Lenin expe­di­tion solo 2013

Написана от Mas­ter. Posted in Експедиции

Ден 30: (26 юли, 2013г.) Голям ден за българския аматьорски алпинизъм! Точно в 2:00 часа ми звънна часовникът, не че успях да спя. Почти не можах да поспя. Чувствах се изморен и отпаднал. Както и да е, станах и излязох пред палатката да видя каква е хавата навън. Всичко спеше освен двама които бяха вече готови и в 2:10 тръгнаха. Влязох в палатката и се опитах да ям нещо, но само пих топла вода и започнах да се приготвям. Разтопих още сняг и си напълних двата термуса с вместимост 1,5 литра, както и бутилката, която ползвах за малка нужда — я изплакнах и напълних с топла вода. Снегът се топеше бавно и доста време ми отне. Така имах 2,2 литра вода за деня. Облякох си най-​дебелите дрехи, които носех — пухенката, пухения панталон и най-​дебелото си термо бельо отдолу. Вятърът не беше силен и температурата беше около минус 15 в палатката. Докато се приготвя, беше станало 3 часа и в 3:10 стартирах. По-​възрастният словенец със ските беше тръгнал преди 20 минути, а другият словенец искаше да върви с мен и ме чакаше до палатката си. Тръгнахме двамата, а пред нас бяха 3ма човека, като им виждахме светлините от другата страна на баира. Много ми се спеше, очите ми се затваряха. Лагер 3 се намира на едно възвишение и като тръгнеш към върха се слиза 100 метра денивелация и пак се тръгва нагоре, така че виждахме трите челника отсреща. Слизането беше много бързо — за 5 минути и започнахме да се качваме. По принцип пътят е на серпентини, но в тъмното не се виждаше пътеката и ние вървяхме напряко, което изискваше много повече усилия, отколкото да се качваш постепенно по серпентината. От време на време влизах в дълбоки преспи над коляното. Задъхвах се и ми беше трудно да вървя. След около 1 час словенецът ми каза, че това не е за него и не се чувства добре и се отказа от прехода към върха. Взехме си довиждане и се разделихме. От тука нататък останах сам през целия ден и продължих нагоре. Определено ми беше трудно, гледах да не спирам за почивки, а да поддържам едно темпо. Явно се движех бавно и по едно време ме настигнаха други колеги и ме изпревариха. Преди да стигна Лагер 4 на височина 6400 метра се развидели и се показа слънцето. Качвах точно по 100 метра денивелация на всеки час. В 7 часа и 20 минути достигнах Лагер 4, в който имаше само една палатка. Реших да направя тука по-​дълга почивка и да хапна нещо. Изядох едно корни и пих топла вода. Направих и една снимка на палатката. За 4 часа се бях качил от 6000 до 6400 метра. Едвам си държах очите отворени, ужасно ми се спеше и постоянно ми идваше да си легна на снега и да си поспя 1015 минути. Да, знаех, че веднаж заспя ли на тази височина при минус 20 градуса не се знаеше дали ще се събудя повече… През днешния ден с всяка крачка си подобрявах височиния рекорд. Беше слънчево, но много ветровито и следите на предните не се виждаха много. Добре че има флагчета на всеки 200300 метра и по флагчетата се ориентира човек много добре. След Лагер 4 се върви известно време по равнинен терен и може човек да си отдъхне малко. За мен всеки метър беше труден. Нямах никакво удоволствие от вървенето. Аз обожавам да вървя и това е едно от най-​големите ми удоволствия в живота, особено в планината, а през днешния ден не изпитвах радост от вървенето, единствено гледките ставаха с всеки изминал метър невероятни и заради тях си заслужаваше да върви човек по-​нагоре. След равнинната част започна пак стръмен баир и темпото се забави. Още двама души ме изядоха на баира. От ляво духаше силен вятър, особено по ръба като се движиш. От ляво се виждаше целия маршрут от Базов лагер, Лагер 1, Лагер 2, Лагер 3 и Лагер 4. Много, много красиво.

Фотос 76: Първа почивка на Лагер 4, 6400 м.н.в. и връх Ленин, Памир.

Фотос 77: Основата на “Ножа”, 26 юли 2013г., Памир, Киргистан.

Фотос 78: В основата на “Ножа”

Фотос 79: Пътеката след “Ножа”.

Малко под високата част преустанових качването.

Фотос 80: Изглед от горния край на “Ножа”.

Фотос 81: Една от последните снмки, които направих под връх Ленин.

Не знам колко часа беше, когато достигнах основата на “Ножа”, около 6700 метра височина. Това се смята за най-​стръмния участък през днешния ден. Около 100 метра склон, има и едно въже, но е замръзнало някъде надълбоко и никой не го ползва. Другите ползваха пикел за преминаването, аз обаче си продължих само със щеките през Ножа. По средата на Ножа изведнъж се появи Робърт от горе. Много се изненадах и зарадвах. Не знам в колко часа беше тръгнал от неговия лагер на 5800 м, но ми каза че е стигнал до 6800 м, както е бил запланувал и се връща в лагера. Беше без раница, само с шише вода под якето. Според него трябва да се качиш бързо до върха и да се връщаш навреме. Имаше логика в неговите мисли. Каза ми, че утре ще се качи на спи в Лагер 4 на 6400 м и чак в други ден ще прави атака към върха. Той си беше предвидил 30 дена за качване на върха, а аз едва 14 дена за всичко. Бях твърдо решил, че независимо днес до къде ще стигна, си слизам в Базов лагер и си тръгвам. 30-​ти ден бях на път и взе да ми писва и то най-​вече от това, че нямах удоволствие от днешния ден и много трудно вървях. След като качих Ножа седнах и си починах малко. Отново обмислях варианта да поспя малко на снега и тогава да продължа. Трябваше ми само 15 минути сън да заредя батерията. Според мен имах около 20% енергия и възстановяване не усещах дори като седна да почина или пия топла вода. Сетих се, че можеше да си взема някакви енергийни гелове и храни. Робърт имаше един кашон пълен с такива енергийни запаси. Явно не се бях подготвил от тази страна. След Ножа продължих по един сравнително лек наклон, който премина в по-​стръмен, а след него се вървеше по равен път и започна една серпентина. В 12:20 видях, че часовникът ми показва 6900 м. По принцип даваше отклонение максимално 3040 метра от реалната височина. Вече наистина ми беше писнало да се движа като призрак и да ми се спи неимоверно силно. От разказите които бях чел, последните 250 метра денивелация са много дълги и трябват поне 4 часа с моето темпо. Направих една бърза калкулация, че преди 17 часа с моето сегашно темпо няма да стигна, а е добре да си на върха преди 16 часа. Не че е задължително… така казваха в Базовия лагер. Днес определено не беше моя ден за вървене, а и дните преди това си оказваха значение. Много ми беше трудно да взема това решение да прекратя прехода

Фотос 82: Тук си вземам довиждане с върха и поемам надолу!

Фотос 83: На слизане от Лагер 2 с доста багаж :) и си топя сняг да пия водичка.


Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722