Lenin expe­di­tion solo 2013

Написана от Mas­ter. Posted in Експедиции

Ден 19 (15 юли): Станах сутринта рано, навън беше доста напекло и в палатка температурата беше над 30 градуса, но вън си беше хладно. За днес бях решил да се климатизирвам в посока връх Петровски, до където няма сняг. Не ми се слагаха огромните обувки. Закусих с каша и един омлет, даваха и плодове. Заедно с двамата словенци се разбрахме да вървим заедно, макар че единият все бързаше и търчеше. Минахме през голяма река, като на няколко места прескачахме. След това почват едни огромни поляни пълни с еделвайси. Толкова много еделвайси не съм виждал на едно мястона света. Затова я наричат и поляната на еделвайсите. На цели туфи и си растат като трева. След като преминахме реката на едно възвишение в самото начало има паметник на 8-​те рускини от националния им отбор, които са загинали на вр. Ленин в подготовката си за Еверест. Много жалко, все млади момичета. Иначе на Ленин има много народ загинал и почти всяка година има нови жертви. Особено е опасно за самци като мен… пише в брошурите. Освен мен друг соло изпълнител почти не срещнах през тези две седмици, все бяха поне двама, а имаше и едни огромни групи по 10, по 20 и по повече хора дори, но те дойдоха като си тръгвах, тогава почна и високият сезон за качване на връх Ленин.

Фотос 39: Еделвайси на Ачик Таш, 15 юли 2013, Киргистан

Фотос 40: Паметници на загиналите 8 рускини на Ачик Таш.

Фотос 42: Летежа на душата на фона на Ленин от Петровски.

Фотос 43: Тръгване от базов лагер към лагер 1, връх Независимост, Памир

Фотос 44: Превалът между Базов и Първи лагер.

Фотос 45: Глетчери, които са посипани с прах, сажди, пръст, камъни и скали.

Фотос 46: Лагер 1, 4400 м.н.в. по пътя към вр. Ленин, Памир

Ден 21: Събудих се от силното слънце, което така напече палатката, че трябваше да стана и да я отворя, за да се проветрява. Много хубав слънчев ден ни очакваше. След закуска предприех климатизация до близкия връх, който е на височина 4800 метра. Днес реших да обуя експедиционните обувки за първи път на Памир. От Базов лагер до Лагер 1 вървях с 3 сезонните си обувки. И днес можеше да вървя с тях, но реших да разтъпча все още новите си обувки. За около 1,5 часа стигнах върха, на който бяха двама евреи с местен водач. Помолих ги да ми направят снимки.

Фотос 47: И сам войнът е войн!

Фотос48: Един прекрасен ден под връх Ленин.

Фотос 49: Слънчеви бани и събиране на тен на 4800 м.н.в. в Памир.

Фотос 50: Лагер 1, 4400м под връх Ленин, Памир 2013г.

Фотос 51: В основата на стената слагаме котките и се връзваме в свръзка.

С всеки изминат метър гледките ставаха невероятни. Нямаше никакви облаци и си личеше, че денят ще бъде ясен и слънчев. Цепнатините ставаха все по-​чести и по-​големи. На две места наклонът почти се изправяше вертикално. Там киргизите бяха опънали парапети, за които можеше да се вържеш, ако разбира се носиш подходящо устройство. Аз, разбира се, нямах такова. Ставаше все по-​трудно изкачването. Имаше цепнатини над метър и половина, които се прескачаха доста трудно. Добре че беше доста студено, така че да са замръзнали. На всеки час правехме почивка. Движехме се доста бавно и се борихме за всеки сантиметър. Раницата беше тежка и ме натискаше надолу и назад. От двете ни страни пред нас всичко беше бяло, много бяло. От двете страни в близката далечина се виждаха сираци. По едно време ни напече слънцето, което много ме зарадва. Спрях и си намазах с 50ти фактор лицето. Аз лично предпочитам да е слънчево и горещо, отколкото да няма слънце и да не е толкова топло. Продължавахме да се борим със стената.

Фотос 53: Една от първите цепнати между Лагер 1 и Лагер 2, връх Ленин, Памир

Около обяд бяхме на височина 5000 метра на един завой. Там направихме по-​дълга почивка и повече снимки. Пред нас имаше една огромна козирка в посока Лагер 2. Стегнахме се и продължихме нагоре. На височина 5200 е нещо като превал, откъдето се върви много дълго почти по равно. Там някой си беше сложил палатката – явно му беше писнало да върви. От тук се видя лагера, който беше на минимум 34 км пред нас, може би и повече. Палатките се виждаха като цветни точки на белия сняг. Лагер 2 е построен на един доста стръмен склон. Преди години е бил около 500 метра по-​надолу в равнинната част, но след една лавина са загинали много голям брой мераклии да се качат на върха. Слънцето напичаше жестоко. Стоях по тениска единствено, за да не изгоря – иначе ми налиташе да се съблека и чисто гол. Нямаше никакъв вятър и на тази височина не очаквах да е толкова горещо. Въпреки, че вече вървяхме по равното, се движехме бавно и все още бяхме вързани със словенеца на свръзка, а скиорът отдавна не се виждаше – той сигурно беше вече в лагера. Около 14:30 успяхме да се доберем до Лагер 2. Моят часовник показваше, че сме на височина 5350 м. Бях много изморен от жегата – тя допълнително ни убиваше. По принцип съм любител на сауната и обожавам високите температури, но на тази височина, това силно слънце и всичко бяло около теб – по някое време ти се замайва главата.

Фотос 54: Газ нагоре!

Фотос 55: На височина 5 000 м преди Лагер 2. В дъното на снимката е Лагер 1.

За първи път в живота ми щях да спя на височина над 5300 м, както и за първи път щях да спя на сняг в палатка. В Лагер 1 палатката, в която спях, имаше дървена скара, която изолираше от снега. За първи щях да опъвам собствената си палатка върху сняг и доста се вълнувах дали ще мога да я закрепя здраво, така че да издържи на тежки метеорологични условия. До сега най-​високо бях спал преди 3 години в Тибет на височина 4800 метра при обиколката на връх Кайлас. А последният лагер на връх Ухуру беше на височина 4600 метра. Точно преди Лагер 2 има едно стръмно изкачване, което допълнително иска да ти вземе душата.

Фотос 56: Лагер 2, 5400м. Малките ситни точки по стръмния склон са палатките.Фотос 57: Успешно построяване на палатката ми на 5400 м.н.в.

Само след няколко дни се оказа, че здравото укрепване на палатката е имало голям смисъл. Може би ми отне повече от час и половида да укрепя по този начин палатката. Разбира се всичко свърших сам с много пот на челото. След всичко това бях твърдо решил повече тази палатка да не я местя никъде, освен като си тръгвам към къщи. То беше и невъзможно.

Фотос 58: Щастлив в новият си дом под звездното небе :).

Връзка с мен

(00359) 876 325 860
drskatov@​gmail.​com

Дарение чрез PayPal

Банкова сметка

Банкови сметки: Уникредит Булбанк BIC: UNCR­BGSF
Сметка в лева IBAN: BG75UNCR70001521430722