако ти се случи нещо, никой не може да ти помогне. Няма кой да те носи, нито да ти даде провизии. Само ако си със скъпа, голяма фирма и те имат свободни шерпи, могат да ти изпратят нагоре помощ.

Планината изстисква всички сили и умения от катерачите – коя беше Вашата опора, кое Ви помагаше и мотивираше по пътя?

Много неща са, които ме мотивират. Моето семейство, на първо място, моят син, мисля си за него, чакам да го видя.

Кой беше най-​трудният Ви момент по време на цялото приключение?

Когато шерпът не искаше да продължава към върха. Слязохме 120 метра надолу денивелация в деня на атаката на върха. Имаше големи караници. Накрая му казах, че тръгвам сам нагоре и той вече се съгласи да тръгне отново с мен. Иначе в деня на атаката да слезеш 120 метра надолу и да изгубиш час и половина е нещо изключително голямо. Това е много време, енергия, а пък за нервите изобщо няма да говорим. Никой, който не е бил там, не може да си представи за какво става въпрос, защото там всяка крачка е някакво усилие, бориш се за всяка крачка.

А как Ви се отрази на увереността и психиката трагедията, която се случи след лавина на ледопада Кхумбу?

Ние още два часа след лавината разбрахме, защото всички шерпи се познават. Нашата експедиция е непалска, независимо, че се качваме от Тибет. На нашия сердар, който е ръководител на шерпите и цялата експедиция, загина баща му. Той на следващия ден тръгна за погребението. На по-​голямата част от нашите шерпи всеки имаше загинал роднина. Ако не се лъжа, загинаха 19 души и имаше двама-​трима ранени.

Това ми се отрази нормално. Всеки, който е тръгнал натам, знае, че всяка секунда може да падне. И от нашата страна също падат лавини. Между лагер АВС на 6400 метра и лагер 1 на 7100 метра има една стена, висока 350 метра и там има цепнатини и винаги падат лавини. Там всяка една секунда можеш да загинеш. А от 8000 метра нагоре независимо, че си с кислород, всяка една секунда може да ти се развали маската, бутилката, винтилът, понеже си на минус 3040 градуса. Това е съвсем нормално.

Какво си помислихте като най-​сетне стъпихте на върха? Какво беше усещането?

Аз имах проблеми и не можех да си извадя фотоапарата и малко се ядосвах за това – беше ми замръзнал костюмът. Той така беше замръзнал, че дори след като слязох в лагер АВС, при положение, че цял ден съм вървял в слънчев ден, му трябваха два часа в палатката, за да го раздвижа.

Иначе много красиво, денят беше ясен, слънчев, с много голяма видимост. Невероятни гледки. Последно от самолет ги бях виждал, а сега от самия връх няколко осем-​хилядника наведнъж, накъдето и да се обърнеш. Невероятно е. И чувството, че си стигнал, жив и здрав си. Естествено, че мислиш да не ти измръзнат ръцете, внимаваш колко кислород ти остава.

Изглежда, че нямате никакъв страх, притеснения?

О, не. Като е премерено, всичко като е разумно, няма проблем. Аз се чувствах добре, изключително здрав, в много добра форма. На такива места не е хубаво да си мислиш какво може да се случи. Важното е да мислиш позитивно.

А оттук накъде? Кои са следващите цели в кариерата Ви на алпинист?

Живот и здраве продължавам по моя проект „Изкачване на седемте континентални първенци”, търся спонсори, правя срещи, тренирам. Останаха ми три континентални първенеца, засега няма българин, който да ги е изкачил, а пък аз ако успея, ще стана първият веган в света.

Желая Ви късмет и бъдещи успехи!

Източник: www​.urbn​.bg

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722