Lenin expe­di­tion solo 2013

Написана от Mas­ter. Posted in Експедиции

Ден 24 (20 юли): За първи път спах толкова хубаво, откакто бях в Памир. Чувствах се много добре – свеж като репичка и готов за нови подвизи. Не бързах да ставам рано – нямаше кой да ми даде закуска. Сутринта облаците бяха в ниското – под Лагер 2, а Ленин беше огрян от слънце. Невероятна красота! И днес щеше да бъде много слънчево и топло или поне така изглеждаше. Станах напълних една торба със сняг и започнах да топя. Залях си мюсли със сушени плодове и прибавих лъжичка Хлорела и 2 лъжици мед. След закуска си починах малко и стегнах раницата с необходимия багаж към Лагер 3, който се намира на височина 6100 метра. Едва днес за първи път можеше да счупя собствения си рекорд от 5895 метра – връх Ухуру – 6 месеца преди това. След като се приготвих, тръгнах по утъпканата пътека към Лагер 3. Още от самото начало започва едно изключително стръмно качване. Всички, които бяха тръгнали преди мен, един час ги гледах да се качват нагоре. Освен, че склонът беше много стръмен, също така на тази височина беше трудно да се придвижваш, когато си за първи път. Аз си хванах едно мое темпо – правя една крачка и 3 пъти вдишвам и издишвам, правя втора крачка и отново 3 пъти вдишвам и издишвам. Така малко по малко напредвах. Разбира се, имаше и моменти, в които спирах да почивам, като усещах, че започвам да дишам по-​учестено. Бях взел пухените ръкавици и дрехи в раницата, примуса, газ, храна, челник, радиостанцията, 2 литра вода. Всичко се случва и не знаех кога ще се върна. Раницата ми беше над 10 кг със сигурност.

Фотос 59: Така започва пътеката от Лагер 2 към Лагер 3.

Фотос 60: Малко над междинният лагер между Лагер 2 и Лагер 3.

Фотос 61: Лагер 3, 6100 м.н.в. и хълма зад него е Лагер 4, 6400 м.н.в.

Фотос 62: Връх Ленин от Лагер 3 на 20 юли 2013г.

Фотос 63: Живота е прекрасен!

Ден 25 (21 юли): Днес колкото и да не ми се слизаше в Лагер 1, обстоятелствата го налагаха, поради прогнозата за разваляне на времето. А денят започна толкова добре – слънчево, тихо и спокойно. И понеже в Лагер 1 ми беше много горещо с дебелия спален чувал, както и не бях ползвал пухените дрехи, в 8 часа сутринта се обадих на Димата-​руснака – отговорника на Лагер 1 и го попитах на руски дали има случайно спален чувал, който да ми заеме за 1 или 2 нощи, като съответно му платя наема, понеже моят дебел чувал тежеше 2,3 кг и не исках да го мъкна надолу и нагоре, както и шалтето. Димата ми отговори, че имал един спален чувал, който щял да ми предостави дори безплатно. Аз много се зарадвах, че ще си намаля багажа с 5 кг. Така в Лагер 2 оставих пухените дрехи, спалния чувал, шалтето, храна, един дебел поларен клин и други топли дрехи, като изобщо не предполагах, че в Лагер 1 температурите през следващите 2 дена ще бъдат далеч под тези от преди няколко дни. Щастлив и с полупразна раница хванах пътя към Лагер 1. Най-​интересното беше, че по пътя надолу срещнах пак двамата словенци и много им се зарадвах, че ще се вържем пак заедно на свръзката. Слизането е доста по-​бързо и особено с лека раница. Като стигнахме първата цепнатина, се вързахме. Словенецът си беше оставил ските в Лагер 2. Аз извадих апаратчето си и този път исках по-​обстойно до снимам цепнатините. Това издразни по-​възрастния словенец, който се пишеше шеф на по-​младия и се поскарахме. Той смяташе, че е много безотговорно да снимам цепнатините докато преминавам, защото е много опасно. Разбира се, това беше така и аз го разбирах добре, но нямаше абсолютно никакъв риск да преминавам и да снимам. Не знам защо това го дразнеше. Около средата на стената аз се отвързах от свръзката, дадох им въжето и продължих сам надолу. И така си продължих самичък надолу без да съм вързан.

Фотос 64: Словенеца ми се кара, че снимам до като преминавам през цепнатината.

Фото 65: По-​младият словенец слизаше с гръб назад, незнам защо. Аз лично се засилвах от горе и прескачах цепнатините.

Фотос 66: Тази ми е любимата цепка — над 2 метра трябва да прескочиш, а дъното й не се вижда изобщо.


Фотос 67: В долният край на стената, вече съм си сам и се снимам колкото си искам..

Фотос 68: С Робърт в палатката в Лагер 1.

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722