Пътешествие до Елбрус и Ленин

Написана от Mas­ter. Posted in Преса

Атанас Скатов 02.10.2013 /​17:35

Сливенският алпинист-​аматьор, както се нарича сам, Атанас Скатов успя да сбъдне една своя мечта. През лятото той изкачи връх Западен Елбрус /​5642 м/​в Кавказ, а след това се опита да покори и връх Ленин /​7134 м/​в Памир. През зимата Наско покори връх Ухуру в Африка и сподели, че следващата му цел е Елбрус.

В края на юни Наско тръгва за върха със сръбска експедиция, в която има представители на 7 държави. В групата има и двама българи. Изкачването на върха започва с пътуване с автобус до лифта на Терскол, а оттам – с кабинка и седалков лифт до височина от 3780 м. На 50 метра от лифта са разположени варелите Бочка, тип бунгала, в които групата спи две нощи. За да се климатизират, правят изкачване до Приют 11, който е на височина 4050 м.

На 6 юли в полунощ 35 души тръгват към върха. Наско тръгва последен от групата, но по пътя успява да настигне и изпревари повечето от хората. На всеки кръгъл час спира за почивка, хапва и пие топъл чай. Заради отличната екипировка, му е топло и ходенето му спори. За изкачването използва само щеки, вместо пикел, защото му е по-​удобно, а и няма чак толкова стръмни терени. В 8 ч. сутринта настига първите от групата на височина 5350 м, където е разделът за двата Елбруса. За 8 часа Наско изкачва 1300 метра. На предела групата прави почивка. Времето е слънчево и ясно. После тръгват по най-​стръмния участък от маршрута към Западен Елбрус, излизат на плато, от което се открива приказен пейзаж.

В 9.45 часа се качих на върха, преди мен там бяха вече 56 човека от нашата експедиция, споделя Наско. Вятърът на върха беше смразяващ, много силен, имах чувството, че прониква в душата ми. Температурата беше около минус 18 градуса. А гледките… няма такива гледки… видимостта беше много добра и се виждаха далечни планини и върхове. Направихме много снимки. Останах на върха половин час, изобщо не ми се слизаше, но вятърът взе да се усилва все повече и беше време да се слиза надолу”.

Веднага след края на тази експедиция, Наско тръгва към Памир, за да изкачи и връх Ленин.

За първи път в живота си щях да спя на височина над 5300 м, на сняг, в палатка. За първи път щях да опъвам палатката си върху сняг. Досега бях спал на височина 4800 м, в Тибет преди 3 години при обиколката на Кайлас”, споделя Наско. И допълва, че по пътя към лагера е трябвало да преодолява дълбоки цепнатини в леда. Някои от цепнатините били широки по метър, а дъното им не се виждало. „Знаех, че палатка се укрепва най-​добре с камъни върху престилките. Преди да тръгна на експедицията, се запознах с най-​изявения алпинист в Сливенския регион Иван Темелков. Той ми даде няколко изключително ценни съвета за високата планина. Един от съветите му бе да сложа върху палатката мрежа и да я вкопая в снега. Каза, че така палатката става по-​устойчива на силния вятър. В Сливен не успях да намеря мрежа тип хамак, затова си купих от пазара мрежа за краставици. В базовия лагер ме гледаха странно, докато покривам палатката с мрежата. Но се оказа, че моята палатка е най-​здраво укрепената, което беше много важно. Върху престилките сложих 20 камъка, всеки от които беше около 10 кг. Укрепвах палатката час и половина, поизморих се, но имаше смисъл, защото в района бушуваха ураганни ветрове”. След ден Наско тръгва към лагер 3, който е на височина 6100 м. Започва стръмно изкачване, излиза силен вятър, който засипва със сняг пътеката. На всяка крачка трябва да диша по 56 пъти, за да може да направи следващата стъпка. Успява да стигне до лагер 3, а след това се връща в лагер 2, за да пренощува там. Такъв е предварителния план. Но влошаване на времето го проваля и се налага Наско да слезе до лагер 1. За да не носи тежък багаж, се обажда в лагер 1 и пита дали могат да му дадат под наем топъл спален чувал. Казват му, че ще му осигурят топъл спален чувал и той оставя в лагер 2 топлите си дрехи, спалния си чувал и шалтето. „Когато слязох в лагер 1 обаче, се оказа, че спалният чувал, който ми бяха обещали, е много тънък. Изкарах кошмарна нощ, умирах от студ в него. Температурите продължаваха да падат, валеше сняг, духаше силен вятър. Успявах да задремя за минути, но сънувах кошмари и се събуждах. На сутринта усетих, че след кошмарната нощ имунитетът ми е паднал доста. Тъй като времето продължаваше да е лошо, започнах да се чудя какво да измисля, за да не изкарам още една подобна нощ, в която да умирам от студ. Попитах ръководителя на лагера дали нямат излишни одеяла. За мой лош късмет се оказа, че нямат. Но се заприказвахме с една възрастна готвачка. Тя каза, че ще ми даде одеяло, ако после, на слизане от върха, й дам моя термос. Бях готов да й подаря дори палатката си за едно топло одеяло. Изкарах нощта, а на следващия ден времето се оправи и тръгнах към лагер 2. Бях приятно изненадан, когато видях, че палатката ми си е на мястото. А много други палатки бяха отнесени от бурята. Нощта беше много тежка. Заради силния снеговалеж и вятъра, се наложи да затворя въздуховодите на палатката, защото иначе вътре влизаше сняг. Температурата беше минус 16 градуса, а липсата на въздух допълнително затрудняваше дишането ми. Изкарах още една кошмарна нощ. На сутринта в лагера дойде група, която бе изкачила върха. В групата имаше и една българка, от Русе. Оказа се, че пръстите й са измръзнали много лошо, затова групата бързаше да слезе към базовия лагер, в който имаше медицинско лице. Запознах се с един японец, който каза, че е оставил палатката си в лагер 3. Обясни ми, че мога да я ползвам, като стигна. Палатката обаче се оказа голяма колкото картонена кутия, размерите й бяха 1,60 на 1 м. Но все пак беше подслон, дари за малко. После тръгнах нагоре. На развиделяване стигнах до лагер 4, на 6400 м. Но чувствах, че съм много уморен, непрекъснато ми се спеше и ми идваше да легна на снега, за да поспя поне 15 минути. Но знаех, че заспя ли, може и да не се събудя. Стигнах до основата на „Ножа”, на 6700 м, после продължих до височина 6900 м. Оставаха 250 метра до върха. Спрях да почина, вече дишах наистина много трудно. Десетина минути претеглях всички плюсове и минуси. Бях сам. Не се чувствах добре. И въпреки, че идеята да се откажа от покоряването на върха, не ми хареса, прецених, че в моето състояние е най-​добре да не продължавам нагоре. Затова просто станах и тръгнах надолу към базовия лагер…”

Днес Наско признава, че е сбъркал като е обединил в една експедиция изкачването на два толкова високи върха. Най-​вече заради кошмарния четиридневен преход от едното място към другото. Но не мисли да се отказва. Напротив, сега обмисля възможността да покори нов хилядник. И със сигурност ще изкачи и него. Всичките си впечатления от експедицията до Западен Елбрус и Ленин Наско е описал в пътепис, който е цели 81 страници. Наред с интересните текстове, описващи преживяванията му във високите планини, в пътеписа има и десетки любопитни снимки. „Написах пътеписа на един дъх, още като се върнах в Сливен ръцете започнаха да ме „сърбят” да опиша с думи преживяното. Пътеписът е благодарност към моите родители и сестра ми, които винаги са ме подкрепяли, към всички онези, които направиха моите изкачвания до върховете възможни”, споделя Наско. Преди дни майка му отпразнува своя рожден ден. Един от подаръците й беше точно пътеписа на Наско.

Гергана Христова

http://​www​.sl​-news​.sliven​.net

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722