Lenin expe­di­tion solo 2013

Написана от Mas­ter. Posted in Експедиции

Фотос 70: Така заварих палатка си в Лагер 2, 5400м., 23 юли 2013г.

Фотос 71: Палатка ми след 30 минути снеговалеж и редовно изтръскване.

Лагерът беше разделен на 2 – в равнинната част имаше около 15 палатки и още толкова във височинната част. Аз бях във височинната част. Робърт и словенците си бяха построили палатките в долната част на лагера. Има 100 метра денивелация между двете и около 200 метра разстояние.

Фотос 72: От време на време подавам глава на вън да видим каква е хавата.

Фото 73: Това е единствена снимка, която съм направил на 24 юли в Лагер 2 в 19:45 часа.

Ден 29 (25ти юли): Четвъртата нощ на височина 5400 м мина сравнително нормално. Не мога да преценя колко часа съм спал. Така или иначе вече ми беше писнало и исках да си ходя. Бях събрал достатъчно емоции и опит. Но въпреки всичко, исках да пробвам и да се кача до върха. Отново събрах сняг, разтопих го, напълних термусите с топла вода, залях мюсли с гореща вода и една моя приятелка ми беше дала какаови семена, хлорела и кокосово масло. Сложих и тези добавки към закуската си. Нямах голям апетит за ядене. Трудно преглъщах всяка хапка. След закуска си сгънах спалния чувал и шалтето и започнах да си приготвям багажа да тръгвам към Лагер 3. В този момент от Лагер 3 слязоха 5 човека — 2ма водача с 3ма туриста – това беше организирано качване от фирмата. Сред тях беше и една българка, с която се бях запознал 1 седмица преди това в Лагер 1. Тя беше идвала предната година с голяма българска група, но не беше успяла да стигне върха. Бяха успели да стигнат само до Лагер 3, в който бяха спали. Като я видях, че слиза отгоре, много й се зарадвах. Тя беше единствения българин, който срещнах през тези 2 седмици на Памир. Като дойде до мен, меко казано, изглеждаше доста зле – много изтормозена, с напукани устни и изгоряла кожа. Каза ми, че е успяла да се качи на върха, за което я поздравих и много й се зарадвах. Само че тя не се радваше. В този момент си свали ръкавиците на ръцете и ми показа пръстите си, които бяха черни и изглеждаха много зле. Разказа ми, че предния ден, като са правили атаката към върха, през цялото време й е било студено на пръстите на ръцете и на краката й. Тя през цялото време проверявала пръстите си, като виждала, че те са с нормален розов цвят. След като почнала да слиза надолу, пръстите й почерняли. Добре, че е била с 2ма опитни водачи, които веднага са й дали медикаменти. В момента бързаха към Лагер 1, в който има лекар, за да й сложи системи. Също така ми каза, че и пръстите на краката й били черни. Аз доста се притесних от този факт, защото е младо момиче и не трябваше да загубва пръстите си. На Елбрус в групата имаше един сърбин, бай Стефан – на 68 години, който преди 2 години е качвал Аконкагуа и беше останал само с 2 пръста на ръцете – всички други му бяха изрязани след измръзване. Така че, опасността да си загуби пръстите на ръцете беше много голяма и за това младо момиче. Освен българката и другите двама туристи, с които е била на върха, бяха с измръзнали пръсти. Работата изглеждаше сериозна. Малко се поуплаших и веднага си припомних съня, който сънувах с баща ми 2 дена преди това. Аз носех 5 чифта ръкавици нагоре. Останах да си говоря с момичето, защото нейните водачи се замотаха, а уж много бързаха да слизат надолу, заради берящите душа туристи. Преди 2 дни като се качвах нагоре към Лагер 2, по средата на пътя срещнах един японец, с който спях в хотела в Бишкек. Той също беше тръгнал сам като мен, само че той 2 години преди това се беше качил на Кан Тенгри успешно, а миналата година беше стоял един месец под връх Победа, но не беше успял да се качи. Планът му за тази година беше да се качи на Ленин за климатизация и после пак да пробва Победа да го качи. Японецът имаше едноместна палатка Меснер и много се зарадвах като го срещнах на пътеката. Той слизаше надолу към Лагер 1 да почива 3 дни. Той ми каза, че неговата палатка е в Лагер 3 на 6100 м и че ако искам мога да я ползвам за спане. Аз, разбира се, много се зарадвах, че ще си спестя 60 евро. Понеже нямах намерение да местя моята палатка от Лагер 2 в Лагер 3, бях решил да ползвам палатка на фирмата в Лагер 3. Все още не знаех, че тази едноместна палатка е голяма, колкото картонената кутия на един плазмен телевизор. След като си стегнах багажа и взех всичко необходимо, поех от Лагер 2 към Лагер 3. Словенците и Робърт бяха тръгнали 1 час преди мен и ги виждах в горния край на първия скат. Не бързах за никъде и почнах бавно да вървя нагоре, а и не се чувствах чак толкова пълен с енергия. Малко, по малко напредвах нагоре. Времето беше ветровито. Когато стигнах междинния лагер на височина 5800 м, видях Робърт – вече беше разпънал палатката си – малка едноместна. Поговорихме малко – каза ми, че неговият план е утре да тръгне към върха, да стигне около 7000 м за климатизация и да се върне пак на 5800 за още 1 нощ, след това да се прехвърли в Лагер 4 на 6400 и чак след това да атакува върха. На мен ми се стори изключително странна неговата тактита, но той освен че беше по-​възрастен, имаше и по-​голям опит във високата планина. Пожелахме си успех и се разделихме. Аз тръгнах да качвам стената преди Лагер 3, на която сложих името «душегубката» – направо ти излизаше душичката нагоре. Този път се движех сравнително по-​бързо по тази стена, от колкото предния път. Отново ми беше трудно и се задъхвах. На всяка крачка дишах и издишах по 3 пъти. Около 16:30 пристигнах в Лагер 3. Имаше гъста мъгла – максимално 20 метра видимост. Нямаше много палатки и бързо намерих палатката на японеца – все пак е Меснер. Направо се уплаших като я видях. Тя е с размери 1.60÷1 м и висока около метър. Една съвсем мънинка кутийка. Но много исках да преспя в такава палатка, защото преди експедицията много се чудих дали да си взема едноместна палатка. Явно оттук нататък ще ходя сам, като не мога да си намеря партньори за ходене в планината. Палатката на японеца почти до горе беше затрупана в сняг. Затова извадих лопатата и се захванах за работа. В този момент заваля и сняг. Успях да разчистя палатката, отворих я и видях, че японецът си беше оставил едно тънко шалте вътре и в една торба в единия ъгъл – храна. Надух и моето надуваемо шалте и го сложих вътре. Влязох и аз в палаткта, като си извадих примуса, храната и термусите и хвърлих вътре и спалния чувал, пухеното аке и панталона. За раницата ми в палатката нямаше място. Тя остана отвън да я вали снега. Бях много изтощен. Понеже не бях пикал цял ден, въпреки че бях пил доста вода, реших да пия вода, докато се изпикая, както ми беше казал моя приятел Иван Темелков: «Ще пиеш вода, докато се изпикаеш!»

Фотос 74: Лагер 3, 6100 м.н.в. в палатката Меснер на японеца. 25 юли 2013г.

В палатката имаше място, точно колкото да седна, даже не можех и да легна. Навън валеше силен сняг на парцали. Аз отварях входа на палатката колкото да загреба с канчето сняг в непосредствена близост до палатката и пълнех примуса. На тази височина пиезо запалката на примуса не работеше и добре че имах друго екстремно запалително устройство, че успявах да си запаля газовия котлон. Започнах да разтапям сняг и да пия водата. Повече от 1 час пиех вода и може би изпих над 2,5 литра и още не ми се пикаеше. Вече започнах да се притеснявам какво става, но продължавах да пия. Реших да изчакам, защото коремът ми се беше надул от водата. До сега забравих да разкажа, че всяка нощ в палатката на тези височини, не може да се излиза до тоалетна, а трябва да имаш специално шише с широк отвор, да уринираш в него.

Фотос 75: Топя сняг в палатката в Лагер 3, 6100м.

Бурята навън се усилваше и трупаше сняг върху палатката и около нея. Установих, че като натрупа сняг около стените на палатката, вътре става по-​студено и като си опра тялото, ми става студено и на мен. Затова реших, като намаля снеговалежа, да изляза навън и отново да разчиствам. Така и направих – отново излязох с лопата и започнах да се трудя. Единият от словенците дойде при мен и ми поиска примуса, понеже те двамата бяха с 1 примус и той им се развали. Аз, разбира се, им услужих. Вече почна да ми се пикае и с огромно удоволствие оставях течността да напуска тялото ми :). Сварих наново вода и си залях една готова храна от спагети със сирене. Не успях да я изям цялата, но се наситих. Започнах да приготвям водата за утре и храната. Времето летеше бързо и докато се оправя вече беше 22:30. Раницата ми остана да нощува навън, няма място в палатката. Легнах и се опитах да поспя. Нагласих си часовника за 2:00 часа, за да мога до 3 часа да тръгна към върха. Нещо обаче не ми се получаваше със съня и само се въртях в чувала. Първо си легнах с пухенката в чувала, но това беше прекалено и скоро я събляках. Явно бях взел да свиквам със студа и вече се чувствах добре на минус 10, минус 15 градуса.

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722